Определение № 1928 от 19.09.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1928 гр. София, 19.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20221100600068 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен състав, в закрито разпоредително заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА

АТАНАС Н. АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНЧД № 68/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С определение № 1722 от 25.11.2021 г. по НЧД № 20211110214743 по описа за 2021 г., Софийският районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 134-ти състав, е потвърдил постановление на Софийската районна прокуратура (СРП) от 24.09.2021 г., изведено от канцеларията на същата дата, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3383 ЗМК – 994/2017 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 31192/2017 г. по описа на СРП, образувано с постановление на прокурор при СРП от 24.07.2017 г. и водено за престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 09.06.2017 г., около 14.00 ч., в гр. София, кв. ****, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно (куче), което се е намирало под негов надзор, в резултат на което то е 1 причинило средна телесна повреда на Б. Д. С..

По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на обвиняем лице.

Срещу така постановеното определение на СРС – НО, 134-ти състав е подадена жалба от посочения като пострадал Б. Д. С., чрез процесуалния му представител – адв. А.П., АК – Хасково. В същата се твърди, че и наблюдаващият прокурор при СРП, и решаващият първоинстанционен съд, приемайки, че собственикът на кучето Н. е положил достатъчно грижи за гръбначното животно, намиращо се под негов надзор, са пропуснали да изяснят в какви точно действия или бездействия се е изразило полагането на тези грижи в контекста на изяснените от заключенията на способите за доказване – етологични експертизи, изисквания за отглеждане на различните породи кучета. Излага се, че съгласно експертните заключения, основната цел при отглеждане на куче – пазач не е нападателната, а сигнално – охранителната, която се реализира чрез присъствието на кучето и неговия лай, като, съгласно заключението на вещото лице, такова присъствие и лай (вокализация) са били осъществени; кучето Рекс е с напълно нормален поведенчески статус и модел, без патологични маркери (отклонения); не е проявена и необоснована агресия от Рекс, изпълняващ задълженията си на охранител. Застъпва се, че от вниманието на прокурора и на съда са убягнали и са останали необсъдени следните обстоятелства: това, че освен С., през лятото на 2017 г. кучето Рекс е ухапало и Й.Б.А. по лявата ръка и левия крак, което го е принудило да напусне работа, а съгласно твърденията му това куче „много хапело“; това, че в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.10.2017 г. е записано, че кучето е агресивно и се спуска към всеки преминаващ около портала пешеходец; това, че са били поставени две табели „Зло куче!“, което, според жалбоподателя, потвърждава факта, че собственикът е познавал нрава и характера на кучето. Въз основа на тези обстоятелства и в частност – въз основа на данните за осъществени две нападения над хора при непредизвикана агресия, процесуалният представител на пострадалия С. прави извод, че Н. не е положил никакви грижи, за да попречи на кучето „Рекс“ да напада хора. Желае се отмяна на определението на СРС и на постановлението на наблюдаващия прокурор при СРП и връщане на досъдебното производство на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.

2

Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай такива вече са събрани и проверени;

(2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.

Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 – ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и пр.).

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща въпросите, съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато 3 съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия/ощетеното юридическо лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл.

127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора.

Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление.

Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на ВКС и др.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, както и на заключенията на използваните способи на доказване - експертизи, въззивният съд намери, че първата съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, изследвайки наличните в материалите по досъдебното производство доказателствени източници по отделно и в тяхната взаимовръзка, и е достигнала до правилни и обосновани от доказателствената съвкупност по делото фактически и правни изводи.

Настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че по досъдебното производство под ръководството и надзора на наблюдаващия прокурор при СРП е било извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК. Събрани са били всички необходими и възможни доказателства и доказателствени средства, относими към предмета на доказване, така, както същият е очертан в нормата на чл. 102 от НПК. Липсва както възможност, така и необходимост от попълване на доказателствената маса с други доказателствени източници, доколкото събраните до момента такива са достатъчни, за да позволят на наблюдаващия прокурор, а и на контролиращите съдебни инстанции, да формират еднозначни и категорични изводи по фактите.

4

Въззивният съд изцяло се солидаризира с първостепенния такъв, че изводите на наблюдаващия прокурор при СРП по фактите кореспондират по небудещ съмнение начин със събрания и проверен по делото доказателствен материал и в този смисъл не е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в изводите за фактите на държавното обвинение и на контролирания съд. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила и при оценката на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране или необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК ред.

При това, правилно СРС е приел, че прокуратурата законосъобразно е прекратила наказателното производство, позовавайки се на коректното правно основание, а именно на това на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.