Решение № 124 от 20.11.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Дулово, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100303 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ш. Ш. С. с ЕГН **********, с адрес: **** срещу „****“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.Р., с която се иска от съда,да постанови решение с което:

1 / да обяви за нищожен Договор за кредит № ***, сключен на 10.07.2019г., тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи и да признае за установено, че ищеца не дължи суми надвишаващи главницата по договора от 500 лева

2/да бъде прогласена нищожността на клаузите в т.2.4, т.2.5 и в т.11 от Договор за кредит № ***, сключен на 10.07.2019г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на кредита.

3/ да бъде осъден на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 940.00лева, ведно със законната лихва от 17.05.2021г. до окончателното й изплащане, която сума била изплатена по един нищожен договор и представлявала неоснователно обогатяване.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.07.2019 г. сключил с ответното дружество договор за кредит № ***, за сумата от 500,00 лева, при ГПР от 49,7 %, ГЛП от 41,00 %, за срок от 30 дни, както и за сумата от 123.15лв. - такса за бързо разглеждане.

Ищеца следвало да заплати общо дължима сума от 640 лв., като сумата включвала главница и лихва, и такса за експресно разглеждане. В последствие обаче ищецът е внесъл общо сумата от 1440 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва тази сума е включвала и такса за експресно 1 разглеждане, съгласно чл. 2.4 и 2.5 от договора и такса за удължаване на срока на кредита по чл. 11 от договора.

Твърди че Договор за кредит № *** е нищожен и съдържал следните нищожни неравноправни клаузи:

-ГЛП е 41 % - видно от самия договор лихвата била прекомерна и само на това основание договора следвало да се обяви за нищожен.

-ГПР е 49,7 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не били включени дължимите допълнителни такси, което било още едно основание за нищожност на договора;

В т. 2.4 и чл. 11 от Договор № *** било посочено, че кредитополучателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на кандидатури, която се изчислява спрямо сумата на кредита и периода на Договора за кредит, както и че дължи отделна такса извън възнаградителната лихва за удължаване на срока на връщане на кредита.

Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочва, че в настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът 2 на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 49,7%, ГЛП е 41 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Посочва, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такИ. възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, 1 т. о.). Доколкото в случая се касаело за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Според него кумулирането на таксата за експресното разглеждане и такса за удължаване на срока на договора към погасителните вноски водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.7 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП н ГПР.

Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Допълнителната услуга – „експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ и дължима за нея „такса за експресно разглеждане на документи“ (чл.

2.4 от договора) и такса за удължаване на кредита по чл. 11 по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит било да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, имала характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси.

3

В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 123.15 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна.

С оглед на това, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите и отделна такса за удължаване на срока на кредита противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следвало да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това никъде в договора нямало ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се заплащала възнаградителна лихва, а не се начислявала такса в пъти надвишаваща главницата.

Клаузата за "експресно разглеждане" и такса за удължаване на кредита е неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я правела нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и исковата му претенция се явява основателна.

Ищецът твърди още, че към настоящия момент е внесъл по процесния договор цялата дължима сума, всички изискани от него лихви и такси в общ размер на 1440 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева) Съдебната практика и закона били категорични, че по един нищожен договор заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми обаче следвало да му бъдат върнати обратно, тъй като били дадени по един нищожен договор и представлявали неоснователно обогатяване на ответника, респективно поради нищожност на клаузите за експресно разглеждане и такса за удължаване на кредита следва да се върнат всички внесени суми за тези „услуги“.

В депозираният от ответника писмен отговор се оспорва предявеният от ищеца иск като неоснователен и недоказан. Изложени са следните обстоятелства и твърдения:

4

На 10.07.2019 г. между „****“ ЕООД/ предишното наименование на „****“ЕООД/, с ЕИК *** като кредитодател (наименование на Дружеството към момента на сключване на договора) и ищеца Ш. Ш. С. като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № *** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, кредитодателят предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 500 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни и с падежна дата 09.08.2019г. Начислените такси и лихви по кредита били: договорна лихва в размер на 16.85 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 123.15 лева.

Така общият размер на кредита, който кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 640 лева.

Посочва, че редът и условията, по които на кредитополучателят е отпуснал кредита, се уреждали в Договор за кредит № *** и Общите условия към него. Запознаването с последните бил задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознавал с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създало задължение на същия - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договора за кредит задължение така, както е уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит.