Решение № 104 от 27.04.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. ЛЕВСКИ, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100872 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Е. М. Д. от гр.Б. - малолетен, представляван от С. Е. М. от с.гр., като майка и законен представител, против С. С. Р. от гр.Б., с правно основание чл.50 ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.04.2024г. 11-годишният Е. Д. излязъл със свои приятели в парка край река Дунав в гр.Б.. В близост до хотел „***” децата спрели, за да си говорят и в този момент покрай тях преминали С. Р. и Р. Р.а, които разхождали кучето си „***”, порода „немска овчарка”, без поставен намордник. Животното, поради липса на достатъчно внимание и грижа от страна на собственика му Р., внезапно и безпричинно се нахвърлило върху детето и го захапало за лявата ръка. Детето паднало на земята, приятелите му се уплашили и разбягали, в този момент стопанинът на кучето го хванал и го издърпал настрани.

Твърди, че след инцидента детето било заведено в Бърза помощ в гр.Б., а след това в Отделение по детска хирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - гр.Плевен. Установени били две разкъсно-контузни рани от ухапване от куче в областта на лява предмишница, като раната била обработена и зашита, а детето изписано за домашно лечение.

При направени микробиологични изследвания били открити стафилококови бактерии, което наложило многократно явяване на детето в 1 болницата за подмяна на превръзки и наблюдение - по указания от лекуващия лекар.

Вследствие на замърсяване от устата на кучето, настъпили инфекции на раните, което наложило Е. да се явява при д-р Х.а ежедневно през периода 29.04.2024г. - 03.06.2024г. за обработка и наблюдение.

Твърди се, че в резултат на инцидента Е. Д. получил разкъсно-контузна рана с дължина около 7 см., в тръбната област на лявата предмишница и разкъсно - контузна рана на предната повърхност на лявата предмишница с дължина около 1 см., които освен претърпените болки и страдания щели да оставят и неизлечими, тежки и видими козметични дефекти за цял живот, създаващи психологически и естетически дискомфорт.

Твърди се, че вследствие инцидента, детето преживяло огромна емоционална травма, стрес, уплах и тревожност, които са се отразили сериозно върху психиката на Е., който и до момента се страхувал да излезе сам навън, изпитвал неистов страх от кучета. Това се отразило на начина му на живот, на контактите с приятелите му, неговото ежедневие и игри.

Преживяното оформило у детето комплекс от негативни емоции и чувства, усещане за тревожност, страх.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки, страдания, страх и стрес вследствие нападението от кучето и причинените физически и психологически травми в размер на общо 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на деликта 27.04.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника С. С. Р., който в законоустановения срок е подал писмен отговор.

Исковата претенция се оспорва по размер като частично основателна.

Прави възражение за съпричиняване от страна на увредения в размер на 70%.

Твърди, че от 24.04.2020г. е собственик на куче, порода „немска овчарка“ на име ***, което отглежда заедно със съпругата си в дома им в гр.Б..

Кучето е регистрирано в Община Б., навреме са му били поставяни ваксини, поставен му бил чип.

Ответникът твърди, че действително на 27.04.2024г. се разхождал заедно със съпругата си и кучето в гр.Б., покрай река Дунав, до стената на хотел „***“. На връщане започнали да се изкачват по брега, водещ към асфалтовия път пред хотела покрай стената. Ответникът вървял в средата, от лявата му 2 страна била съпругата му, а от дясната -кучето. Твърди, че кучето *** е типичен представителна породата си - добронамерен, верен и уравновесен, никога не бил проявявал агресия към друго куче или към човек. Въпреки това, с оглед изискванията на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ответникът винаги при разходка водел кучето на повод, като твърди, че и по време на процесния инцидент кучето било с повод с дължина не повече от 50-60 см.

Твърди, че докато се изкачвали по брега видели няколко деца с колелета и едно с тротинетка. Детето с тротинетката, минало отляво пред тях с тротинетката и изгубило равновесие. Твърди, че в този момент детето с тротинетката вече било минало пред ответника и съпругата му и точно пред кучето, вероятно за да запази равновесие, размахало ръка, при което кучето еднократно го захапало. Счита като причина за ухапването, че с поведението си детето неволно стреснало кучето, което възприело случващото се като нападение върху себе си или върху стопаните му.

Твърди, че непосредствено след инцидента съпругата на ответника оказала помощ на детето и с автомобил го откарала в болницата на гр.Б. , а ответникът се прибрал в дома им заедно с кучето, като част от пътя извървял с другите момчета. Кучето както винаги вървяло до него и децата спокойно продължили по пътя си.

