Решение № 311 от 04.12.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. гр. Добрич, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Д.

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500491 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Р. С. А. ЕГН ********** с. С., общ. Д., ул. “*/*“ № 16, въззивна жалба с вх.№ 13459/09.07.2024г. срещу решение № 543 от 21.06.2024г. по гр.д.№ 1305/2023г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е признато за установено по отношение на въззивницата, че С. С. Ю. ЕГН ********** гр. Д. притежава вещно право на ползване върху недвижим имот в с. С., общ. Д. - ПИ с площ 1110 кв. /по скица - 1260 кв.м./ - УПИ VI, с пл. № 66, кв. 13 заедно с построените в него къща от три стаи и салон със застроена площ 72 кв.м по нот.акт № 180, том II, рег.№ 3472, дело № 271 от 21.10.2021г. на нотариус И.П., вписан под № 56, том XXV, дело № 1395/2021г. на СлВп – Добрич и въззивницата е осъдена да предаде на С. С. Ю. владението върху имота, както и да му плати сторените по делото разноски от 50 лв. държавна такса и 1200 лв. адвокатско възнаграждение.

Въззивницата намира решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Жалбоподателката е посочила, че е предявила иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу въззиваемия, както и, че по настоящото дело било доказано правото й на собственост върху имота, придобито по договор за покупкопродажба, при сключването на който въззиваемият си запазил правото на ползване на имота до края на живота си; доказано било също, че двамата се скарали и той напуснал имота, но районният съд не съобразил, че по делото не било доказано твърдението, че жалбоподателката не го допуска в имота 1 никой не бил пречел на Ю. да ползва имота, съобразно запазеното право – няколко пъти той идвал, за да види общото на страните дете и жалбоподателката го допускала в имота - влизал необезпокоявано, като от месец март 2023г. той не бил заявявал желание да ползва имота.

Жалбоподателката владеела имота като собственик, теглила кредит, за да го закупи, който още изплащала; не била създавала пречки на Ю. да го ползва, той сам го бил напуснал и не живеел в него, като пред свидетели заявявал, че не иска да живее с нея, не иска да живее в този имот и затова живее в Германия. В имота жалбоподателката живеела с двете си деца, като районният съд не съобразил при постановяване на решението си, че с решението за допускане на развод между страните на нея било предоставено упражняването на родителските права спрямо общото на страните дете и неговото местоживеене било определено при майката на адреса на спорния имот.

Районният съд допуснал процесуално нарушение като не изискал справка за задграничните пътувания на ищеца по делото и не охранил интересите на непълнолетното им дете, за което следял служебно, като не съобразил определеното негово местоживеене с влязло в сила решение за родителските права, като не изискал и социален доклад. За неправилен въззивницата счита и извода на районния съд, че запазеното право на ползване изключва изцяло възможността за собственика да ползва имота. Настоява за отмяна на решението изцяло, вкл. по отношение на присъдените в нейна тежест разноски.

Въззиваемата страна в отговор на жалбата оспорва същата и настоява да не бъде уважавана, като излага своите доводи срещу направените в нея оплаквания. Моли решението, като правилно, да бъде потвърдено, с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Жалбата е допустима - депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 05.07.2024г.) - на 09.07.2024г., подадена е от страна в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение. Жалбата подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват 2 нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Решението, което се обжалва в цялост, е правилно, въз основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:

Производството по гр.д.№ 1305/2023г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по повод искова молба с вх.№ 9514/30.05.2023г., подадена от С.

С. Ю. ЕГН ********** гр. Д., уточнена по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК във въззивното производство с молба вх.№ 5818/19.09.2024г., с която против Р. С. А. ЕГН ********** с. С., общ. Д., ул. “*/*“ № 16, е предявен иск за признаване за установено, че ищецът е носител на ограниченото вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в село С., общ. Д., ул. */* № 16, представляващ поземлен имот с площ 1110 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ 1260 кв.м., урегулиран в УПИ VІ-66 в кв. 13 по плана на селото, заедно с построените в него къща, състояща се от три стаи и салон, със застроена площ 72 кв.м., при граници на ПИ: улица, улица, УПИ V52, УПИ VІІ-67, на основание договор по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 180, том II, рег.№ 3472, дело № 271 от 21.10.2021г. на нотариус И.П. с рег. № 177 в НК, и за осъждане на ответницата да му предаде владението на същия имот.

Искът е обоснован със следните обстоятелства: на 21.10.2021г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, том II, рег.№ 3472, дело № 271 от 21.10.2021г. на нотариус И.П., вписан под № 177 в НК, район на действие PC – Добрич ищецът С. С. Ю. продал на ответницата Р. С.

