Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 08.09.2023, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Касационно административно наказателно дело 80/2023
Вид
Решение № 65
Подписан
08.09.2023
Състав
ЙОНИТА ЦАНКОВА ЦАНКОВА, ДИМИТРИНА ВАСИЛЕВА ПАВЛОВА, ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

  • Чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 108, ал. 2 и ал. 3 · Закон за горите
  • чл. 108, ал. 3 · Закон за горите
  • чл.61 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 08.09.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ЙОНИТА

ЦАНКОВА при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 80 / 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 30 от 24.04.2023 г., постановено по АНД № 369/2022 г. Троянският районен съд, пети състав, е отменил Наказателно постановление № 492 от 02.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Ц.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с удостоверение № 718 от 25.01.2012 г., за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. второ, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв., като незаконосъобразно.

Със същото решение е осъдена Регионална дирекция по горите – Ловеч, да заплати на Ц.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 360 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 500 лв. разноски за депозит за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал Директорът на Регионална дирекция по горите – Ловеч, който в законния срок е подал касационна жалба против решението на ТРС. Излагат се аргументи, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, сочи се, че видно от всички доказателства административното нарушение е доказано, като правната квалификация на същото е законосъобразна. Основният довод е, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е единственият лицензиран лесовъд в дружеството, осъществило сечта по издаденото позволително, и именно в негово задължение е да осъществява контрол за незаконна сеч. Като не е изпълнил вменените му по закон задължения, той е извършил вмененото му нарушение от обективна и субективна страна. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност на нарушението и че наказаното лице не е субект на същото. Иска се отмяна на решението на Троянски РС и потвърждаване на НП, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът сочи практика на Административен съд Ловеч – Решение № 101 от 13.10.2022 г., постановено по КАД № 110/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, по идентичен случай между същите страни. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк. Й., който поддържа касационната жалба, както и допълнително писмено становище, в което се сочи отново практика на Административен съд Ловеч – Решение № 101 от 13.10.2022 г., постановено по КАД № 110/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, по идентичен случай между същите страни. Допълнително са развити аргументи, че липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Ц.А.С., ЕГН: **********, се представлява от адв. К. от ЛАК, която в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на ТРС за законосъобразно.

Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, като се присъединява към доводите на касатора за отмяна на обжалваното решение.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 492 от 02.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Ц.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с удостоверение № 718 от 25.01.2012 г., за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. второ, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.

Районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове, съдържат изискуемите реквизити и от АНО не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът изложил, че извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение не е доказано от събраните писмени и гласни доказателства и не е осъществено от него от субективна страна. В мотивите си съдът приел, че Ц.С. е лице, вписано в публичният регистър за упражняване на лесовъдска практика, но не е лице, на което е издадено позволителното за сеч, т.е. не е субект на нарушението, след като позволителното било подписано и получено от пълномощник.

С горните мотиви районният съд отменил като незаконосъобразно обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Не се споделят изводите на решаващия състав, че административното нарушение не е доказано от събраните доказателства и не е осъществено от наказаното лице от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2, т.1, предл.1 от ЗГ, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ц.С., наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

В цитираната разпоредба като изпълнителни деяния са посочени „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

В АУАН и в НП е посочено, че С. не е изпълнил задълженията си по чл. 108, ал. 3 от ЗГ - да упражнява контрол, като не е следил за спазването на правилата за сеч – да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, както и не е взел мерки по предотвратяване и спиране на незаконни действия по добива на дървесина, като по този начин е допуснал да се извърши сеч на подробно описани немаркирани дървета от бук и габър,в съседен имот частна собственост, което задължение му е вменено с разпоредбите на чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите и в чл.12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Съгласно чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и чл. 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета.

Съгласно чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101, ал.3. Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.

В чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

При анализа на цитираните разпоредби и доказателствата по делото съдът приема, че Ц.С. е субект на нарушението, тъй като е лице, упражняващо лесовъдска практика. Той е осъществил от обективна страна състава на нарушението, като не е изпълнил контролните си правомощия да следи да се секат само маркирани дървета и само в границите на насаждението и с бездействието си е допуснал да бъдат отсечени дървета от бук и габър, без за тях да е издадено позволително за сеч и те да са маркирани. Отговорността му в настоящия случай произтича от вменените му с посочените нормативни разпоредби контролни правомощия, които той не е изпълнил. Нарушението правилно е определено в периода от 08.01.2021г. до 09.07.2021г. – от деня на издаденото на процесното позволително за сеч до деня на проверката, като срокът на разрешената сеч не е бил изтекъл към датата на проверката. Към датата на констатиране на нарушението не е било налице приключване на сечта и към нея контролните задължения на С. са съществували.

Поради изложеното настоящият състав приема, че Ц.С. е бил длъжен и е могъл да установи, ако не лицата, които незаконно са отсекли процесните немаркирани дървета от бук и габър, то поне времето на незаконната сеч и да предприеме съответните действия съгласно задълженията си.

Не се споделят и изводите в оспореното решение, че лицензираният лесовъд не носи отговорност, тъй като не е получил и не е подписал позволително за сеч № 0592831/08.01.2021 г.

Видно от всички писмени и гласни доказателства, както и от съдебно-графическа експертиза, а и няма спор между страните, че позволителното за сеч № 0592831/08.01.2021 г., представено в оригинал на л. 79 от АНД № 5/2022 г. на ТРС, е подписано със запетая на мястото на „получил позволителното“, като няма спор, че е същото позволително за сеч не е получено лично от Ц.С., а от негов пълномощник съгласно изрично представено нотариално заверено пълномощно.

Действително от заключението по допуснатата съдебно-графическа експертиза се установява, че С. не е подписал като „Получил позволителното“ процесното позволително за сеч, но той сам е посочил във възражението си в АУАН, че то е получено от пълномощници, на които С. е предоставил своите права съгласно представените пълномощни.

Пред районния съд са разпитани общо седем свидетели, като видно от разпита на всички свидетели, както и от всички писмени доказателства, установява се както описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, така и начинът на получаване на процесното позволително за сеч от упълномощено лице.