Решение № 545 от 08.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000502082 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 08.04.24г. /с участието на секретаря Вълчева/ въззивно гражданско дело № 2082/23г. и констатира следното:

С решение на СГС от 01.06.23г. по г.д. № 1797/23г. е признато и е допуснато изпълнение на Решение на ОС – Баден, Кантон Ааргу, Швейцария от 13.12.21г. по дело № OF 2019.26/SO /постановено в съдебен процес със страни: Е. Б. Д. – К. и Р. Ж. К. К./.

Решението на СГС се обжалва от Е. Д..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна /решението на СГС е постановено в съответствие със закона/:

Първоинстанционният съдия е изложил /в контекста на постановките по Част 4-та от КМЧП/ конкретни съображения, с които е обосновал основателността на заявеното искане.

Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС.

В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателката – заявени във въззивното производство/:

Относно първото възражение:

Пречката по чл. 117, т. 2, предл. - последно от КМЧП /нарушено право на защита/ може да се приеме за налична само в случаи - когато правораздавателен орган е постановил актове по движението /администрирането/ или по съществото на съответния правен спор - в противоречия с процесуалния закон /при отсъствие на законови предпоставки или при наличие на 1 процесуални пречки за правораздаване/ и именно това /тази порочна съдопроизводствена дейност/ е довела до засягане на правата на страна в процеса. Такава хипотеза не е налице: правата на ответницата /в рамките на процеса пред чуждестранния съд/ са били засегнати не поради порочни актове на съда /в смисъла на изложеното по-горе/, а евентуално поради ненадлежно осъществена адвокатска защита.

Аргумент в подкрепа на горния извод е обстоятелството, че съдът разполага с правомощие да следи /и контролира/ единствено това – дали съответната представителна власт е надлежно учредена и дали същата се упражнява в рамките на предоставения на защитника обем от права /но не и да санкционира по същество процесуалното поведение на адвоката/.

Във връзка с горните съображения настоящият съдебен състав съобразява /косвено/ и обстоятелството, че производството по г.д. 1282/22г. на СГС се явява финализирано на две инстанции /макар и с все още невлязъл в сила съдебен акт/ с решения, които не са постановени в полза на Е. Д..

Относно второто възражение:

Релевантното обстоятелство в случая е това, че правораздавателният орган е предоставил реална /фактическа/ възможност на ответницата да участва лично и чрез процесуални представители в процеса, и да защитава правата си /в това число и във второинстанционно производство/ в съответствие с приложимите за съответния правен спор чуждестранни материално-правни и процесуално-правни норми. Фактът /който не е спорен в процеса/, че тези норми са различни /в това число по - рестриктивни/ от правилата на националното процесуално право – не може да се приобщи към хипотезата на чл. 117, т. 2, предл. - последно от КМЧП.

Относно третото възражение:

В случая не е налице и принципната пречка по чл. 117, т. 5 от КМЧП:

И двете правни уредби /чуждестранна и национална/ регламентират /действително по различен начин, но във всички случаи при гарантиране на правата и на двете страни/ възможността - имуществените права /отношения/ на съпрузите да бъдат преуредени след развод. Именно това е било сторено в случая от чуждестранния съд: ответницата е запазила /от една страна/ собствеността върху придобитото през време на брака имущество /което защитава надлежно правата й/ и същата е осъдена /от друга страна/ да плати на ищеца /за да бъдат защитени и неговите права/ половината от стойността на съответните активи. Този правен ефект не се явява несъвместим с българския правен ред. Напротив – същият кореспондира пряко с принципните постановки на чл. 28 от СК във връзка и с чл. 24, ал. 1, изр. 1-во от СК. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството /съобразно изложеното по-горе/, че на ответницата е била предоставена реална /процесуална/ възможност /в производство пред две съдебни инстанции/ да предоставя доказателства в подкрепа на съответния си имуществен интерес.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски за въззивното производство.

Възражението на ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно: с оглед обстоятелството, че процесното производство е образувано /и се води/ по неоценяем иск – в полза на ищеца следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева. Този размер съответства на: вида, естеството и обема на извършените пред въззивната инстанция процесуални 2 действия /в защита на правата на Р. К./.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС от 01.06.23г. по г.д. № 1797/23г.

ОСЪЖДА Е. Б. Д. да плати на Р. Ж. К. К. 1 000 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3