Решение № 15470 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15470 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Н. Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20261110105913 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на подадена от П. А. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

Ищецът сочи, че в резултат на развило се производство по реда на чл.410 ГПК и влязла в сила на 10.11.2015г. заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен лист срещу него за следните суми: 940,93 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 12.2011-04.2013, както и сумата от 179,81 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2012г.-04.09.2014г, за събирането на които било образувано изп. дело №1607/2016г. по описа на ЧСИ М.. Твърди, че в хода на изпълнителното производство не били извършвани изпълнителни действия в продължение на 3 години, считано от 10.11.2015г., поради което вземанията са се погасили по давност. Сочи, че съгласно ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове и признаване за установено, че не дължи процесните вземания.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Обосновава, че спрямо процесните вземания съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД се прилага петгодишната погасителна давност. Сочи, че съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно задължителните разяснения, 1 дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определения изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ, прекъсва давността. Твърди, че според тълкувателното решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, без значение дали последният е предприел конкретни действия във връзка с това искане. Счита, че молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително когато първоначалната й нередовност е поправена, прекъсва давността. Поддържа, че ефектът на прекъсването не се засяга от настъпила по-късно перемпция на изпълнителното дело, като ако по делото постъпи ново писмено искане, същото поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Отбелязва, че поради обявено извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не е текла. С оглед на изложеното и предвид предприетите в изпълнителното производство действия, счита, че периодът на погасителна давност за процесните вземания не е изтекъл. Отправя молба за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на влязла в сила на 10.11.2015г. заповед за изпълнение и на основание чл.416 ГПК е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №49679/2014г. по описа на СРС, 78-ми състав, с който П. А. В. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 940,93 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 12.2011г.- 04.2013г., както и сумата от 179,81 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2012г.-04.09.2014г.

Въз основа на същия и след подадена на 18.06.2020г. молба от „Топлофикация София“ ЕАД е образувано изпълнително дело №20208440401322 по описа на ЧСИ С.Я.. С молбата дружеството е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжниците, да наложи запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, както и в случай че не открие такива, да пристъпи към опис и оценка на движимите му вещи, като го е овластило да прави справки, да набавя документи, книжа и да определи начина на изпълнението.

На 15.09.2020г. е изпратено съобщение за образуване на делото до длъжника, връчено на длъжника на 05.10.2020г.

На 15.09.2020г. е изпратено съобщение до „Ти Би Ай Банка“ ЕАД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, получено на 23.09.2020г.

На същата дата е изпратено съобщение до „ХИТ-А“ ЕООД, с което е наложен 2 запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Видно от приложената обратна разписка, същото не е получено като е отбелязано, че дружеството е преместено.

На 25.11.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е отправено искане да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника с оглед налагане на запор върху откритите такива, да бъде извършена справка в НОИ с цел налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на същия.

На 13.12.2021г. е изпратено съобщение до „ПИБ“ АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, получено на 16.12.2021г.

На същата дата е изпратено съобщение до „ДИНО-55“ ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Видно от приложената разписка, дружеството не е открито на адреса.

На 02.02.2022г. е изпратено съобщение до длъжника, с което е наложен запор върху притежавания от него лек автомобил марка „Мерцедес 200“, рег.№ ***, получено лично от него в кантората на ЧСИ на 17.02.2022г.

На 04.10.2023г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е отправено искане да бъде направена справка за новооткрити банкови сметки на длъжника, върху които да бъде наложен запор, да бъде наложен запор върху получаваната от длъжника длъжника, както и насочване на изпълнението към притежаваните от длъжника движими вещи.

На 23.10.2023г. е изпратено съобщение до „АЙМЕЕ“ ООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 27.10.2023г. Видно от полученото уведомление от дружеството, получаваното от длъжника възнаграждение е било под минималната работна заплата, с оглед на което суми са били превеждани.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени П. А. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че същият не дължи на ответното дружество сумата от 940,93 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 12.2011- 04.2013, както и сумата от 179,81 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2012г.-04.09.2014г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 16.09.2016г. по ч.гр. дело №49679/2014г. по описа на СРС, 78-ми състав, въз основа на който е образувано изп. дело №20208440401322 по описа на ЧСИ С.Я..

