Решение № 8670 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8670 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110120428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователно акционерно дружество Асет Иншурънс Груп“ АД е предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск по чл.411 КЗ за сумата от 3399,48 лева – разлика между присъдената с решение от 12.02.2024г. по гр.д. № 57341/2023г. на СРС, 167 –ти състав сума от 100 лева по предявения частичен иск и пълния размер на вземането от 3499,48 лева, който пълен размер на вземането представлява непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М“ рег. № **АС, обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са настъпили при ПТП от 09.09.2019г. в област Ямбол, по път I – 7 в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово, по вина на водач на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № СН**, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.04.2024г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция за възстановяване на сумата в размер на платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски ответникът извършил частично плащане на сумата в размер от 3514,47 лева. Посочва още, че с решение по гр.д. № 57341/2023г. на СРС, 167- ми състав е уважен частичен иск за вземане, възникнало въз основа на същите факти, в размер на 100 лева. Търси се невъзстановената сума за платено застрахователно обезщетение след приспадане на извънсъдебно платената сума и присъдената сума по частичния иск в размер на 100 лева.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Възразява, че с извънсъдебно заплатената сума по процесната щета в размер на 3514,47 лева е погасил задължението си спрямо ищеца. Възразява срещу твърдения механизъм на ПТП. Оспорва изключителна вина за събитието да има водачът на товарен 1 автомобил „Ф.Т.“ с рег. № СН**, като прави възражение за съпричиняване, обосновано с твърдението, че водачът на л.а. „М“ рег. № **АС е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, с което поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва наличие на причинно – следствена връзка между твърдените вреди и процесното събитие.

Стойността на запазените части бил в по – голям размер, не била налице и тотална щета по смисъла на чл.15 НК, поради което и претендираното застрахователно обезщетение било завишено.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, както и действителният размер на причинените вследствие на процесното събитие вреди към датата на събитието.

От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 2409/12.02.2024г. по гр.д. № 57341/2023г. на СРС, 167 – ми състав (л.8), потвърдено с решение № 521/23.01.2026г. по в.гр.д. № 4017/2024г. на СГС, IV – В състав, ответникът е осъден доплати на ищеца на основание чл.411, изр.1, пр.2 КЗ сума в размер на 100 лева, предявен частичен иск от сума в размер на 3499,48 лева – незаплатен остатък от вземане за връщане на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско“ на МПС за вредите, причинени на л.а. „М“ с рег. № ** АС, настъпило на 09.09.2019г. в област Ямбол, по път I – 7, в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово, по вина на водача на т.а. „Ф.Т.“ с рег. № СН 4531 СА, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (18.10.2023г.) до окончателното плащане.

Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Предвид горното съгласно чл.299, ал.1 ГПК и съобразно постановките на ТР № 3/2016г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че на 09.09.2019г. в област Ямбол, по път I – 7, в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водач на на т.а.

„Ф.Т.“ с рег. № СН 4531 СА, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, вследствие на което събитие са нанесени щети върху л.а.

„М“ с рег. № ** АС, който към датата на произшествието е бил обект на сключен при ищеца договор по имуществено застраховане.

По делото не се спори, че и по повод събитието ищецът в изпълнение на задълженията си по застрахователния договор е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 6998,95 лева, както и че по извънсъдебно предявена претенция към ответника за заплащане на вземане в размер на 7013,95 лева, включващо изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът е извършил частично плащане в размер на 3514,47 лева.

2

Следва да се посочи, че в настоящия процес е преклудирано правоизключващото възражение на ответника относно това, че водачът на т.а. „Ф.Т.“ с рег. № СН 4531 СА няма вина за настъпилото събитие, вкл. че се касае за случайно деяние по чл.15 НК. С оглед горното съдът приема, че искът е доказан по основание. Относно пълния размер на вземането на основание чл.162 ГПК съдът приема, че щетите върху л.а. „М“ с рег. № ** АС, настъпили вследствие на процесното събитие, възлизат на сумата от 7422 лева. Към следващото се от ищеца застрахователно обезщетение следва да се прибави и сумата от 86,45 лева – разходи по транспортиране на автомобила.

Преклудирано е правонамаляващото възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като въпросът за неговата основателност вече е бил окончателно разрешен в производството по частния иск, в което възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД е прието за неоснователно. При своевременно въведено в производството по частичния иск възражение за съпричиняване, наличието на принос на увредения към настъпване на увреждането като правно значим факт, обуславящ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск. Съответно нито наличието на приноса, нито степента, в която пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите могат да бъдат преразглеждани в производството по иска за оставащата част от вземането. В такъв смисъл е решение № 89 от 28.01.2020г. по търг.д. № 2741 по описа за 2015г. на I Т и решение № 50156 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1243/2021 г., II т. о., ТК.

Предвид горното пълният размер на вземането по чл.411 КЗ възлиза на сумата от 7013,95 лева, формиран като сбор между платеното застрахователно обезщетение от 6998,95 лева и 15 лева - ликвидационни разноски. От посочената сума следва да се приспадне доброволно изплатената сума от 3514,47 лева. При това непогасеният остатък от вземането възлиза на 3499,48 лева. В случая се претендира разликата между непогасения остатък от вземането и присъдения размер на вземането по частичния иск от 100 лева. При това настоящият иск за дължимия остатък в размер 3399,48 лева е основателен и следва да се уважи така, както е предявен.

По разноските:

При изхода на делото право на разноски има само ищецът, на който следва да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 335,98 лева (135,98 лева – държавна такса и сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК поради невисоката правна и фактическа сложност на делото).

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к.“Дианабад”, бул.“Г.М.

Димитров” № 1, да плати на „Застрахователно акционерно дружество Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, на основание чл.411 КЗ за сумата от 1738,13 евро (след превалутиране на 3399,48 лева) – разлика между присъдената с решение от 12.02.2024г. по гр.д. № 57341/2023г. на СРС, 167 – ти състав сума от 100 лева по предявения частичен иск и пълния размер на вземането от 3499,48 лева, който пълен размер на вземането представлява непогасен остатък от вземане за 3 платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М“ рег.

№ **АС, обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са настъпили при ПТП от 09.09.2019г. в област Ямбол, по път I – 7 в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово, по вина на водач на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № СН**, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.04.2024г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 171,78 евро (след превалутиране на 335,98 лева) – разноски.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG96 IABG 8098 1002 7078 04, BIC : IABGBGSF при „Интернешънъл Асет Банк“ АД – клон „Централен“, гр. София.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4