Решение № 646 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000503575 по описа за 2022 година

С решение № 262633 от 4.08.2022 г. по гр.д. № 13646/20 г., СГС, 2 с-в, осъжда ЧСИ Г. С. Д. да заплати на А. А. В. и Т. Н. В. по 45 656,18 лв. на основание чл. 74, ал. ЗЧСИ вр. чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД като обезщетение на вреди от противоправни действия на ЧСИ със законната лихва от 10.12.2020 г. до окончателното изплащане, и по 13 913, 56 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като обезщетение за забава от 10.12.2017 г. до 10.12.2020 г.

Със същото решение се осъжда ЗАД „Армеец“ АД да заплати на ЧСИ Г.

С. Д. сумата от 91 312, 36 лв. на основание чл. 229 КЗ (отм.) вр. чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ като застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност“, сключена на 4.03.2015 г.

С допълнително решение № 263226 от 1.11.2022 г. е постановено допълване на основното, като се осъжда ЗАД „Армеец“ АД да заплати на ЧСИ Г. С. Д. сумата от 27 827,13 лв., съставляваща законна лихва от 10.12.2017 г. до 10.12.2020 г. и законна лихва върху сумата от 91 312,36 лв. от подаване на исковата молба на 10.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЧСИ Г. С. Д., в която 1 се сочи, че исковете (предявени на 10.12.2020 г.) са погасени по давност, която тече от 25.07.2014 г. (дата на деликта, съставляващ незаконосъобразно назначаване на особен представител). Счита, че правилото на чл. 499, ал. 1 ГПК важи и в настоящият казус (при отмяна на постановление за възлагане), а не само при евикция на купувача. Подчертава, че „правният хаос“ в отношенията между страните се дължи на постановената от ВКС отмяна по реда чл. 303 ГПК на постановлението за възлагане, което с последвало ТР № 6 от 20.05.2022 г. по т.д. № 6/20 г., е признато за неправилно. В този смисъл счита, че СГС е следвало на самостоятелно основание да извърши преценка на законосъобразността на действията на ЧСИ поради нови обстоятелства, визирани в т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС. Моли решението да се отмени в частта, в която ЧСИ е осъден да заплати исковите суми на ищците. Претендира разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, трето лице помагач и ответник по обратния иск, предявен от ЧСИ. Решението е обжалвано в частта, в която са уважени главните искове срещу ЧСИ и в частта, в която са уважени обратните искове срещу застрахователя. Твърди се, че ищците не търпят вреди, тъй като същите се намират в имота и той не им е отнет. Отделно намира, че не се касае до покрит риск, тъй като действията на ЧСИ (назначаването на особения представител) не били от категорията на несигурни, неизвестни и независими от волята на застраховащия (ЧСИ) събития. Счита, че е изтекла погасителна давност по чл. 197 КЗ (отм.), която тече от датата на действието на ЧСИ (деликт) – 25.07.2014 г. Счита, че не следва да се уважава иска и по отношение на таксите по т. 23 ТТР (1727,73 лв.) и местен данък (2399,63 лв.).

Срещу допълнителното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, като се твърди, че същото е постановено при допуснати процесуални нарушения. Намира, че иск по чл. 86 ЗЗД не е предявен в преклузивния срок и ЧСИ не е въвел искане за заплащане на лихви, а само на „суми“ по главните искове. Моли да се отмени решението по чл. 250 ГПК.

В писмен отговор ЧСИ Г. Д. поддържа жалбата на ЗАД „Армеец“ АД в частта, в която се обжалва решението по главните искове, но жалбата на застрахователя е оспорена, в частта, в която се обжалва решението по обратните искове. Сочи, че е налице покрит риск и че 5-годишната давност 2 тече от момент, в който ЧСИ, като застраховано лице, заплати на увреденото лице суми, за които е осъден.

