Решение № 1421 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.ова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело № 20231100514325 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решението от 24.03.2023 г., поправено с решения от 29.05.2023 г. и 23.06.2023 г., по гр. д. № 20303/2022 г. на Софийския районен съд, 37 състав. Подадена е и частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу определението на Софийския районен съд от 27.10.2023 г. по посоченото дело.

Л. И. Б. е обжалвала първоинстанционното решение в частта относно режима на лични отношения на бащата Г. К. Б. с детето К. Г. Б.. Във въззивната си жалба подробно е изложила съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения на бащата с детето К., посочен в жалбата й. В писмени бележки желае определянето на друг режим.

Г. К. Б. е подал отговор на въззивната жалба на Л. И. Б., с който се 1 оспорва изложеното в тази жалба и се моли същата да се остави без уважение.

Обжалвал е с насрещна въззивна жалба първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплаща на детето си К. Г. Б. „издръжка в размер на 400 лева месечно на основание чл.143, ал. 4 от СК, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката“. В насрещната въззивна жалба е изложил съображения за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част. Моли да се обезсили решението в обжалваната част, а при условията на евентуалност – да се отмени в тази част.

Л. И. Б. е подала отговор на насрещната въззивна жалба на Г. К. Б., с който се оспорва изложеното в тази жалба и се моли същата да се остави без уважение.

Л. И. Б. е обжалвала с частна жалба и определението на Софийския районен съд по чл. 248 ГПК от 27.10.2023 г. В частната жалба е изложила съображения за неправилност на обжалваното определение и моли то да бъде отменено, като й бъдат присъдени разноските, сторени в първоинстанционното производство.

Г. К. Б. е подал отговор на частната жалба, с който счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като моли то да бъде потвърдено.

И двете страни претендират разноски в настоящото производство.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановените срокове, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С решението от 24.03.2023 г., поправено с решения от 29.05.2023 г. и 23.06.2023 г., по гр. д. № 20303/2022 г. Софийският районен съд, 37 състав, е прекратил с развод гражданския брак между Л. И. Б. и Г. К. Б. като дълбоко и непоправимо разстроен; предоставил е упражняването на родителските права над детето К. Г. Б. на майката, при която то да живее; определил е режим на лични отношения на бащата с детето; осъдил е бащата да заплаща на детето си К. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина, изменяща размера й или 2 прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, както и издръжка в размер на 400 лева месечно на основание чл.143, ал. 4 от СК, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката; постановил е жената да носи предбрачното си фамилно име В.; осъдил е Г. К. Б. да заплати по сметка на СРС сумата от 25 лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, и сумата от 1152 лева – държавна такса върху издръжката на детето, и е оставил без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по делото.

Въззивният съд е изслушал родителите на детето. Майката е изложила своите съображения против преспИ.ията на малолетния К. при бащата, желаейки въззивният съд да определи този режим на лични отношения на бащата с детето, който привременно е постановил районният съд с определението си от 31.10.2022 г. (невключващ преспИ.ия), и смятайки, че режимът по привременните мерки е достатъчен. Бащата желае синът му да преспива при него и през лятото да го води на море, като крайният час на контактите да бъде не в 18.00 часа, а в 20.00 часа.

С оглед правилното разрешаване на въпроса за режима на лични отношения на бащата с детето, настоящият съд е приобщил два социални доклада на ДСП-Слатина и е приел заключение на допуснатата комплексна съдебна медицинско-психологична експертиза, което заключение не е оспорено от страните.

Видно от заключението на комплексната експертиза в частта, изготвена от лекаря-уролог, К. Г. Б. е роден с тежка малформация на отделителната система. При него са установени вродена хидронефроза и мегауретери, задни уретрални клапи, неврогенен пикочен мехур, двустранен везикоуретерален рефлукс (ВУР). По повод на тези страдания детето многократно е оперирано.

Изведена е везикостома - изкуствен отвор (стома) между пикочния мехур и кожата за извеждане на урината. Предвид описаните малформации на отделителната система и множеството претърпени операции, К. е предразположен към периодични уроинфекции и фебрилни състояния. Детето е претърпяло поредна операция в гр. Белград, Сърбия. Целта на тази операция е била ликвидиране на изкуствения отвор на пикочните пътища (везикостома).

Към момента К. Б. уринира спонтанно, не използва памперси, континентен е 3

(не се изпуска по малка нужда). Грижата за К. Г. Б. към момента не предполага определени медицински умения. Детето е в добро общо състояние, създадените преди това изкуствени отвори в отделителната система са оперативно премахнати. По данни на майката детето не ползва памперси или други помощни средства за подпомагане на уринирането. Взимането на урина за изследване с т.нар. специален контейнер също не предполага медицински знания и умения и следва да е по силите на всеки родител.

