Определение № 20695 от 01.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20695 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503228 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 ГПК по искане по чл.248 ГПК, съобразно определение № 2839/23.9.2026г. по гр.д.№ 2386/2026г. на САС, с което е отменено определение на СГС по настоящото дело, с което е прекратено производството и делото е върнато на СГС за произнасяне по частна жалба от 15.5.2025г.

С частна жалба вх. № 169897/15.5.2025 г. ищецът в първоинстанционното производство обжалва определение от 22.4.2025г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на определението, с което производството е прекратено и са му присъдени разноски. В жалбата е посочено, че СРС неправилно е приел, че цената на иска следва да се определи на база ТР , а не на база ГПК – не е назначена и приета експертиза, която да определи наемна цена на имота, а същата е презумирана. Ако се приеме, че таксата е определена неправилно, горницата над 226,10 лева следва да се върне. При изчисляване на адвокатския хонорар, същият е намален отново на база неправилно определена цена на иска.

Прави се искане съдът за отмени определението и да осъди ответницата да плати пълния размер на таксата и адвокатския хонорар, или да се възстанови надплатената такса, както и се претендират разноските по частната жалба. Не са направени доказателствени искания.

СРС е постановил определение № 6937 на 18.2.2026г., с което е приел, че липсват основания определението да се измени, таксата е определена в изпълнение на т.20 от цитираното ТР. Разпоредил е да се възстанови сумата от 226,10 лева надвнесена такса.

Препис от определението е връчено на 27.2.2026г., като на 2.3.2026г. адвокат С., процесуален представител на ищеца, е подал до СРС молба, с която сочи, че не приема тезата на СРС, че частната жалба е молба по чл.248 ГПК, същата е адресирана до СГС, като се сочи, че същата се поддържа, поддържат се мотивите в нея, както и искането за присъждане на адвокатски хонорар и заплащане на разноски по жалбата.

Препис е връчен на противната страна, която е подала отговор. С разпореждане от 1

20.3.2026г., делото е изпратено на СГС.

Софийски градски съд, като съобрази, че жалбата е приета за допустима от САС, по същество, намира следното.

С определението от 18.2.2026г., с което съдът се произнася по „частна жалба“ от 15.5.2025г., като я приема за молба по чл.248ГПК, СРС е разпоредил таксата да се възстанови, поради което и в тази част, жалбата е без предмет и СГС не следва да се произнася по нея.

По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че определението е правилно, поради следното.

В. И. е сезирал СРС с иск против Н. П. при посочване, че предявява иск с правно основание чл.310,т.2 ГПК, връзка с чл.108 ЗС. Видно от исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 70316/2021г., ищецът е твърдял, че с ответницата са били в граждански брак, прекратен с решение за развод, по силата на което, жилището, находящо се в град София, е предоставено на ответницата, до навършване на пълнолетие на роденото от брака дете. Сочи се, че това е станало през 2012г., от която дата ищцата ползва имота без основание. Предявен е иск за връщане на имота / посочено е предаване на владението/.

С разпореждане, СРС е указал на ищеца да предостави удостоверение за данъчна оценка, от която е видно, че същата е над 50000лева, като с определение от 15.2.2022г. производството е прекратено, като СРС е приел, че цената на иска се определя от данъчната оценка. Делото е изпратено на СГС, образувано гр.д.№ 2544/2022г., по което дело, СГС е дал указания на ищеца да посочи дали предявява иск за собственост или сочи прекратено наемно правоотношение, дали е определена наемна цена с решението за развод. В изпълнение на указанията, ищецът е посочил, че няма твърдения за спор за собственост, претенцията е жилището да се опразни, защото детето е навършило пълнолетие, както и че липсва определена наемна цена по решението.

С определение от 19.4.2022г.СГС е повдигнал спор за подсъдност. В мотивите на определението на СГС, е прието, че доколкото в бракоразводното решение не е определена наемна цена, същата следва да се определи по чл.70 ГПК на 600 лева месечно към 2012г. или 7200лева годишно. Прието е, че спорът е за последиците от прекратено наемно правоотношение, като цената на иска е сборът от наемните платежи за една година.

По образуваното дело № 1184/2022г., САС, за да определи кой съд е компетентен да разгледа спора, е посочил, че предвид предмета на спора – по силата на бракоразводното решение, между бившите съпрузи е възникнало наемно правоотношение, като искът не е за собственост, а за предаване на вещта в резултат на прекратяване на същото, то и в съответствие с приетото в т.20 от ТР № 6/2012г. на ОСГКТ на ВКС, цената на иска, е месечният наем за една година. Приел е, че правилно СГС е определил цената на иска, поради което и делото е подсъдно на СРС като първа инстанция.

До постановяване на определение от 22.4.2025г., от СРС, въпросът с цената на иска не е повдигана от страните. С определението от 22.4.2025г. съдът е прекратил 2 производството, поради отпадане на интереса на ищеца – предаване на владението от ответницата в хода на делото, като по искането на ищеца за присъждане на разноските по делото, е приел, че таксата възлиза на по – малка от внесената сума. Приел е, по възражението на ответницата за прекомерност, че адвокатското възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на делото, възлиза на 1100лева, като е присъдил такса и адвокатско възнаграждение, в намален от претендирания размер.

Видно от исковата молба, в нея не е посочена цена на иска – посочен е размер на данъчната оценка за жилището.

