Решение № 217 от 25.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Велико Търново , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000087 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №260020 от 18.11.2020г., постановено по т.д. №118/2019г., Окръжен съд-Ловеч е осъдил на основание чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД ЗАД Алианц България-гр.София да заплати на М.П. П., чрез нейния баща и законен представител П. В. П. и майка Н. К. Л., от с.Брестница, Община Ябланица, сумата 9 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2018г. в с.Брестница по вина на водач на лек автомобил с рег.№ СВ 95****, БМВ, управляван от А. М. А., със сключена валидна застраховка гражданска отговорност с полица, валидна до 12.02.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Отхвърлил е предявения иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 10 000 лева, както и за мораторната лихва върху главницата за периода от 06.10.2018г. до 10.10.2019г., като неоснователен и недоказан. Осъдил е ЗАД 1

Алианц България да заплати на адвокат И.К. К.-Х. по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на сумата 837 лева, съразмерно с уважения иск. Осъдил е М.П. П., чрез нейния баща и законен представител П. В. П. и майка Н. К. Л. да заплати на ЗАД Алианц България сумата 2019,65 лева, направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска. Осъдил е ЗАД Алианц България да заплати държавна такса в размер на сумата 360 лева и разноски в размер на сумата 315 лева, по сметката на Ловешкия окръжен съд.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Застрахователно акционерно дружество Алианц България – гр.София, чрез процесуален представител адвокат Б.С. от Адвокатско дружество В. и Б..

Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение на Ловешкия окръжен съд изцяло и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Обжалваното решение било неправилно.

Окръжният съд бил допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в доклада не бил разпределил доказателствената тежест като не бил посочил, че в тежест на ответника е да докаже, че вината за настъпване на вредоносния резултат е изключително на ищцата, а в решението си се позовал на разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, съгласно която презумпцията е за вина на ответника до доказване на противното.

Със събраните по делото доказателства не били доказани всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Не били доказана вина на застрахования, противоправно негово поведение, както и причинно следствена връзка между неговото поведение и вредите на ищцата.

По делото имало свидетелски показания, че ищцата сама се е затичала и сама е предизвикала сблъсъка със застрахования лек автомобил. Съдебно 2 техническата експертиза установявала, че въпреки предприетата от водача на лекия автомобил спасителна маневра детето се удря в предна лява врата след страничното ляво огледало. При разпита вещото лице било казало, че причина за настъпване на ПТП-то била появата на пешеходец в необозначена зона, навлизане в опасната зона за спиране на водача. В заключението на съдебно медицинската експертиза д-р В. бил направил извод, че ищцата действително е претърпяла две спуквания на 4 и 5 метатарзални кости, но не може да бъде определен момента, когато са получени тези счупвания.

Алтернативно въззивникът пледира за много по-висока степен на съпричиняване от страна на пострадалата, а именно в размер на 25%, тъй като тя била само на 7-години, оставена без надзор от родителите, предприела пресичане на пътното платно на място, където няма обозначение за пешеходна пътека тип зебра, което означава че е нямала предимство, както и е предприела пресичане при положение че е възприела идващия лек автомобил и това пресичане е било внезапно.

Моли за преразпределение на разноските за Първа инстанция, при положение че искът бъде отхвърлен изцяло.

Претендира за присъждане на всички направени от него разноски в двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата, ищца в Първата инстанция М.П. П., чрез нейния баща и законен представител П. В. П. и майка Н. К. Л., от с.Брестница, Община Ябланица, чрез адвокат И. Колева, в писмен отговор и по делото, моли Апелативният съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно и да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.

Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Обжалваното решение било правилно.

По делото бил изготвен доклад, с който била разпределена доказателствената тежест на страните и същият бил приет без възражения и искания от тяхна страна. Доказана била вината на водача на МПС – видно от 3

АУАН същият се движел с несъобразена скорост. Доказана била причинно следствената връзка между поведението на водача и настъпилото ПТП, както и твърдените болки и страдания, със СМЕ и свидетелски показания. Дори да е предизвикала с поведението си ПТП-то М.П., то следвало да се има предвид че тя е само на 7 години. Била й причинена средна телесна повреда. Правилно бил определен размерът на съпричиняване. Размерът на обезщетението бил съобразен с икономическите условия у нас и с критериите за справедливост.

Във всички случаи на физическо увреждане на дете, наличието на неимуществени вреди следвало да се презюмира.

Въззивникът не се представлява в съдебно заседание. В писмена защита поддържа изцяло въззивната жалба.

За въззиваемата в съдебно заседание не се явява нито законен представител-родител, нито процесуален представител-адвокат.

Дирекция Социално подпомагане-гр.Луковит, редовно призована, не взема становище в тази инстанция.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима.

