Решение № 5076 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5076 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104028 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „БАНКА ДСК" АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19 против И. Т. К., ЕГН: **********, адрес: ** за признаване за установено в отношенията между страните, ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми : 9879,40 лева – главница по Договор за кредит Експресо СМАРТ/КАРТА № ****.; 2231,70 лева - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.11.2019 г. до 29.09.2022 г.; 1064,62 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.01.2018 г. до 29.09.2022 г.; 54,88 лева - законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 30.09.2022 г. до 19.10.2022 г.; 171,20 лева - дължими заемни такси - такса застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 20.10.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 7356/21.10.2022г. по ч.гр.д. № 15089/2022г. по описа на ПРС, V I гр. състав.

Ищецът излага, че Съгласно Договор за кредит Експресо СМАРТ/КАРТА №***г. „ЕКСПРЕСБАНК" АД (предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк" АД) - заличен търговец, с универсален правоприемник „БАНКА ДСК" АД е предоставила на И. Т. К., кредит в размер 1 на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, при условия, подробно уговорени в договора за кредит. „ЕКСПРЕСБАНК" АД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя И. Т. К. на 25.09.2015 г. със срок за издължаване до 28.09.2022г.

Съгласно чл. 6 от договора, отпуснатата сума по кредита се усвоява по разплащателна сметка, открита в „ЕКСПРЕСБАНК" АД /посочена в договора/ с титуляр И. Петкова. В чл. 7.1. е посочен размерът на погасителните вноски /месечни анюитети/ - 243,40 лева (двеста четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) за период от 84 месеца, като съгласно чл. 7.2. от договора, вр. с чл. 9, ал. 2, б. „д" т. 2 от Част II от Договора за кредит, падежът на всяка погасителна вноска (месечен анюитет) и лихва е 28-о число на съответния месец, като кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 8,65%.

Твърди се, че крайният падеж на кредита е настъпил на 28.09.2022 г., като изискуемостта е осчетоводена на 30.09.2022 г. Сочи се, че за настъпване на изискуемостта, поради изтичане срока на договора, „Банка ДСК" АД не дължи уведомяване на длъжника.

Излага се, че по вземането е налице нередовно плащане на задължението, като от представеното Извлечение от счетоводните книги от **г., става ясно, че общият размер на дължимата сума е 13 401,80 лева. От тях: дължима главница в размер на 9879,40 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.11.2019 г. до 29.09.2022 г. в размер на 2231,70 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.01.2018 г. до 29.09.2022 г. в размер на 1064,62 лева, законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 30.09.2022 г. до 19.10.2022 г. в размер на 54,88 лева, дължими заемни такси - такса застраховка в размер на 171,20 лева. Твърди се, че за периода 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г. (период на извънредното положение в страната) обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) не е начислявана.

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 20225330115089 от 2022г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, VI гр. състав, като въз основа на заявлението, Районен съд - гр. Пловдив е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК от 21.10.2022 г. и Изпълнителен лист № 6163 от дата 24.10.2022 г., поправени с Разпореждане № 24040/21.10.2022 г. и Разпореждане № 29211/20.12.2022 г., с които е разпоредено длъжникът да заплати сумата главница в размер на 9879,40 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.11.2019 г. до 29.09.2022 г. в размер на 2231,70 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.01.2018 г. до 29.09.2022 г. в размер на 1064,62 лева, законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 30.09.2022 г. до 19.10.2022 г. в размер на 54,88 лева, дължими заемни такси - такса застраховка в размер на 171,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2022 г., 2 както и разноски по делото за държавна такса в размер на 268,04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. От ответницата постъпило писмено възражение в срока по чл. 414 ГПК. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника И. Т. К., ЕГН: **********, адрес: **.

С отговора на ИМ се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излага се, че действително между страните по настоящото дело е сключен Договор за кредит Експресо - СМАРТ КАРТА № *** г„ на основание на който ответницата е усвоила кредит в размер на 15 000 лева, като погасителните вноски по кредита са в размер на 243,40 лева на месец за период от 84 месеца, като условията за издължаването следвало да са съгласно погасителен план по Приложение 1 (част I, т. 7 от договора). Сочи се, че такова приложение обаче липсва, същото не е представяно и подписвано от ответницата, което представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и било основание за недействителност на същия.