В писмен отговор А. А. В. и Т. Н. В. оспорват жалбата на застрахователя. Подчертават, че се касае до частично предявена искова претенция, по която вече има постановено осъдително решение и със сила на присъдено нещо правопораждащите факти са установени. Подчертава, че вредата е настъпила считано от датата на постановяване на решение № 34 от 21.04.2017 г. по гр.д. № 3066/2016 г., ВКС, когато е отменено постановлението за възлагане и В.и са загубили правото на собственост.

Възразява срещу доказателствените искания.

В писмен отговор А. А. В. и Т. Н. В. оспорват жалбата на ЧСИ.

Изтъкват, че давността при известен извършител тече от увреждането (определение № 97 от 12.02.2019 г. по гр.д. № 2881/18 г., ІІІ ГО), т.е. от момента, когато настъпят всички елементи на фактическия състав на деликта.

Считат, че чл. 499, ал. 1 ГПК не може да се прилага разширително и не следва да се отчита в разглеждания правен спор. Възразяват срещу становището, че следва да се вземе предвид междувременно постановеното ТР № 6/2020 г., като подчертават, че в случая е от значение само факта, че ЧСИ е допуснал нарушение като е назначил незаконосъобразно особен представител и от това ищците са били лишени от правото им на собственост, след отмяна на постановлението за възлагане.

В писмен отговор ЗАД „Армеец“ АД поддържа жалбата на ЧСИ Д..

В писмен отговор ЧСИ Г. С. Д. оспорва въззивната жалба на застрахователя срещу допълнителното решение. Намира, че надлежно е предявил обратните си искове за всички суми, за които бъде осъден, като е платил и следващата се държавна такса за тях (вкл. и по иска за лихви по чл.

86 ЗЗД).

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидни и допустими съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК.

Ищците А. А. В. и Т. Н. В. твърдят в искова молба от 10.12.2020 г., че в производство пред ответника ЧСИ Г. Д. закупили на публична продан 3 недвижим имот, собственост на Е. Л. Ч. и Т. Ч., за което ищците внесли сумата от 95 885 лв. Отделно от това те заплатили 1727,73 лв. такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ и местен данък в размер на 2399,63 лв. Имотът бил възложен на ищците с постановление за възлагане от 27.04.2015 г., но то било отменено от ВКС по реда на чл. 303 ГПК, тъй като ЧСИ незаконосъобразно назначил за особен представител на длъжниците Ч. адвокат, определен от САК, а не от СРС. Твърдят, че с отмяната на постановлението собствеността преминала обратно в правната сфера на длъжниците по изпълнението, а на ищците не били възстановени сумите за продажна цена, такси и местен данък, както и 1200 лв. като възнаграждение в производството по чл. 303 ГПК. Сочат, че поради деликтното поведение на ЧСИ са претъпели имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетение, като за това вече били провели съдебно производство, в което с влязло в сила съдебно решение била уважена част от исковата им претенция, а именно – сумата от 4672,64 лв., като част от продажната цена, както и сумите от 2399,63 лв. и 1727,73 лв., като такси и данъци, и сумата от 1200 лв. като адвокатско възнаграждение. Като се позовават на т. 2 от ТР от 22.04.2019 г. по т.д. № 3 от 2016 г. и като считат, че елементите за деликта са установени със СПН, претендират да им бъде заплатена останалата част от дължимото им обезщетение, а именно – 91 312, 36 лв. (остатък от платената от тях продажна цена), ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва върху главницата от 91 312, 36 лв. за период от три години преди исковата молба – 10.12.2017 г. – 10.12.2020 г. Поискано е сумите да се заплатят поравно на всеки от двамата ищци, ведно с разноски по делото.

