Определение № 106 от 16.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 305/2023
- Вид
- Определение № 106
- Подписан
- 16.02.2024
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Росица Богданова Савова, Веселина Димитрова Джонева, Мина Цветанова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.571 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76 ал.3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.171 · Закон за задълженията и договорите
- чл.171 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.17 ал.1 · Правилник за вписванията
- чл.17 ал.1 б."а" · Правилник за вписванията
- чл.17 ал.2 · Правилник за вписванията
- чл.17 ал.4 · Правилник за вписванията
- чл.32а · Правилник за вписванията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106 гр. Кюстендил, 16.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.577 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на „********“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.„Иван Драсов“ бл.25, вх.Б, ет.4, ап.8, представлявано от управителя ВЛ.ВЛ., против определение №10/2023г. от 03.04.2023г. на Съдия по вписванията – Дупница, с което е отказано вписване на постановление за възлагане №7-0156 от 05.09.2022г. на Председателя на Управителния съвет (УС) на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), поискано с молба с вх.№1176/2023г. по описа на Службата по вписванията (СВ) – Дупница.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че е сезиран с молба от „********“ ООД за вписване на акт за прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, по смисъла на чл.17 ал.1 от Правилника за вписванията (ПВп.) във вр. с чл.171 т ЗЗД и е намерил, че доколкото към молбата не е бил приложен документ, удостоверяващ заплащане на дължимата за вписването държавна такса; молбата не е отговаряла на изискването за редовност относно нейното съдържание по смисъла на чл.17 ал.2 от ПВп., а и вписване не е било необходимо, съгласно чл.76 ал.3 от специалния спрямо общите правила Закон за банковата несъстоятелност, то представеното постановление не подлежи на вписване.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Изтъква се, че съгласно чл.171 ал.1 от ЗЗД, актът, с който се прехвърля вземане, обезпечено с ипотека, представлява акт, който подлежи на вписване; твърди се, че молбата за вписване е съдържала данните, изискуеми се, съгласно чл.17 ал.2 от ПВп., като към същата са били приложени изискуемите се за вписването документи, установяващи настъпилото правоприемство. Според жалбоподателя, след като съдията по вписванията е приел, че молбата не притежава необходимото съдържание, както и, че не е била заплатена държавната такса, необходима за вписването, то същият е следвало да укаже на заявителя да отстрани евентуални нередовности, но не и да постанови отказ. Изразява се и несъгласие с разбирането на съдията по вписванията, че чл.76 ал.3 от ЗБН изключва приложението на общата норма на чл.171 от ЗЗД, с твърдение, че в практиката се извършват такива вписвания. Претендира се отмяна на постановения отказ и задължаване на съдията по 1 вписванията да постанови исканото вписване.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок (определението за отказ за извършване на вписването е било връчено на 15.05.2023г., а жалбата е била изпратена по пощата на 19.05.2023г.), от лице, което има право на жалба (поискалото извършване на вписването дружество) и срещу подлежащ на атакуване акт на съдията по вписванията, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.577 ал.1 от ГПК.
Преценена по същество жалбата се явява неоснователна, а постановеният отказ за вписване – правилен. Доводите за формирания извод се заключват в следното:
С молба с вх.№1176 от 03.04.2023г., адресирана до Агенция по вписванията, Служба по вписванията-гр.Дупница, „********“ с ЕИК ******** е поискало да бъде вписано постановление за възлагане №7-0156 от 05.09.2022г. на Председателя на УС на ФГВБ, с което на дружеството е била възложена съвкупност от кредитни сделки на „********“ ЕООД (н.), с ЕИК ******** по договор за банков кредит от 04.08.2008г., изменен с анекси, ведно с описаните обезпечения и с предприети правни действия, подробно описани в тръжната документация.
Към молбата са били приложени в заверени преписи няколко документа: посоченото в същата постановление за възлагане №7-0156 от 05.09.2022г. на Председателя на УС на ФГВБ; скици на два поземлени имота, издадени от СГКК-гр.Кюстендил – на ПИ с идентификатор *** и на ПИ с идентификатор ***, както и два броя удостоверения за данъчни оценки, касаещи двата поземлени имота и сгради в тях.
Документ, удостоверяващ заплащане на държавна такса за исканото вписване, не е бил приложен към молбата.
С оглед естеството на отправеното искане и при съобразяване на така изложените факти, налага се извод, че съдията по вписванията е процедирал в съответствие със закона и задължителната съдебна практика.