Ищецът не е посочил цена на иска, в съответствие с разпоредбата на чл. 70,ал.1,изр.1 ГПК, както и разпоредбата на чл. 127,ал.1,т.3 ГПК. Посочването на цената на иска следва да се извърши от ищеца, предвид последиците на чл.70 ГПК. Въпросът с цената на иска е въпрос, за който съдът следи служебно / чл.70,ал.1 ГПК/, включително и предвид родовата подсъдност, за която съдът отново следи служебно. Когато ищецът е посочил цена на иска, по аргумент от разпоредбата на чл.70 ГПК, съдът може да повдига въпроса за нея до приключване на първото по делото о.с.з., служебно, като цената се определя от съда, когато между посочената от ищеца и определената от съда има разлика. Видно от същата разпоредба, определението, с което цената на иска се увеличава, подлежи на обжалване с частна жалба.

Ако ищецът не е посочил цена на иска, или е посочил цена на иска, но неправилна, това обстоятелство не освобождава съда от процесуалното му задължение сам да определи цена на иска, включително предвид дължимата държавна такса, родовата подсъдност на спора. Респективно –когато ищецът не е посочил цена на иска, съдът не дължи самостоятелно определение по нея, а с процесуалните си действия по хода на делото – указания за внасяне на такса, определяне, че делото му е подсъдно, съдът имплицитно се произнася и по цената на иска. В настоящия случай, въпросът за цената на иска е разрешен още от САС по дело № 1184/2022г., защото съдът е разрешил спор за подсъдност между СРС и СГС, като е приел доводите на СГС в определение от 19.4.2022г., с което, за да приеме, че делото не му е подсъдно, СГС в мотивите си е определил цена на иска от 7200 лева, сборът на месечни наемни платежи. Доводите на ищеца, че не е назначавана експертиза относно цената на иска и определянето на наемната цена, е следвало да се повдигнат или пред САС, или пред СРС.

Ако се приеме тезата на ищеца, че с предявяване на иска и представяне на доказателства, че е внесен 1 % от данъчна оценка, представена към исковата молба, ищецът сочи цена на иска, то с определението на СГС от 19.4.2022г. цената на иска е намалена, не увеличена, и ищецът няма право на жалба / по аргумент от чл.70,ал.2 ГПК/ против определения размер, а само на възстановяване на надплатена такса, което е сторено от СРС и в която връзка СГС прие, че не следва да се произнася по искането в жалбата, включително и предвид доводите на САС.

Цената на иска следва да се съобрази, при съобразяване, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери, които могат да служат единствено 3 като ориентир при определяне на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Тук е моментът да се посочи, че възприетото от ВКС с ТР № № 6/2012г., че цената на иска, респективно – дължимата такса, се определя от сбора на наемната цена за една година, е задължително за съдилищата. Правилно СРС е приел, че основа, ориентир при произнасяне по възражението за прекомерност, следва да бъде минималното възнаграждение за оценяем иск, чиято цена се определя по реда на чл.69,ал.1,т. 5 ГПК.

Действащата редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК изрично изисква възражението/искането за намаляване поради прекомерност на направените от насрещната страна разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, да е мотивирано. Изложените "мотиви" (твърдения и доводи) следва да съдържат някаква реална информация за становището на молителя относно действителната фактическа и правна сложност на развилото се производство по настоящото дело. Ако страната не е изложила никакви твърдения и доводи, то съдът, прилагайки закона, следва, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5, изр.2 ГПК да приложи „съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон.“ Следва да се посочи, че изречение последно на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК също е приложимо, защото платеното възнаграждение от ответната страна е в размер на 1000 лева по договора, подвързан на лист 53 от делото.

Когато страната, направила възражението, не е мотивирала същото с конкретни твърдения и доводи, то съдът следва да обсъди критериите, посочени в разпоредбата на чл.36,ал.3 ЗАдв:

1. фактическата и правна сложност на случая;

2. засегнатия интерес;

3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им;

4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В изпълнение на предвидените, съгласно разпоредбата на чл.36,ал.4 ЗАдв, във връзка с § 1а, ал.2 НВАР правила, съдът намира, че в сравнение с други дела, с предмет предаване на държането на имот, предоставен от ищеца за ползване по силата на наемно правоотношение, което е прекратено, поради настъпване на срок, настоящото дело е със сравнително ниска фактическа и правна сложност.

По делото от момента на възобновяването му, спорният въпрос между страните е бил как да уредят отношенията си извънсъдебно и как да стане фактическото предаване на държането на имота. По делото са проведени две открити съдебни заседания / редовни/, с кратка продължителност, в които е обсъждан този въпрос.

Ясно е, че засегнатият интерес на страните обуславя по - висок размер на 4 възнаграждението – за ищеца въпросът е строго личен, същото се отнася до ответника.

Липсват данни относно особени условия по третия критерий – правната защита на ответника не е оказана при условията на спешност, или същата липсват доказателства да е наложила време на извършване над обичайната продължителност при сходни спорове.

Относно квалификацията и опита на адвоката – пълномощник на ответника, съдът не може да събира доказателства служебно.

Ето защо, при съобразяване, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери, които могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на спора , и при съобразяване на обстоятелството, че искът е оценяем, цената му се определя по реда на чл.69,ал.1,т. 5 ГПК, като същата е определена на 7200лева, то и платеното от 2230лева възнаграждение, при минимален размер от 720 лева, и при прилагане на критерия на чл.36,ал.3, изр. Последно ГПК, определеното от СРС възнаграждение от 1100 лева е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Към мотивите на съда следва да се посочи, че производството не се е развило във всички присъщи етапи – не е имало същинско събиране на доказателства, нито провеждане на съдебно дирене, ето защо, възнаграждение, което възлиза на три пъти минималния размер е несъответно, нито пропорционално на оказаната защита.