Решение № 333 от 11.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Стара Загора, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500415 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Т. Т. П. против Решение № 300/02.04.2025г., постановено по гр.д. № 3491/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърлят предявените от Т. Т. П. искове с правно основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответника Ж. Г. Ж. да и заплати сумата от общо 29408.69лв., от които: по Договор за стоков кредит №33944690/ 06.10.2018г. - 2057лв.; по Договор за потребителски кредит №4001109824/ 20.01.2019г. – 1132.75лв.; по изпълнително дело №776/ 2017г. на ЧСИ И.С. – 1049.56лв.; по Договор за потребителски кредит № 55900КРАА-0101/ 07.10.2019г. – 11071.25лв.; по Договор за потребителски кредит GREX- 17104099/28.06.2019г. – 2959.60 лв.; по Договор за потребителски кредит № 4053282611/12.05.2021г. - 1516.70лв.; по Договор за потребителски кредит GREX- 18424025/ 16.02.2021 г. - 2058.56 лв.; по Договор за потребителски кредит № 4001414786 - 1503.20 лв.; по Договор за потребителски кредит № **********/21.02.2020г. - 721.61 лв.; по Договор за потребителски кредит GREX-18001815/ 29.07.2020г. - 1003.80 лв.; по Договор за стоков кредит № 4204932/ 01.07.2020г. – 870 лв.; по Договор за потребителски кредит № 4053061760 - 1832.15 лв.; вноски по сметка на ответника – 600 лв.; Вноски по стари задължения на ответника - 277.31 лв.; платени данъци за автомобил, собственост на ответника - 685.20 лв.; платени глоби по ел.фиш на ответника – 70.00 лв., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата като неоснователни; осъдена е ищцата да заплати на ответника разноски по делото.

1

Въззивницата обжалва постановеното решение като неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в тази насока.

Намира, че разпитът на свидетелите по делото излизал извън предмета на спора, а не по иска така, както бил предявен. Сочи, че с подадената искова молба до съда, било посочено, че тя извършила погасяване на задължения на въззиваемия по сключени от него договори за кредит и получени парични суми. Счита, че неправилният доклад и неправилното определяне на правната квалификация и определяне на спорните между страните обстоятелства довели до неправилно развитие на процеса и събиране на доказателства извън предмета на спора, като едновременно с това не били събрани необходимите такива, като по този начин съдът не изпълнил изискването на чл.146 ал.2 от ГПК относно фактите, за които трябва да се съберат доказателства. Счита, че неправилно съдът посочил, че спорът между страните е по въпроса кой е внасял съответните суми и за чия сметка. По този начин съдът неправилно определил хода на делото и събирал доказателства не по предмета на исковата претенция. Твърди, че самият въззиваем в отговора на исковата молба сочи, че от представените вносни бележки се установявало, че тя – въззивницата е внасяла паричните суми и погасявала негови задължения. Въззивницата твърди, че представените като писмени доказателства вносни бележки за всяка от вноските, не били оспорени от ответната страна. Твърди, че било признато, че вноските са извършвани от нея и с тях са погасявани задължения по потребителски кредити за парични суми, получени от въззиваемия.

Едновременно с това било погасено задължение на въззиваемия по изп.дело при ЧСИ И.С., внесена парична глоба, данъци. Счита, че съдът дал приоритет на гласните доказателства и то само на тези, посочени от ответната страна.

Твърди, че св.В.Ж., нейна майка и въззиваемият живели на съпружески начала от 18.06.2018г. в неговото жилище, на което направили ремонти и обзавели с различни вещи и техника, с пари от кредити от Т.Б., с разсрочено плащане на вноски на съответните вещи. Бракът между св.Ж.а и въззиваемия бил прекратен с решение на Старозагорския районен съд на 28.05.2024г. Вноските по тези кредити, които погасявала били по време на фактическото съжителство и брак между нейната майка и въззиваемия. Счита за естествено и логично, след като майка й и въззиваемият живели заедно да приеме и окаже финансова помощ според възможностите си. Намира не само за нелогично, но и за невярно при съвременния начин и възможностите за вноски онлайн или чрез касите на „Изи пей“ и др. начини на плащане, твърдението, че въззиваемият не можел да внася парите лично, затова ползвал нейните услуги, което съдът приел като аргумент, за да постанови съдебното си решение, ползвайки показанията на св.Г.. Счита, че мотивите на съда били противоречиви, а на места обсъжданите доказателства и приети факти и направените правни изводи - взаимно изключващи се. Съдът също така неправилно определил предмета на спора и правната квалификация. Счита, че пороците на съдебното решение водят до наличие на безспорни основания за 2 неговата отмяна.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и ако счете, че са налице съществени процесуални нарушения, с оглед изразените в жалбата аргументи, които не би могло да бъдат поправени от въззивната инстанция, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да постанови ново решение, с което да уважи иска. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият Ж. Г. Ж., чрез пълномощника си адв.Т. К. от АК – Стара Загора, оспорва изцяло въззивната жалба. Счита, че при постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд не е допуснал нито едно от едно твърдените от жалбоподателката нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Намира, че въз основа на твърденията на въззивницата и възраженията и твърденията на въззиваемия, съдът определил предмета на спора, правилно посочил правната му квалификация и разпределил доказателствената тежест. Страните предприели установяване на фактите, на които основават твърденията и възраженията си чрез съответните доказателствени средства, включително и доказване на елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Твърди, че въззивницата не доказала нито едно от твърденията си, които дори били опровергани и от показанията на нейните свидетели, и от писмените доказателства по делото.