Ответникът ЧСИ Г. Д. оспорва исковете, като намира, че за новопредявената част е изтекла погасителна давност от датата на деликта (25.07.2014 г.) или от влизане в сила на постановлението за възлагане – 22.05.2015 г. Сочи, че междувременно ищците са се снабдили със заповед за изпълнение срещу длъжниците Ч. за връщане на част от продажната цена в размер на 24 000 лв., като в последствие е поискано издадения срещу Ч. изпълнителен лист да бъде обезсилен. Отделно от това се сочи, че самите длъжници Ч. са претендирали обезщетение от ЧСИ отново поради отмяна на същото постановление, като се твърди, че при уважаване на този иск би се достигнало до едновременно обезщетяване на всички страни в процеса.

Твърди се, че не са налице елементите на деликта, както и че изводите на 4 съдилищата по първоначалната частична искова претенция се основават на последващо тълкувателно решение. Възразява допълнително, че цената е платена само от единия ищец. Счита, че ответникът не е бил поставен в забава. Предявява обратен иск срещу третото лице-помагач ЗАД „Армеец“ АД за сумите, за които бъде осъден, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и разноски.

Третото лице-помагач ЗАД „Армеец“ АД, ответник по обратния иск, оспорва главния и обратния иск, като поддържа, че няма налице осъществен застрахователен риск, няма застрахователно покритие относно претенцията за такси и местен данък, както и че исковата претенция е погасена по давност. – л. 180 и л. 199.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция фактическата обстановка по делото не е спорна и тя последователно е била изяснена в множество спорове по възникнали във връзка с конкретния казус претенции. Няма спор, че Е. Л. Ч. и Т. Ч. са били длъжници на банка, която въз основа на изпълнителен лист е образувала при ответника ЧСИ Г. Д. изп.д. № 400/214 г., като за тяхното процесуално представителство (тъй като не са открити) ЧСИ е назначил адвокат, посочен от САК. С постановление за възлагане от 21.04.2015 г. в полза на ищеца А. В. (няма спор, че същият е в брак с ищцата Т. В. – и по настоящем) е възложен недвижим имот, собственост на Ч., срещу цена от 95 985 лв., за която няма спор, че е платена и разпределена в полза на кредитора, за такси по изпълнението, а остатъка от 62 956,77 лв. – отделен за възстановяване на длъжниците Ч. и изплатени. В производство по чл. 303 ГПК, по искане на Ч., постановлението за възлагане е отменено с окончателно решение № 34 от 21.04.2017 г. по гр.д. № 3066/2016 г., тъй като е прието, че ЧСИ незаконосъобразно е назначил особен представител посочен от САК, а длъжниците не са били надлежно представлявани от определен от СРС представител.

В друго производство ищците В. са заявили частично претенция срещу ЧСИ за обезщетяване на вреди, произтекли от заплащане на продажната цена за имот, по отношение на който постановлението за възлагане е отменено и по 5 отношение на който те не са станали собственици. С влязло в сила решение № 435607 от 22.06.2018 г. по гр.д. № 54455 от 2017 г., 48 с-в, СРС, потвърдено с окончателно решение № 5705/26.07.2019 г. по гр.д. № 13 857/2018 г., ІІ-Г отд., СГС, искът е уважен в размер на 4672,64 лв., като част от продажната цена по публичната продан (общо 95 985 лв.), както и по отношение на заплатените от В.и такси по изпълнението и местен данък. В производството като трето лице е участвал и застрахователя ЗАД „Армеец“ АД.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Уредената в чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441, ал. 1 от ГПК отговорност за съдебния изпълнител е специален вид деликтна отговорност и за реализирането й следва да бъдат установени следните предпоставки: 1) противоправно поведение при осъществяване на процесуални действия от съдебния изпълнител, 2) вина, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и презумпцията не е оборена, 3) настъпили имуществени вреди за ищеца, 3) причинно-следствена връзка между деянието на ЧСИ и вредите. Отнесено към конкретния случай, в тежест на ищцовата страна е да установи, че ответникът, в качеството му на ЧСИ, е допуснал виновно такива нарушения на установените процесуални правила, от които за ищците като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди, в твърдения размер.

Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44069bb8-72c3-4f79-bb48-1d9ada1bd811