Видно от заключението на комплексната експертиза в частта, изготвена от вещото лице-психолог, детето К. Б. говори спокойно за баща си; когато е при баща си, за него се грижи предимно лелята (сестра на бащата); признава, че и баща му се грижи за него и играят заедно; ходи с удоволствие при баща си; последният път, когато е бил в болницата, бащата е бил с него и с майката, което е допринесло в голяма степен за повишаване на емоционалната привързаност към бащата; емоционалното състояние на К. е стабилно; детето е спокойно, не е импулсивно, въпреки преживените операции и неудобства, свързани с тях, а и състоянието му като цяло, детето не е изнервено. Не съществува конфликт на лоялност у детето по отношение на бащата, но К. е по-привързан към майка си, защото живее с нея и тя полага основно грижи за него. Налице е известна отчужденост към бащата, което е нормално, при положение че го вижда по-рядко, не преспива при него и емоционалната връзка между двамата все още не е трайно изградена. Бащата Г. К. Б. има родителски капацитет да се грижи за детето. Заедно с бащата в къщата живее и лелята, която много помага при посещенията на К..

Според експертното заключение, от медицинска гледна точка бащата би следвало, при желание, да е в състояние да полага необходимите грижи за поддържане здравословното състояние на детето, а от психологическа гледна точка е добре детето К. Б. да прекарва повече време с баща си, за да се сближат повече и да се установят трайни отношения на доверие и разбирателство. Вещото лице-психолог е посочило, че би могло като начало детето да преспива само една нощ в месеца при бащата и постепенно да се увеличават тези преспИ.ия.

В откритото съдебно заседание, проведено на 20.02.2025 г. пред въззивния съд, лекарят-уролог е уточнил, че към момента детето е със стабилизирано здравословно състояние във връзка с урологичния проблем – 4

„направо е добре“, като спешно, животозастрашаващо, състояние, което да предполага да се вземат някакви мерки в рамките на часове, е малко вероятно да настъпи. От медицинска гледна точка не би било проблем детето да спи само`, а ако вдигне температура или се почувства не добре, веднага може да потърси някой в жилището, където пребивава. Същевременно, вещото лицепсихолог е уточнило, че един път в месеца детето е хубаво да преспива при баща си в събота срещу неделя, като два-три месеца са напълно достатъчни за адаптация на детето. Този период не е толкова за адаптация на детето, колкото тук трябва да се вземе предвид факторът „майка“, която да се убеди, че бащата може да се грижи за детето. След изтичане на тези два-три месеца контактите могат да продължат с преспИ.е в събота срещу неделя всеки път, когато го взима бащата.

Двата социални доклада, изготвени от ДСП-Слатина, съдържат информация за жилищните условия на бащата – жилището му представлява къща с двор и се състои от кухня, коридор, спалня, детска стая, антре и санитарни помещения, като има всичко необходимо за отглеждането на детето.

Настоящият съд, като съобрази изложеното до тук, преценява, че бащата разполага с родителски капацитет да се грижи самостоятелно за сина си К.. Не са събрани никакви данни и доказателства, че с поведението си бащата е заплаха за здравето и живота на детето, напротив – и двете вещи лица са посочили, че детето, което в момента е в добро здравословно състояние, може да преспива в дома на бащата, отношението на Г. К. Б. към малолетния К. е положително, както е положително и отношението на детето към бащата.

Последният има желание да общува с детето, между бащата и детето е налице привързаност, която следва да бъде задълбочавана и развИ.а, възрастта на детето (над 6-годишно) и пола му налагат преспИ.ия в дома на бащата, още повече че между страните е безспорно, че живеят съвсем близо. Ето защо, ръководейки се от критериите, визирани в чл. 59, ал. 4 от СК, въззивният съд приема, че бащата следва да вижда и взима детето всяка първа, втора и трета събота и неделя на месеца, като К. да преспива в дома на бащата във втората събота срещу неделя. След реализирането на три преспИ.ия, съобразно предложението на психолога, контактите могат да се осъществяват и по друго време. В крайна сметка въззивният съд определя режим на лични отношения, съобразно интересите на момчето за неговото израстване като пълноценна личност, а това налага присъствието и на баща му в неговия живот.

5

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд относно режима на лични отношения на Г. К. Б. с детето К. Г. Б. следва да бъде отменено, като се определи режим, съобразно диспозитива на настоящото решение.

С молба от 29.09.2022 г., подадена в първоинстанционното производство (л. 63-66 от делото на СРС), Л. И. Б. е уточнила, че претендира от Г. К. Б. месечна издръжка за детето К. Г. Б. в размер на 1200 лева, пояснявайки, че от тази сума 400 лева са за ежедневни разходи за детето и 800 лева – за медицински разноски. Тази претенция е само за издръжка, но не и за добавка по смисъла на чл. 143, ал. 4 СК – при търсене на издръжка в определен размер няма пречка страната да посочи какви суми по пера претендира (колко лева иска за храна, за облекло, за медицински разходи и т.н. в рамките на общия заявен размер), още повече че към посочения момент здравословното състояние на детето К. е било такова, че нуждите му от средства за лечение са били обичайни, а не изключителни (извънредни). Видно от мотивите на обжалваното решение, а и от неговия диспозитив, двукратно поправян по реда на чл. 247 ГПК, районният съд е приел, че е сезиран с искова претенция по чл.

143, ал. 4 СК. Както бе посочено по-горе, иск за добавка към месечната издръжка на детето майката не е предявила – предявила е само иск за издръжка.

След като първостепенният съд е разгледал непредявен иск, съгласно чл.