Счита, че съдът установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, достигнал до правилни правни изводи. Намира постановеното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените разноски в производството по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоначално производството е започнало по предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД - за сумата от 5000 лв., частичен иск от общата претенция от 6929.75лв., представляващ сбор от заплатени вноски по Договор за потребителски кредит №55900КР-AA-0101/07.10.2019г., заплатени от ищеца за погасяване задължения на ответника, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на поканата за доброволно плащане до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата Т. Т. П. твърди, че ответникът Ж. Г. Ж. бил бивш съпруг на майка и. Понеже бил финансово затруднен се договорили ищцата да погасява част от неговите задължения по кредити, които той изтеглил, а той да й върне 3 всичко платено от нея без лихви. Майката на ищцата и ответникът се развели през 2024г. С покана получена лично от ответника на 17.01.2024г. тя му предложила извънсъдебно да уредят отношенията си за възстановяване на сумата от 29408,69лв. по всички договори за кредит, но до настоящият момент нямала отговор от него. Платените от нея суми били: по Договор за стоков кредит №33944690/06.10.2018г. – 2057 лв.; по Договор за потребителски кредит №4001109824/20.01.2019г. – 1132.75лв.; по изпълнително дело №776/2017г. на ЧСИ И.С. – 1049.56лв.; по Договор за потребителски кредит №55900КР-АА-0101/ 07.10.2019г. – 11071.25лв.; по Договор за потребителски кредит GREX-17104099/28.06.2019г. – 2959.60лв.; по Договор за потребителски кредит №4053282611/12.05.2021г. - 1516.70лв.; по Договор за потребителски кредит GREX-18424025/16.02.201 г. - 2058.56лв.; по Договор за потребителски кредит №4001414786 - 1503.20лв.; по Договор за потребителски кредит №**********/21.02.2020г. -721.61лв.; по Договор за потребителски кредит GREX-18001815/ 29.07.2020г. - 1003.80лв.; по Договор за стоков кредит №4204932/01.07.2020г. – 870 лв.; по Договор за потребителски кредит №4053061760 - 1832.15лв.; вноски по сметка на ответника - 600лв.; Вноски по стари задължения на ответника - 277.31лв.; платени данъци за автомобил, собственост на ответника - 685.20лв.; платени глоби по ел.фиш на ответника – 70 лв. Общо ищцата изплатила задължения на ответника в размер на 29408.69лв. Интересът за погасяване на чуждото задължение бил единствено да помогне на майка и и нейния бивш вече съпруг, като в нейна полза било налице регресно право към ответника, произтичащо от неоснователното обогатяване на последния за нейна сметка.

Моли съдът да осъди ответника да и заплати сумата в размер на 5000лв., представляваща частичен иск от цялостната претенция в размер на 29408.69 лв., ведно със законната лихва от датата на поканата, получена лично от ответника, както и направените разноски. С молба от 15.10.2024г. ищцата конкретизира, че сумата в размер на 5000 лв. представлява част от сумата размер на 6929.75лв. по Договор за потребителски кредит № 55900КР-АА0101/07.10.2019г.

Ответникът в подадения писмен отговор изцяло оспорва твърденията в исковата молба и основателността на предявените искове. Счита, че по отношение на претенциите по

Договор за стоков кредит

№33944690/06.10.2018г. в размер на: 260. лв., платени на 19.02.2019г., 250 лв., платени на 27.03.2019г., 249лв., платени на 17.04.2019г., 260лв., платени на 05.05.2019г., 260лв., платени на 17.06.2019г., 259лв., платени на 30.07.2019г. и претенциите по Договор за потребителски кредит №4001109824/20.01.2019г. в размер на: 188.60лв., платена на 19.02.2019г., 198.80лв., платени на 27.03.2019г., 198.80лв., платени на 17.04.2019г., 188.80лв., платени на 15.05.2019г., 198.80лв., платени на 17.06.20219г., 158.95лв., платени на 30.07.2019г. е изтекла погасителната давност. Плащанията, които ищцата твърдяла, че извършила не били с нейни средства, а със средства, които ответникът й давал. Ищцата работила в търговското дружество „Н. - В.“ ООД, 4 в което съдружник и управител била майката на ищеца и бивша съпруга ответника В.Ж.. Дружеството и В.Ж. извършвали счетоводни услуги на различни клиенти, а ищцата извършвала плащания от името на клиенти на „Н.

- В.“ ООД и на В.Ж.. Ответникът работел едновременно освен в посоченото дружество и на други места, не бил финансово затруднен и можел да плаща вноските си. Поради служебната си ангажираност и предвид факта, че ищцата с оглед работата си извършвала разплащания на различни места, ответникът и предоставял ежемесечно средства, за да извършва плащания от негово име и с неговите средства по различни правоотношения, по които същият бил страна.

Заявява, че ищцата не била имала доходи, за да погасява със свои средства задълженията му. Тя имала договор за кредит с „Б.Д.“ ЕАД, вноски по който не била погасявала, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и било образувано изпълнително дело №165/2024г. по описа на ЧСИ Я. Г. за вземане в общ размер на 52237.04лв. Житейски нелогично било ищцата да погасява задължения на ответника със свои средства, вместо да погасява своите задължения. Счита, че било налице злоупотреба с доверието на ответника, тъй като не бил искал разписки или други документи, удостоверяващи, че е давал суми на ищцата с цел последната да погасява с тях негови задължения, защото ответницата била лице от най-близкия семеен кръг. Явно било, че прекратяването брака му с майката на ищцата довело до тази непочтена постъпка на ищцата. Предвид изложеното оспорва като неоснователни и неверни твърденията на ищцата, че същата заплащала със свои средства задължения на ответника, предмет на исковата й претенция. Оспорвал изцяло основателността на предявените искове. Моли съдът да остави предявените искове без уважение..