Решение № 560 от 27.06.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 59

27.06.2019г.

В И М Е Т

О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня

Евтимова

2.Мл.с. Ваня

Ванева при секретаря

Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №574 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба с вх. №5279/04.02.2019г., от Ж.М.К., управител и представляващ на „Мартима“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Крум Кюлявков“ №25, вх. Д, ап.5, чрез адв. П.В.- БАК, със съдебен адрес: ***, офис 6, с която се обжалва Решение №36 от 07.01.2019г. по гр.д. №2786/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на „Мартима“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1172, район Изгрев, ул. Крум Кюлявков № 25, вх. Д, ап. 5, срещу „Стилстрой-Комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

България, област Бургас, община Царево, село Лозенец 8277, ул. Георги Кондолов № 6, за заплащане на сумата от 18060.00 лева, от която 18000.00 лева-главница, представляваща дадено авансово и доплатено възнаграждение на изпълнителя по развален договор за изработка от 18.07.2014 г., с предмет прокопаване със строителна механизация на отводнителна система на дворно място в село Писменово, община Приморско и 60.00 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 26.06.2015 г. до 16.07.2015 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-17.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъдено е „Мартима“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1172, район Изгрев, ул. Крум Кюлявков № 25, вх. Д, ап. 5, да заплати на „Стилстрой-Комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

България, област Бургас, община Царево, село Лозенец 8277, ул. Георги Кондолов № 6, направените по делото разноски, в размер на 1560.00 лева(хиляда петстотин и шестдесет лева).

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е направилно.

По-конкретно се посочва, че по делото е безспорно установено наличието на договорно отношение между страните по договор за изработка на отводнителна система.

Твърди се, че в настоящия случай е налице разваляне на договора, както едностранно с предоставяне на достатъчен срок за изпълнение, така е налице и невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, както и последваща безполезност на изпълнението за кредитора, породена от забавата на длъжника и последващата продажба на имота.

Посочва се, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е обсъдил в цялост представения по делото доказателствен материал.

На последно място се твърди, че в настоящия случай районният съд е следвало да приложи института на неоснователното обогатяване служебно и да осъди ответника на извъндоговорно основание.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск. Към въззивната жалба са приложени платежни нареждания за извършени от свидетелят В.С. плащания на задължения на ответното дружество към ЮИДП ДП Сливен, като доказателство, че тези плащания не касаят плащанията на „Мартима“ ЕООД към ответника по процесния договор.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.

Силвия Цветкова – пълномощник на „Стилстрой – Комерс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, община Царево, с. Лозенец 8277, ул. „Георги Кондолов“ №6, представлявано от управителя Димо Томов Костадинов, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство не се е доказало наличието на облигационно отношение между страните по договор за изработка.

Посочва се, че в хода на производството не са събрани безспорни доказателства, установяващи всички елементи от фактическия състав на чл. 87 от ЗЗД.

Твърди се, че правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля В.С., като е отчел възможната му заинтересованост от изхода на спора.

Оспорва се твърдението на въззивника за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения.

На последно място се твърди, че е абсурдна сочената от въззивника хипотеза за служебно приложение и произнасяне от съда по иск за неоснователно обогатяване, тъй като такъв иск не е предявяван от ищцовото дружество.

Поради гореизложеното моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се направените разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника „Мартима“

ЕООД се явява управителя на дружеството – Ж.М.К., заедно с адв. В., поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание за въззиваемата страна „Стилстрой комерс“ ЕООД се явява адв. Цветкова, оспорва въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК

Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 88, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 294, ал.1 от ТЗ.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от „Мартима“ ЕООД /преди Софийски районен съд/, срещу „Стилстрой комерс“ ЕООД, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18000 лв., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата от 60 лв., представляваща мораторна лихва от 26.06.2015г. до завеждане на делото. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че между страните е налице устен договор, сключен на 18.07.2014г., по силата, на който ответникът се е задължил да извърши услуга със строителна механизация, изразяваща се в прокопаването на отводнителна система в дворното място на ищеца, находящо се в с. Писменово. За изпълнение на договора ищецът платил в аванс сумата от 14 400 лв., съгласно фактура №359/18.07.2015г. Посочва се, че през февруари 2015г. ответникът издал фактура за сумата от 3600 лв., която също била заплатена, а към нея е изпратен Протокол от 17.01.2015г., за извършена услуга с механизация, неподписан от никоя от страните. При посещение в обекта през месец май 2015г. ищецът установил, че нищо не е извършено, след което изпратил до ответника покана, получена на 19.06.2015г., с която разваля договора поради пълното му неизпълнение от страна на ответника и го кани да върне платените суми на отпаднало основание.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от „Стилстрой-комерс“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва. На първо място се прави възражение за местна подсъдност на спора, като се посочва, че компетентен да разгледа делото е не Софийски районен съд, а Районен съд Царево, предвид седалището и адреса на управление на дружеството ответник, който е в с. Лозенец.

На следващо място се твърди, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че ищцовото дружество не е доказало по никакъв начин наличието на облигационно отношение с ответника по твърдения от него договор за изработка.

Твърди се, че не може да се твърди неизпълнение на договор, чиито предмет не е установен.

Посочва се, че като е извършил плащане по процесните фактури, ищецът с конклудентни действия е направил изрично изявление за приемане на работата без забележки, на основание чл. 264, вр. чл.

266 от ЗЗД. Посочва се още, че няма данни по делото какъв е бил срокът на договора, т.е. в какъв срок изпълнителят е следвало да извърши поръчаната работа.

В условията на евентуалност се прави възражение за нищожност на договора за изработка поради привидност на договора, изразяваща се в относителна симулация. В тази връзка се твърди, че договорът за изработка прикрива действителното съглашение между страните процесната сума от 18 000 лв. да бъде заплатена от ищеца във връзка със задължението му да бъдат поети административните разходи на дивечовъден участък „Дядо Стойчо – новите колиби“, както и задължението му да заплати използването на дивечовъдния участък за лов. Изложени са подробни съображения.

Твърди се, че плащанията по фактурите не са по процесния договор, както и че посещение на обекта не е имало през месец май, но е имало много посещения преди това.

В подкрепа на твърденията си и двете страни са ангажирали доказателства.

С Определение №317173/18.01.2018г.

Софийският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на Районен съд Бургас за разглеждане и решаване.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Представена е Фактура

№**********/18.07.2014г., с получател „Мартима“ ЕООД и съставител на документа Д.К.за сумата от 14 400 лв. с ДДС. Като предмет на сделката е посочено авансово плащане за услуга с механизация /заплатено по банков път/.

Представена е Фактура №**********/22.01.2015г., с получател „Мартима“ ЕООД и съставител на документа Д.К.за сумата от 3600 лв. с ДДС. Като предмет на сделката е посочено: 1. по протокол за услуга с механизация от 17.01.2015г.; 2. Спада се аванс /заплатено по банков път/.

Представен е и протоколът за услуга с механизация на обект в с. Писменово от 17.01.2015г., неподписан от никоя от страните.

По делото е представена покана от „Мартима“

ЕООД до „Стилстрой-комерс“ ЕООД, получена от ответника на 19.06.2015г., с която ищцовото дружество кани ответното да върне платената сума в размер на 18 000 лв. в седемдневен срок от получаване на поканата. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 26.06.2015г.