3

За да бъдат същите допустими, следва да бъде установен правния интерес на ищеца от тяхното поддържане. Доколкото производството се характеризира с оспорване на изпълняемо право, интересът му е обусловен от наличието на скрепено с изпълнителна сила вземане срещу него, независимо дали същото се изпълнява или не към датата на предявяване на исковете. В случая с приетия по делото доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че срещу П. А. В. е издаден изпълнителен лист от 07.11.2019г. по ч.гр. дело №49679/2014г. по описа на СРС, 78-ми състав, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за изпълнение на вземанията по който е образувано изп. дело 20208440401322 по описа на ЧСИ С.Я., рег. №844 с район на действие СГС.

Следователно в случая е налице правен интерес за ищеца от предявяване на искове по чл.439 ГПК, с които да установи, че не дължи процесните суми по издадения срещу него изпълнителен лист.

При установяване интереса на ищеца от водене на настоящото производство, в тежест на ответното дружество, с оглед наведеното основание за погасяване на задълженията, е да установи наличието на обстоятелства, довели до прекъсване или спиране на приложимата спрямо тях погасителната давност.

Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, когато едно вземане е установено със съдебно решение, от датата на влизане на решението в сила, с което са присъдени сумите, започва да тече нова петгодишна давност и ако този, в полза на когото са присъдени сумите, не потърси вземането си в течение на този давностен срок, следва да се приеме, че задължението е погасено по давност и от длъжника не може да бъде търсено неговото принудително изпълнение. В случая от приложеното ч.гр.д.

№49679/2014г. се установява, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено своевременно възражение по чл.414 ГПК, с оглед на което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск В рамките на указания срок същият е депозирал искова молба, като с Решение от 27.04.2015г. по гр.д. №66047/2014г. по описа на СРС предявените от него по реда на чл.422 ГПК искове са частично уважени, като е признато за установено, че П. А. В. дължи „Топлофикация София“ ЕАД процесните суми, а именно- сумата от 940,93 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 12.2011г.- 04.2013г., както и сумата от 179,81 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2012г.-04.09.2014г. Срещу постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба, като същият е потвърден с Решение от 10.11.2015г. по в.гр.д. №11279/2015г. по описа на СГС. От изложеното следва, че издадената спрямо длъжника П. А. В. е влязла в сила в частта, в която претенциите на заявителя са уважени на 10.11.2015г., от който момент е започнала да тече визираната в чл.117, ал.2 ЗЗД петгодишна давност.

Въпросът относно спирането и прекъсването на давността по време на 4 изпълнителния процес е предмет на няколко тълкувателни актове. Съгласно ППВС №3 от 18.11.1980г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приетото впоследствие Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. /ТР №2 от 26.06.2015г./ разрешението, дадено с посоченото ППВС №3 от 18.11.1980г. е обявено за загубило действие, като в т.10 от тълкувателното решение е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни деиствия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително деиствие. Даденото разрешение е обосновано с разпоредбата на чл.116, б. „в“ ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие за принудително изпълнение на вземането в рамките на определен изпълнителен способ. С оглед различните разрешения на тълкувателните актове и тяхното действие във времето е прието Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. /ТР №3 от 28.03.2023г./, съгласно което приетото в Постановление №3 от 18.11.1980 г. по гр. д.

№3/80г. на Пленума на ВС /ППВС № 3 от 18.11.1980г./ тълкуване, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, запазва действието си по отношение на вземания по изпълнителни дела, образувани до датата на приемане на ТР №2 от 26.06.2015г. В мотивите на ТР №3 от 28.03.2023г. изрично е посочено, че „установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.“ Същевременно в т.3 от Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по тълк. д. №2/2023г. /ТР №2 от 04.07.2024г./ е пояснено, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на ТР №2 от 26.06.2015г. само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC №3/18.11.1980г. предпоставки, а именно: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо. От изложеното следва, че ако преди 26.06.2015г. е отпаднало второто от посочените условия и изпълнителното дело се е прекратило, преустановява се и ефектът на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, който съобразно приетото в ППВС № 3 от 18.11.1980г. тълкуване се изразява в спиране теченето на погасителната давност. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване.