Решение № 283 от 12.05.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201604 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба ЗП М. А. З.А от с.Братаница, обл.Пазарджик, ЕГН *** против НП № 13-002225 от 19.10.2020 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, в качеството му на земеделски производител и работодател, е наложена глоба в размер на 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност, като пледира отмяна на НП.

Претендира присъждане на разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на 1 разноски.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ЗП М. З.а е санкционирана за това, че в качеството си на земеделски производител и работодател, на 18.06.2020г., около 10:00 часа, при извършена проверка от служители на Д „ИТ”-Пазарджик в стопанисван от ЗП обект: „Нива с картофи“, находяща се в землището на с.Братаница, обл.Пазарджик, било установено, че не е уредила като трудови отношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не била сключила трудов договор в писмена форма с лицето Т. А. П., ЕГН ***. То било заварено да престира труд в обекта като общ работник – вадел картоф и бил с изцапани работни дрехи. В хода на проверката освен това лице били заварени още 6 такива, които престирали труд за ЗП и също вадели картофи, без преди това и с тях да е бил сключен трудов договор.

Заварените да престират труд лица, включително и Т. П., подписали декларации по чл.402 от КТ, в които декларирали, че работят за земеделския производител. Специално П. посочил, че работи за „М.“ от 3 дни и получава възнаграждение в размер на 30 лева. Неговата декларация била попълнена от св.Ф.А., т.к. лицето било с изцапани ръце, а отделно от това било и неграмотно. Св. А. записал в декларацията това, което му било казано от П., след което последният се подписал. Декларациите и на останалите лица били попълнени от служителите на Д „ИТ“-Пазарджик, т.к. всички били с изцапани ръце от ваденето на картофите.

На място в деня на проверката служителите на Д „ИТ“-Пазарджик попитали ЗП М. А. дали има сключени трудови договори с лицата, като тя заявила, че има, но не ги носи в себе си, а ще ги представи по-късно в дирекцията. Поради тази причина й била връчена призовка с указания да предостави въпросните трудови договори, респ. данни за начина, по който е уредила отношенията си с наети от нея лица, предоставящи й работната 2 си сила за извършваната селскостопанска дейност.

На 30.06.2020 г. в ДИТ-Пазарджик от сина на жалбоподателката – св. Я.З., били представени писмени трудови договори с наетите от ЗП М.

З.а работници, сключени на основание чл.114а ал.1 от КТ. Такъв договор обаче не бил представен за Т. П.. При извършения преглед на документация на ЗП и направената справка в информационната система на ИА ГИТ- Регистър за уведомления за трудови договори, било установено, че не било подадено уведомление за сключен между ЗП и П. трудов договор към момента на извършване на проверката от инспекторите на ДИТ- Пазарджик. Установено било също, че бланките на всички представени трудови договори за останалите шест лица, заварени да работят в деня на проверката, сключени по реда на чл.114а от КТ, били генерирани от РЗОТД на 23.06.2020 г., т.е. няколко дни след извършване на проверката в обекта на ЗП.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2016198/27.07.2020 г.

На жалбоподателката била изпратена покана за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение, която й била връчена лично на 21.07.2020 г. (виж покана и известие за доставяне на л.56-57 от делото).

На указаната в поканата дата - 27.07.2020 г., жалбоподателката не се явила до края на работния ден, което било декларирано от свидетелите С.А. и Ф.А. - гл. инспектори в ДИТ (л.17). С оглед на направените констатации против жалбоподателката за извършеното нарушение св. А. съставила АУАН № 13-002225/27.07.2020 г. в отсъствие на нарушитея, на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Срещу жалбоподателката били съставени и други актове за същото нарушение по отношение на останалите установени лица престиращи труд в нейна полза. Така съставените АУАН, в т.ч. и процесния, били изпратени по пощата и връчени лично на З.а по реда на чл.416 ал.3 от КТ на 31.07.2020 г. (виж известие за доставяне на л.10).

Против съставените актове жалбоподателката подала писмено 3 възражение на 04.08.2020, в което било посочено, че не било извършено нарушението по КТ, т.к. хората към момента на проверката не работели и закусвали (л. 11).

Това възражение не било уважено от наказващия орган и на 19.10.2020 г. въз основа на съставения АУАН било атакуваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице по пощата на 21.10.2020 г.

(виж известие за доставяне на л.7), а жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда на 27.10.2020 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на св.А., св.А. и св. Я.З., частично от тези на свидетелите Й. К., Т. П., П. И. и обясненията на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка в обекта на земеделския производител, горепосоченото лице – Т. П. е престирало труд като общ работник /вадел картофи/, без преди това с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. За престирания труд на лицето е било предвидено да се плати възнаграждение в деня на полагане на труда – 30 лева за ден. Установява се, че наетото лице е имало работно място – проверения обект „Нива с картофи” на ЗП.

