Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1256 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 953/2024
Вид
Определение № 1256
Подписан
14.05.2024
В сила
14.05.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 ал. 2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1256 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500953 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; против Разпореждане № 5138/19,02,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1548/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 10162/29,01,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Б. С. Б. с ЕГН **********; за вземания по договор за потребителски кредит № 620701/14,01,2022 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска то да бъде отменено и вместо това да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 10162/29,01,2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.

София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Б. С. Б. с ЕГН **********; за вземания по договор за потребителски 1 кредит № 620701/14,01,2022 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, които дружеството-заявител е придобило въз основа на договор за цесия.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП.

Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

В процесния договор за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е фиксиран на 40,05 %, а ГПР е 49,65 %. В договора за кредит се сочи, че годишният процент на разходите е определен съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Неясно остава при това положение на какво се дължи разликата между посочените в договора фиксиран лихвен процент и годишният процент на разходите.

Наред с това: с погасителния план към договора общата дължима от кредитополучателя сума е определена на 1155 лв., в които наред с предоставената главница и договорното възнаграждение, е включена и сумата от 298,34 лв., представляваща неустойка по чл. 11, дължима при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Така определената неустойка, обаче, не е включена в посочения в договора ГПР.

Следователно предоставената с договора информация относно размера и начина на формиране на годишния процент на разходите е неясна и подвеждаща, поради което следва да се приеме, че е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова правилно РС е приел, че съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна основание по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Доколкото в рамките на заповедното производство не би могло да се провери каква част от заплатените от длъжника суми по договора е отнесена като погашения по главницата и каква – като заплащане на договорна лихва, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло.

2

Като е стигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5138/19,02,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1548/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 10162/29,01,2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.

София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Б. С. Б. с ЕГН **********; за вземания по договор за потребителски кредит № 620701/14,01,2022 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3