Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 604 от 26.07.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2278/2023
Вид
Решение № 604
Подписан
26.07.2024
В сила
09.01.2025
Състав
Димитър Петков Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Шумен, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630102278 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, от „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, чрез пълномощника адв. М., в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, против наследниците В. Й. З., М. Н. З., Н. Н. З. и Ю. Н. З., за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит от 01.02.2013 г., сключен между ТБ „Обединена Българска Банка“ АД и наследодателя Н. Н. З., с ЕГН **********, прехвърлен на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., по силата на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *** е придобил вземането спрямо наследниците по закон на длъжника Н. Н. З., за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1397/2023 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 763/ 02.08.2023 г. г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва: спрямо В. Й. З. по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 375 лева - непогасена главница, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2023 г. до окончателно плащан и по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 75 лв. лева – мораторна/наказателна 1 лихва върху главницата, за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г.; спрямо М.

Н. З. по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 375 лева - непогасена главница, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2023 г. до окончателно плащан и по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 75 лв. лева – мораторна/наказателна лихва върху главницата, за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г.; спрямо Н. Н. З. по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал.

4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 375 лева - непогасена главница, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2023 г. до окончателно плащан и по чл.

11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 75 лв. лева – мораторна/наказателна лихва върху главницата, за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г.; спрямо Ю. Н. З. по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 375 лева - непогасена главница, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2023 г. до окончателно плащан и по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 75 лв. лева – мораторна/наказателна лихва върху главницата, за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г..

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 01.02.2013 г. между ТБ „Обединена Българска Банка” АД и Н. Н. З., бил сключен Договор на потребителски кредит, с който на длъжника била предоставена сумата 2 166,00 лв., при годишен лихвен процент 7,5 %., към датата на сключване, с падеж на задължението - 28.01.2019 г., на 72 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, и месечна застрахователна премия, в общ размер на 40,57 лв. всяка, считано от 28.02.2013 г.. Длъжникът не бил извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение било в общ размер 1800,00 лв. На 31.01.2018 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *** придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от посочения договор, за което длъжникът бил уведомен с изпращане на писмо-уведомление от 15.02.2021 г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия, като му бил даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Счита се, че с изтичане срокът на договора на 2

28.01.2019 г., задълженията са изцяло изискуеми, поради което за съдебно събиране на вземанията било образувано ЧГД № 1397/2023 г., по описа на РС Шумен, по което срещу наследниците по закон на починалия длъжник била издадена Заповед за изпълнение. След връчването й те подали възражения.

Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както следва: В. Й. З. 375.00 лв. - главница и 75.00 лв. мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до заявлението по чл.

410 ГПК, както и 8 лв. - разноски в заповедното производство; М. Н. З. 375.00 лв. - главница и 75.00 лв. - мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до заявлението по чл. 410 ГПК, както и 8 лв. - разноски в заповедното производство; Н. Н. З. 375.00 лв - главница и 75.00 лв. мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020г. до заявлението по чл.

410 ГПК, както и 8 лв. разноски в заповедното производство и Ю. Н. З. 375.00 лв. - главница и 75.00 лв. - мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до заявлението по чл. 410 ГПК, както и 8 лв. - разноски в заповедното производство. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 414 ГПК длъжниците подават възражения за недължимост на вземането по издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба, като оспорват исковете по основание и по размер. Правят възражение за погасителна давност на исковете.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове. Ответниците чрез процесуалне представител, поддържат отговорите, които по своята същност са идентични.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От приетия и неоспорен от страните Договор от 01.02.2013 г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение /л. 37/ се установява, че от ТБ „ОББ“ АД в полза на Н. Н. З. е отпуснат кредит в размер на 2 166 лв., за срок 28.01.2019 г., усвоен на 02.02.2013 г., при ГЛП в размер на Базовия лихвен процент /БЛП/ на ТБ „Обединена българска банка” АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване и 3 договорна надбавка от 0.5 (нула цяло и пет десети) пункта и ГПР към датата на отпускане в размер на 8.3 %. Към момента на сключване БЛП на ТБ „ОББ” АД за потребителски кредити в лева е в размер на 7 (седем) процента, при което договорения лихвеният процент е в размер на 7.5 (седем цяло и пет десети) годишно, при което общата дължима сума към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 2 920.78 лв., която е следвало да бъде върнат на 72 месечни анюитетни вноски, с падеж 28 число на месеца, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на 37.93 лв. считано от 28.02.2013 г..

Общият размер на месечната погасителна вноска по кредита и на месечната застрахователна премия бил 40.57 лв.. С Договор за прехвърляне на парични вземания /Цесия/ от 31.01.2018 г. /л. 11/ ТБ „ОББ“ АД прехвърля на ищеца в настоящото производство - „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземане срещу Н. Н. З., в размер на 3362.45 лв. - ред № 41550 от Приложение № 1 към Договора за цесия /л. 8 – л. 10/. С писмо /л. 5/ цесионерът уведомил длъжника за извършената цесия. От Удостоверение за наследници изх. № 3075/24.07.2023 г.

/л. 50/ се установява, че Н. Н. З. е починал на 27.01.2022 г., като е оставил наследниц по закон: В. Й. З. – съпруга; М. Н. З. – син; Н. Н. З. – син; Ю. Н. З. – син.

От ответниците не са ангажирани доказателства за плащания след подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга, както и не са изложени твърдения в тази смисъл.

От приетото по делото ЧГД № 1397/2023 г. се установява, че срещу наследниците на длъжника има издадена Заповед № 763/02.08.2023 г. по чл.

410 ГПК за изпълнение на парично задължение, както следва: 1/срещу В. Й.

З., за 1/4 от размера на дълга на Н. Н. З.: сумата 375 лв. – главница; сумата 75.00 лв. - мораторна/наказателна лихва, за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 2/срещу М. Н. З., за 1/4 от размера на дълга на Н. Н. З.: сумата 375 лв. – главница; сумата 75.00 лв. - мораторна/наказателна лихва, за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 3/срещу Н. Н. З., за 1/4 от размера на дълга на Н. Н. З.: сумата 375 лв. - главница; сумата 75.00 лв. - мораторна/наказателна лихва, за периода от 26.06.2020 г. до 4

22.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 4/срещу Ю. Н. З., за 1/4 от размера на дълга на Н. Н. З.: сумата 375 лв. - главница; сумата 75.00 лв. - мораторна/наказателна лихва, за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането, както и да платят солидарно сумата от 36.00 лв. (тридесет и шест) лв. – държавна такса.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжниците подали възражения за недължимост.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжници, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни обстоятелства, обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, са: 1/издадена заповед за изпълнение;

2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване 5 на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В процесния случай правния интерес от предявяване на исковата молба ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 1397/2023 г., по описа на ШРС, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца Заявление рег. № 8824/26.06.2023 г. и Молба рег. 10609/01.08.2023 г. /подадена след предоставена възможност за отстраняване на нередовности/, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство, както и, че в негова полза срещу наследниците на починалия длъжник Н. Н. З. е издадена Заповед № 763/02.08.2023 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, при условията на разделна отговорност за процесните суми – предмет на исковете в настоящото производство. Констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, в срока по чл. 414 ГПК, всеки един от длъжниците е подал възражение за недължимост на вземанията, поради което съдът е дал възможност на заявителя да подаде иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното се формира извод за наличие на правен интерес като процесуална допустимост на предявените по този ред искове.