С оглед на всичко казано до тук и при положение, че според настоящата въззивна инстанция не остава съмнение, че между страните фактически е било възникнало трудово правоотношение, то правилно е била ангажирана отговорността на З.а по 414 ал.3 от КТ за нарушение с чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или имуществена санкция за всеки работодател, който наруши 4 разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Втората императивно разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а третата – че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Не е нарушена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описанието на нарушението в НП, нито тази на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН. Както се посочи описанието на нарушението е пълно и ясно. Посочена е дата на нарушението - 18.06.2020 г., време 10:00 часа, място - нива с картофи в землището на с. Братаница, посочено е качеството на жалбоподателката - работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на нарушението - не са уредени като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключен писмен трудов договор с лицето Т. П., който е престирал труд в полза на жалбоподателката като общ работник - вадил картофи. В този смисъл направеното възражение в жалбата, че е нарушена горецитираната норма, е неоснователно.

Неоснователно е възражението, наведено в с.з. отпълномощника на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващ оправото на защита, т.к. АУАН не бил връчен лично срещу подпис на нарушителя. Както бе посочено по-горе, актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, след като преди това същият е бил надлежно поканен за съставяненто му, но не се явил без да има за това уважителин причини. Нормата на чл.416 ал.3, изр.1 от КТ разписва, че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Изискването на връчванетона акта лично срещу подпис може да бъде изпълнено само ако лицет осе е явило пред компетентния орган за неговото съставяне. Когато обоче то не се яви, няма как да му се връчи лично срещу подпис, а актосъставителят няма задължение /нито по ЗАНН нито по КТ/ да го призовава втори път за връчване на акта. Ето защо правилно актът е бил връчен налицето чрез изпращането му, по пощата. Не може да има съмнение, че актът е връчен 5 лично на нарушителя на 31.07.2020г., т.к. за това е оформено надлежно известие за доставяне /л.10/, а на 04.08.2020г. нарушителят е подал възражение срещу съставения акт, включително и срещу другите съставени актове за заварените да престират труд други лица.

Неоснователни са и възраженията направени в жалбата, с които с етвърди, че вмененото нарушение не било извършено, т.к. в деня на проверката заварените в нивата на ЗП лица не престирали труд, а закусвали.

Тези твърдения се извеждат от обясненията на нарушителя и показанията на свидетелите Й. К., Т. П. и П. И..

Обобщено казано нарушителят и свидетелите К. и П. твърдят, че отишли на нивата около 08:00 часа с намерението да вадят картофи, но тъй като св.И., който наричат „конярът“, не дошъл на нивата, за да разоре, не се пристъпило към ваденето на картофа. Твърдят, че когато проверяващите дошли на проверка около 10:00 часа всички били на нивата, но закусвали и никой до този момент не бил работил. Аналогично на техните твърдения, показания дава и „конярът“ - св. И..

Съдът обаче на дяде вяра на тези твърдения, т.к. на първо място съзря в тях драстимчни несъответствия и житейска налогичност.

На мвторо място – тези твърдения се опровергаха от показанията на свидетелите А. и А., които еднопосочно и категорично заявиха, че по повод на друга извършвана от тях проверка са забелязали отдалече в нивата на жалбоподателката бус и разпръснати хора. Тъй като и друг път са извършвали проверки и са прави предупреждения на З.а, решили да извършат проверка. Докато приближавали мястото видели, че хората работели вътре в нивата, като били наведени и вадели картофи. Когато пристигнали при тях, работниците спрели работа и седнали да почиват и закусват. И двамата свидетели са категорични, че всички работници, в това число и св. Т. П. били облечени с работни дрехи, които били изцапани от работата и че и ръцете им били мръсни. Поради тази причина и декларациите за всеки един от тях били попълвани от св. А. или св.А., като лицата сами посочвали имената си, ЕГН или дата на раждане, какво и 6 при кого работят, какво им е възнаграждението. Св. А. бе категоричен, че имало изваден икартофи в касетки, като по негова преценка картофите били окол 500-600 килограма. Той посочи и това, че лично е попълнил съдържанието на декларацията, подписана от св.Т. П., като вписал в нея това, което последният му казал, т.е. от кога, за кого работи и какво възнаграждение ще получи за труд аси. Посочи също, че декларацията му е била прочетена и П. е подписал. Последното обстоятелство се отрече от Т. П., но съдът даде вяра именно на св.А., защото няма никаква логика св.П. да подпише декларацията ако преди това не е бил запознат и не е бил съгласен със съдаржанието й.