Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 29.06.2026, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Административно наказателно дело 39/2026
Вид
Решение № 8
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.461 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 2, предл. 1 · Кодекс за застраховането
  • § 1 · Кодекс за застраховането
  • § 1, т. 32 · Кодекс за застраховането
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Трън, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20261740200039 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба на Т. С. Б., с ЕГН **********, с адрес:

*****************, против Наказателно постановление № 26-0361-000048 от 27.04.2026 година на Началника на РУ Трън при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.638 ал.2 предл.1, вр. с чл.638 ал.1 т.1, вр. с чл.461 т.1 от КЗ и е наложено административно наказание „глоба” в размер на 409.03 евро (799.99 лева) за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

С жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на наказателното постановление. Алтернативно, същото да бъде изменено до размера на извършеното нарушение по основния състав. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с. з. процесуален представител. В депозирани писмени бележки се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба, като се иска НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски за Ю.сконсултско възнаграждение.

РП – Перник, редовно призовани, не изпращат представител и не 1 вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2026 г., св.Ю. Б. К.–младши полицейски инспектор при РУ Трън, съвместно с колегата си Н. Н. А. изпълнявали служебните си задължения в с.Филиповци на път II-63, като работили по пътен контрол на улица без име на км.39+100. Около 12:19 ч. забелязали движението на лек автомобил марка *****************, който се движил в посока от гр.Трън към гр.Брезник. Спрели същият за проверка, при която установили, че МПС се управлява от жалбоподателката Т. С. Б.. В хода на проверката, от представените документи установили, че същата е собственик на МПС.

Полицейските служители извършили справка чрез таблета за отдалечен достъп, при която установили, че за МПС няма сключена валидна застраховка "ГО". За това нарушение св. Ю. К. съставил на Т. С. Б. АУАН серия GA №3471407/13.04.2026 г., който същата подписала без възражения. В АУАН била описана фактическата обстановка по следния начин: „ Водач на лек автомобил *****************, за това, че на 13.04.2026 г. около 12:19 ч. в обл.Перник, общ.Трън, с.Филиповци, Улица без име, При следните обстоятелства: с.Филиповци, общ.Трън, път II-63, км.39+100 с посока на движение от гр.Трън към град Брезник управлява собствения си лек автомобил, като при извършената проверка в РСОД се установи, че управляваното от водача МПС е регистрирано на територията на РБ и във връзка, с чието придвижване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.483 ал.1 т.1 – физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите от КЗ. Св.К. освен процесния АУАН съставил и втори такъв – за това, че управлява МПС, което не е регистриранопо съответния ред, тъй като същото било служебно дерегистрирано. При издаване на процесния АУАН тъжителката обяснила, че не е била уведомена, че автомобила и е с прекратена служебно регистрация, както и че е забравила да поднови застраховката си ГО. Същия ден след неголям период от време Б. представила валидно сключена застраховка ГО за автомобила си.

2

На 27.04.2026 г., Началника на РУ – Трън, издал оспореното наказателно постановление № 26-0361-000048 от 27.04.2026, връчено лично на жалбоподателя на 29.04.2026 г. Същото било обжалвано в срока предвиден ЗАНН на 13.05.2026 г.

В НП при обстоятелства на извършване на нарушението била описана следната фактическа обстановка: „Село Филиповци, общ.Трън, път II-63 км.

39+100 с посока на движение от град Трън към град Брезник управлява собствения си лек автомобил мазда 6 с регистрационен номер СВ 11 74 МН, като при извършена проверка в РСОД се установи, че управляваното от водача МПС е регистрирано на територията на Република България и във връзка, с чието придвижване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Водача е сам в МПС. Е извършил: 1. Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, повторно не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите, с което виновно е нарушила чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и: чл.638 ал.2 пр.1, вр. с чл.638 ал.1 т.1, вр. с чл.461 т.1 от КЗ налагам на Т. С. Б. наказание, както следва: чл.638 ал.2 пр.1, вр. с чл.638 ал.1 т.1, вр. с чл.461 т.1 от КЗ глоба в размер на 409.03 евро (799.99 лева).

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и разпитания по делото свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, а съгласно разпоредбата на чл.