На първо място, независимо, че – както се сочи и в Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк.д.№7/2012г., ОСГТК - действащата нормативна уредба не урежда общи реквизити на молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт, освен изискването по аргумент от чл.571 от ГПК молбата да бъде в писмена форма, конкретната молба, подадена от „********“ ООД, е неясна и нередовността й личи от самото й съдържание. Дружеството е поискало да се впише постановление за възлагане на съвкупност от кредитни сделки по банков договор и анекси, ведно с описаните обезпечения.
На практика обезпечния не са били описани нито в молбата, нито в приложеното постановление, нито в някой друг представен с молбата документ. От начина, по който е било формулирано искането не би могло да се заключи въобще, че представеният с молбата акт би подлежал на вписване.
Въпреки че от съдържанието на постановлението за възлагане не е видно вземанията, които са възложени (прехвърлени) да са възникнали от договор за кредит, сключен с конкретна банка, нито, да са били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот или недвижими имоти, учредена с конкретен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, съдията по вписванията сам е заключил, че е сезиран с искане за вписване прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека или ипотеки и доколкото в частната жалба не се възразява срещу тази му преценка, то вероятно същата се е оказала правилна.
Акт, с който се прехвърля вземане, обезпечено с ипотека, подлежи на вписване съгласно изричната правна норма на чл.17 ал.1 б.„а“ от ПВп. във вр. с чл.171 от ЗЗД.
За извършване на вписване, в полза на АВ се събират такси, чиито размери са определени в Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, одобрена 2 на основание Закона за държавните такси. Според чл.3 ал.1 от ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в Тарифата. Тъй като в случая не се касае до искане за издаване на документ, а за извършване на действие по вписване, то още със заявяване на искането, т.е. подаване на молбата, молителят дължи удостоверяване, че е заплатил дължимата държавна такса за исканото действие.
В конкретния случай е несъмнено, че „********“ ООД е депозирало молба, към която не е представило документ за заплатена в полза на АВ държавна такса за исканото действие.
Несъмнено е, че в случая – ако се приеме, че се е искало вписване на акт, с който се прехвърля вземане, обезпечено с ипотека или ипотеки - е била налице и другата констатирана от съдията по вписванията нередовност, а именно тази, касаеща съдържанието на иницииращата действието молба. С чл.17 ал.2 от ПВп., към съдържанието на такава молба са поставени конкретни изисквания, а именно - молбата трябва да съдържа: данните, посочени в чл.6 ал.1 б.„а“ на молителя (за търговец и юридическо лице - фирмата (наименованието), организационната форма и ЕИК); основанието (документа) за вписването; размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.
Процесната молба не съдържа посочване на правноорганизационната форма на търговското дружество и освен документа, който се иска да бъде вписан, не съдържа данни нито за размера на сумата (размера на прехвърленото вземане), нито на том и страница на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека. Не е налице въведена в закона забрана молбата да препраща към друг документ, който е приложен към нея, но в разглеждания случай такъв пред СВ не е бил представен - не са посочени и/или приложени нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки; не е ясно и коя банка е страна до договора за банков кредит и анексите. При това положение, съдията по вписванията не би могъл да изпълни задължението си по чл.17 ал.4 от ПВп., след като извърши отбелязване по персоналните партиди, да направи отбелязване отстрани на ипотечния акт.
В обобщение може да се посочи, че съдията по вписванията е бил сезиран с едно нередовно искане.
По въпроса, повдигнат и с частната жалба, дали съдията по вписванията е дължал даване на указания на молителя за отстраняване на нередовностите, има постановена задължителна съдебна практика. В т.1 на Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк.д.№7/2012г., ОСГТК е прието, че разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, както и, че в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от ПВп., без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Даденото разрешение е съвършено ясно и идва да покаже, че в процесния случай съдията по вписванията е процедирал законосъобразно и в пълно съответствие със задължителното разрешение, дадено от ВКС.
Предвид така изложеното, навлизане в анализ по същество дали за запазване на обезпечението на прехвърленото вземане е било необходимо вписване, с оглед разпоредбата на чл.76 ал.3 от ЗБН, или не, се явява безпредметно.
Изложеното очертава извод, че постановеният от съдията по вписванията отказ за вписване е правилен, поради което следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „********“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.„Иван Драсов“ бл.25, вх.Б, ет.4, ап.8, представлявано от управителя ВЛ.ВЛ., против определение №10/2023г. от 03.04.2023г. на Съдия по вписванията – Дупница, с което е отказано вписване на постановление за възлагане №7-0156 от 05.09.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, поискано с молба с вх.№1176/2023г. по описа на Службата по вписванията – Дупница.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в 1-седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4