Излага, че погасявала кредита, внасяйки месечните си вноски по същия до месец ноември 2019г. включително, но тъй като липсвало погасителен план, не ставало ясно как ищецът е отнасял тези суми към задължението на ответника, тоест кои точно задължения и в какъв размер за главница и лихви са погасявани с месечните вноски.

Прави възражение, че договорът е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в конкретния случай е посочено, че ГПР е 10.89 %, но от съдържанието на договора не става ясно кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия от 10.89 %. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди се още недействителност на договора, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 12 ЗПК.

Предвид изложеното, претендира за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът констатира, че при издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.

№ 15089/2022г. по описа на ПРС, V I гр. състав, заповедният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване на началната дата, от която следва да се присъди законна лихва върху главницата. В заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, депозирано на 20.10.2022 г., кредиторът е претендирал присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането. В заповедта за изпълнение е посочена датата 3

12.10.2022 г., вместо тази на подаване на заявлението – 20.10.2022 г., която фактическа грешка може да бъде поправена от заповедния съд по реда на чл.

247 ГПК. След влизане в сила на решението и при изпращане на препис от последното на заповедния съд, последния следва да прецени дали са налице основанията по чл. 247 ГПК.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че помежду им е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО – СМАРТ/КАРТА № **г., въз основа на който на ответникът – кредитополучател е предоставен кредит в размер на 15 000 лева, със срок на погасяване до 28.09.2022 г. Предоставената в заем сума следва да се върне на 84 месечни вноски всяка в размер на 243, 40 лв. Уговорен бил номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8, 65 % на година за целия срок на договора. Заемната сума била усвоена изцяло от ответницата на 25.09.2015г.

От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Ш., което се кредитира от настоящия съдебен състав като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че кредитът по процесния договор за кредит Експресо СМАРТ/КАРТА № *** г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и И. Т. К., е усвоен в размер на 15 000 лв., по сметка на И. Т. К., открита в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с******г.

Вещото лице посочва, че платените до 19.01.2021 г. суми по процесния кредит са на обща стойност 10 385.78 лв., с която са погасени: възнаградителна лихва

( лихва върху редовна главница) – 4 241.42 лв.; главница – 5 120.60лв.; застраховка - 292.78лв.; санкционираща лихва (наказателна лихва) - 730.98 лв., като последната дата на плащане е на

19.01.2021 г., в размер на 410.38 лв., с което е погасена възнаградителна лихва и главница.

Съгласно депозираното заключение, общият размер на дължимите суми за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава /лихвена надбавкасанкционираща лихва/, такси /застраховка/ и законна лихва към 20.10.2022 г.датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК, е 13 401.80 лв.

За уважаване на предявените искови претенции следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: наличието на валидно правоотношение с ответниците по договор за кредит експресо – смарт/ карта от 24.09.2015 г. с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните; предоставената в заем сума от 15 000 лв. да е преведена на кредитополучателя; последният да е в неизпълнение на задълженията си по погасяване на кредита; ищецът да е бил изправна страна по договора. В доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК да установи наличието на посочените обстоятелства. Ищецът следва също да докаже вземанията си по размер, както и конкретния размер на претендираната сума за договорна лихва и на 4 обезщетение за забава.

По делото се установява, че между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, от една страна, в качеството на кредитор, и ответника, от друга страна, в качеството на кредитополучател, да е сключен договор за кредит експресо – смарт/ карта от 24.09.2015 г. Банката, предоставила кредита, е заличен търговец, като неин правоприемник, считано от 30.04.2020 г. е „Банка ДСК“ АД, видно от справка в Търговския регистър. Поради това, ищецът се явява и титуляр на процесните вземания.

По делото се установи, че заемната сума е предоставена на кредитополучателя по сметка на И. Т. К., открита в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ****, поради което кредиторът е изправна страна, а за длъжника – ответник е възникнало задължението да върне заемните средства при условията и срока, уговорени в договора. Ищецът се позовава на настъпила изискуемост на краен падеж /след изтичане на уговорения в чл. 5 от Договора срок/ - 28.09.2022г.

Като взе предвид характеристиките на съглашението и страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Потребителката И. К. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.