При обсъждане на основателността й приема за установено следното.

Ищцата М.П. П., родена на 08.12.2010г., малолетна, чрез нейната майка и баща, които са и законни представители Н. К. Л. и П. В. П., двамата от с.Брестница, твърди в исковата молба и по делото че на 06.10.2018г. пресичала пътното платно в селото, когато лек автомобил БМВ с рег.№ СВ 95****, управляван от А. А. от гр.Добрич се движел с несъобразена скорост в населеното място и я блъснал, когато тя пресичала. Получила счупване на метатарзалната кост 4 и 5 на стъпалото на левия крак. Вследствие случилото се получила нервнопсихични увреждания-депресия, страх, уплаха от МПС, 4 стрес, безсъние, висока тревожност. Всички посочени увреждания са в пряка причинно следствена връзка с виновното поведение на водача на лекия автомобил, който бил нарушил правилата за движение по пътищата. Лекият автомобил, участник в ПТП-то бил с валидна задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество към момента на пътния инцидент. Съставен е АУАН от 06.10.2018г., видно от който вина за ПТП-то има водачът на лекия автомобил. В срок предявили пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но в 3-месечния срок не е постигнато споразумение. Поради това ищцата има правен интерес да предяви настоящия иск.

Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното Застрахователно дружество да й заплати сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, заедно със законната лихва считано от датата на деликта-06.10.2018г.- до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.

Ответното Застрахователно акционерно дружество Алианц България АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на пътно транспортното произшествие. Оспорва, че водачът на лекия автомобил, застрахован при него, има виновно и противоправно поведение. Твърди че пътно транспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на малолетната ищца. Евентуално прави възражение за наличие в случая на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на родителите на малолетната ищца, които не били упражнили контрол върху детето, пресичало пътното платно без пълнолетен придружител.

Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от малолетната ищца, която с поведението си е създала реална възможност за неговото настъпване, тъй като е нарушила разпоредбата на чл.108; чл.113 ал.1 5 и чл.114 ал.1 от Закона за движение по пътищата, в смисъл че е била длъжна преди да навлезе на пътното платно да се съобрази с това на какво разстояние се намира идващото пътно превозно средство, пресичала е на неопределено за това място и е излязла внезапно на пътното платно, поради което е основната причина за настъпване на ПТП-то и вредите от него.

Ответникът оспорва, че не съществува причинно следствена връзка между ПТП-то и причинените на ищцата вреди.

Оспорва твърдяните увреждания на ищцата по вид, степен и размер.

Оспорва истинността на приложеното заключение на д-р П. от 08.10.2018г. и че е била причинена фрактура на 4 и 5 метатарзални кости на ходилото, тъй като непосредствено след инцидента бил издаден медицински документ, в който било посочено че пострадалата е получила само травма на ляво ходило, но не и счупване на двете кости, както било по издадените на 09.10.2018г. и 10.08.2018г. медицински документи.

Оспорва, че ищцата е претърпяла нервнопсихични увреждания.

Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер.

Претенцията била необосновано, прекалено завишена. Най-много имало пукване на костиците, непълно счупване, без разместване на фрагментите, без да е била извършена операция, без престой в болница т.е. уврежданията на костите на лявото стъпало били леки и не са довели до трайно затрудняване движението на крайника. Възстановителният период е много кратък, тъй като при деца тези увреждания зарастват много бързо и без остатъчни явления.

Навежда още един довод, а именно че размерът на обезщетението трябвало да бъде съобразен със съдебната практика за такива обезщетения към края на 2018г., когато било настъпило процесното застрахователно събитие.

Неоснователна била претенцията за присъждане на законната лихва от датата на застрахователното събитие. При предявяване на претенцията пред Застрахователното дружество ищцата не била посочила банкова сметка, по която да се преведе обезщетението, поради което следвало да се приложи 6 чл.380 ал.3 вр. чл.405 от КЗ и застрахователят не дължал лихва.

С определение №112 от 25.02.2020г. по т.д. №138/2019г. са съединени за съвместно разглеждане двете търговски дела, образувани пред Ловешкия окръжен съд, по исковите молби подадени съответно от майката и от бащата на малолетната М.П. по отделно, с един и същ предмет, а именно за осъждане на Застрахователното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на малолетната М. при процесното ПТП, станало на 06.10.2018г.

С протоколно определение от 28.10.2020г., постановено по т.д.

№138/2019г., Ловешкият окръжен съд е приел за разглеждане изменение на предявения иск чрез намаление на същия до размер на претендирана сума от 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вместо първоначално предявения иск за сумата 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди и е прекратил производството по делото по първоначално предявения иск за разликата над 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.