638, ал. 1 от КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. за ФЛ, а при повторно нарушение наказанието е 800 лв., според предвиденото в чл. 638, ал. 2, предл. 1 от КЗ .

Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно 3 приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на нарушителя съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността Началник РУ Трън, при спазване на установената форма, в обхвата на неговата материална и териториална компетентност.

При издаване на НП обаче е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на привлеченото към отговорност лице.

Нарушението на процесуалните правила се изразява в навеждането на нови фактически твърдения и респективно – въвеждане на различна правна квалификация от описаното в АУАН деяние за пръв път едва със санкционния акт, а именно АНО релевира доводи за наличие на повторно несключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от страна на нарушителя, т. е. извършване на нарушението при условията на повторност.

"Повторността" на нарушението е обективен факт, за наличието на който е необходимо и достатъчно извършване на второ по ред нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което е санкционирано предходно нарушение от същия вид, но такива твърдения не могат да бъдат релевирани едва в НП, при все че липсва съответно повдигнато административно– наказателно обвинение в АУАН. "Повторността" е квалифициращ признак, който несъмнено утежнява отговорността на нарушителя и не може да бъде обективирана за първи път с издаването на НП и то в санкционната част, без да фигурира в описателната част. Наказващият 4 орган не разполага с възможността да накаже лицето за нарушение, което не е констатирано с АУАН. Повторността е съществен елемент от състава на деянието и санкционираното лице е следвало да знае за това обстоятелство още при съставяне на акта и връчване на препис от него, което не е сторено.

По този начин се препятства правото на жалбоподателя да реализира защитата си в пълен предоставен от закона обем при повдигане на административнонаказателното обвинение. При това положение неправилна се явява и посочената от АНО в НП цифрова правна квалификация на нарушението чл.

638, ал. 2,пр.1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ , доколкото няма изобщо словесно описание на съставомерния квалифициращ по-тежко деянието признак – повторност и обстоятелствата, при които според АНО е установено неговото наличие спрямо друго, предходно наказване на дееца за същото нарушение, с влязло в сила друго НП и в едногодишен срок.

Съдът намира за необходимо да посочи също, че в настоящото производство е безспорно доказано наличието на квалифициращия от обективна страна признак за "повторност" на нарушението, така, както е било прието от административно-наказващия орган при издаване на НП. Съгласно т. 52 на § 1 от ДР на КЗ , по смисъла на Кодекса за застраховането "повторно нарушение" е това, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Тоест – за да се приеме наличието на повторност при извършване на процесното деяние, следва да е налице предходно санкционирано деяние за същото по вид нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление. Видно от справка за водача са налице данни, че с фиш № Г/65134 от 13.05.2024 г., връчен на 02.08.2025 г. и влязъл в сила на 19.08.2025 г. издаден от ОДМВР Перник тъжителката е наказана с глоба в размер на 127.82 евро (250 лева) за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. В атакуваното в настоящото производство НП е налице допълнително наведено такова твърдение, че деянието е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходно такова нарушение. Тук следва да се посочи обаче, че НП не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона доказателствени средства. В конкретната хипотеза, освен че са налице твърдения за проявлението на квалифициращия признак "повторност" на установеното нарушение, то те следва да бъдат доказани по необходимия 5 начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на влязъл в сила акт, с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от същия вид. В случая по делото липсва представено копие от цитирания по-горе акт, дал основание за обосноваване на нарушението като повторно. Налице е приложена справка за нарушител Т. С. Б., в която е отразен цитираният по-горе фиш, но както трайно и безпротиворечиво е възприето в съдебната практика, същата не представлява официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за връчване на НП, както и за влизането му в сила, като същата не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административно-наказващия орган, нито за съда.

От представената справка се установява единствено фактът на вписването на определени обстоятелства в информационната система, тоест налице е само едно твърдение на ответника, че обосноваващото наличие на повторност издадено от ОДМВР-Перник НП е влязло в сила. Не са налице обаче надлежно предоставени в тази връзка данни и доказателства, нито препис от същото с надлежно отбелязване относно датата на влизането му сила. Разбира се, този факт е напълно възможно да е осъществен, но за да бъде приет от съда за надлежно доказан, е необходимо да бъде установен с относимите, допустими и предвидени в закона доказателствени средства.