А. собствения си недвижим имот (описан по-горе) и запазил пожизнено за себе си правото на ползване върху имота. Малко преди сделката двамата заживяли на семейни начала, от което съжителство през същата 2021г. се родило тяхно дете - Е.. Съвместното съжителство било и основанието за съвместното ползване на имота. Живели в имота в разбирателство до 15.03.2023г., на която дата ищецът бил изгонен от имота. Ответницата му заявила, че тя е собственик и той няма повече работа там. Тръгнал си буквално само с дрехите на гърба си и под заплаха, че ако посмее да се върне, ще бъде съден по Закона за защита от домашно насилие. Впоследствие направил няколко опита да се върне, които били неуспешни. В единия от случаите била викана и полиция. Към момента, освен Р. А. и двете й деца (по-голямо момиче на 13 години, родено от предходна връзка и Е. – общото на страните дете), в имота живеели и родителите на ответницата, въпреки че последните притежавали друг жилищен имот в същото село. Ищецът бил възпрепятстван от ответницата да упражнява правото си на ползване.

В отговора на исковата молба ответницата оспорила твърденията на ищеца, че го изгонила и го лишила от право да ползва същия. Действително през март 2023г. двамата се скарали и той напуснал имота с всичките си вещи, но след това няколко пъти идвал, за да види детето и влизал необезпокоявано в имота. Оспорила е твърденията, че не го допуска в имота и го лишава от 3 правото му на ползване. Къщата се състояла от три стаи и салон и в нея имало място за всяка от страните. Ищецът сам и по собствено желание напуснал имота и от месец март 2023г. не бил заявявал желание да го ползва. Посочила е също, че с определение № 1519/30.06.2023г. по гр.д.№ 1500/2023г. по описа на ДРС са постановени привременни мерки, според които на майката е възложено упражняването на родителските права спрямо детето Е. и при нея е установено местоживеенето на детето на адреса на процесния имот.

В исковия процес пределите на дължимата защита се определят от ищеца посредством основанието и петитума на исковата молба, чрез които се индивидуализира спорното материално право, като предмет на делото.

Изложените от ищеца обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на иска с правно основание чл. 108 от ЗС във вр. чл. 56, ал. 1 от ЗС. Вещното право на ползване може да се защити с ревандикационен иск (така чл. 111 от ЗС) и, з а да бъде уважен той, предявилият го следва да докаже, освен че е носител на ограниченото вещно право на ползване върху имота, но и че ответникът без основание упражнява фактическа власт върху същия, респективно, за да бъде отхвърлен искът, ответникът следва да докаже, че е налице годно правно основание, въз основа на което упражнява фактическа власт върху имота. Несъмнено е, че правото на ползване, така, както е уредено в чл. 56, ал. 1 от ЗС, е ограничено вещно право, което е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота.

Установено е по делото, че с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 180, том II, рег.№ 3472, дело № 271 от 21.10.2021г. на нотариус № 177 в НК ищецът С. С. Ю. е продал на ответницата Р. С. А. собствения си недвижим имот (подробно описан по – горе), като при продажбата С. С. Ю. е запазил за себе си правото на ползване на имота до края на живота си.

Няма спор между страните, че до 15.03.2023г. те са живели на семейни начала в имота, а след тази дата ищецът е напуснал имота и той се ползва от ответницата.

Страните по делото са родители на детето Е. С. С. с ЕГН 214237906, както и ответницата има още едно дете Е.Р. С. с ЕГН **********. Изяснено е пред районния съд, че с определение № 1519/30.06.2023г. по гр.д.№ 1500/2023г. по описа на ДРС, постановено в производство по чл. 127, ал. 2 от СК на основание чл. 323 от ГПК, упражняването на родителските права спрямо Е. С. С. привременно е предоставено на Р. С. А. и местоживеенето на детето е определено в дома на майката на адрес с. С., ул. */* № 16 (в процесния имот). Няма спор по делото, че производството по спорната съдебна администрация е приключило при висящността на настоящото дело с утвърждаване на споразумение между страните по чл. 127, ал. 1 от СК, с което въпросите относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето са разрешени в горния смисъл – на майката е предоставено 4 упражняването на родителските права и при нея е определено местоживеенето на детето на адрес с. С., ул. */* № 16.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д.А.К. (съсед) е изложил пред съда, че С. Ю. и Р. А. се скарали, след като роднините на А. се върнали от Германия и живели с тях през зимата; че след това скарване ищецът вече не искал да живее заедно с ответницата като семейство и се върнал при майка си, а в имота останала да живее А. с детето, като се налагало да викат полиция по повод това, че тя отказвала да му дава детето. Свидетелят И.С.С. е дал сведения, че ищецът живял в къщата около три години и напуснал жилището, защото ответницата не искала той да е там, като дори го заплашила, че ще го съди за психически тормоз.

Ответникът бил принуден да излезе от къщата и да отиде да живее при майка си на ул. „Детелина“. След като се скарали, ищецът ходел до имота, само за да види детето (по този повод била викана полиция), стоял отвън, не влизал вътре, за да не стават скандали и защото решил да защити правото си по съдебен ред, както свидетелят го посъветвал. Този свидетел присъствал, когато ищецът повикал полиция, за да му съдейства да се види с детето, тъй като ответницата не искала да изпълни съдебното решение и да даде детето.