Оспорва като неоснователни твърденията в исковата молба, че детето преживяло огромна емоционална травма, стрес, уплах и тревожност, които са се отразили сериозно върху психиката на Е., който и до момента се страхувал да излезе сам навън, изпитвал неистов страх. Счита, че ищецът не е претърпял стрес по-силен от типичния за инцидент с куче. Оспорва инцидентът трайно да е стресирал Е., както и да се е отразил на начина му на живот.

Счита за справедливо обезщетение за ищеца сумата от 2 000 лв., която съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД да бъде редуцирана с оглед допринасянето на вредоносния резултат от самия пострадал.

В съдебно заседание малолетният ищец се представлява от законния си представител С. Е. М. - майка и от пълномощника адв.Ал.М. - САК. Излага съображения, че по делото са събрани доказателства, от които се установява основателността на исковата претенция в пълен размер. В писмени бележки са наведени доводи за неоснователност на направеното от ответника възражение за съпричиняване. Изложени са аргументи, че не е доказано по делото ищецът да е съпричинил вредоносния резултат с поведението си, че вината е понятие, неотносимо към малолетния пострадал, че ответникът не е изпълнил правилата в ЗВД, като е разхождал кучето без поставен намордник и на 3 достатъчно дълъг повод без контрол на стопанина му. Навежда довод, че не е налице случайно събитие. Излага подробни аргументи за установените от изготвените експертизи и гласните доказателства претърпени от детето неимуществени вреди. Моли исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Ответникът се явява лично и с пълномощника адв.М.С. - ПлАК, който поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба. Излага съображения, че описаните в исковата молба конкретно претърпени неимуществени вреди не се установяват от заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицинска и психолого-психиатрична експертизи.

Исковата претенция не е основателна и доказана за претендирания с исковата молба размер. Излага аргументи за кредитиране показанията на съпругата на ответника и некредитиране показанията на малолетния свидетел приятел на ищеца. Счита, че справедливият размер на обезщетението е 2000 лв. Сочи за установено, че основна вина за инцидента носи самият пострадал, който е допринесъл в близо 70% за вредоносния резултат. Навежда довод, че са налице обстоятелства по чл.51, ал.2 ЗЗД, поради което моли съда да приеме наличие на съпричиняване и да намали определения размер на обезщетението.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че ответникът С. С. Р. е собственик на куче - порода „немска овчарка“, което на 27.04.2024г. е захапало малолетния ищец Е. М. Д..

Установява се от материалите по преписка №3721/2024г. по описа на РП Плевен, че било образувано досъдебно производство за това, че на 27.04.2024г. в гр.Б., обл.Плевен не са положени достатъчно грижи за намиращо се под надзор домашно животно - куче от порода „немска овчарка“, като същото е изведено на публично място без намордник, в нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в резултат на което кучето причинило средна телесна повреда на Е. М. Д. от гр.Б., изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лява предмишница с последваща супурация, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка - престъпление по чл.325в, ал.1 НК. Установява се, че с потвърдено от съда и влязло в сила постановление на наблюдаващия прокурор досъдебното производство е прекратено поради липса на състав на престъпление от общ характер /установена причинена лека телесна повреда/ и преписката е изпратена на Кмета на Община Б. за вземане на отношение съгласно ЗВМД.

От показанията на свидетелите И.А. - приятел на ищеца и Р. Р.а - съпруга на ответника, безпротиворечиво се установява, че на 27.04.2024г. малолетният 4 ищец Е. Д. бил заедно с приятели в гр.Б., на брега на р.Дунав, в близост до хотел „***“ в града. Е. Д. бил с тротинетка, а неговите приятели с колелета.

Безпротиворечиво се установява от показанията на свидетелите, че по същото време ответникът С. Р. и съпругата му Р. Р.а разхождали кучето си порода „немска овчарка“ на повод, без поставен намордник, в близост до децата на брега на р.Дунав в гр.Б., до хотел „***“. Безспорно се установява от показанията на свидетелите, които са в съответствие с представените писмени медицински документи, че стопанисваното от ответника куче захапало ищеца по лявата ръка, в резултат на което на детето била причинена разкъсноконтузна рана, по която имало кръв. Св. С. Р.а помогнала на детето като извадила салфетки, с които да попие течащата кръв, тръгнали към дома на Р.а, където същата дала вода на детето, което било уплашено, с автомобила си откарала Е. до ЦСМП в гр.Б., където му била оказана медицинска помощ.

Установява се, че след оказаването на спешна помощ в центъра в гр.Б., ищецът бил откаран в болница в гр.Плевен, където била извършена манипулация от детски хирург.

Противоречие в показанията на свидетелите И.А. и Р. Р.а е налице по отношение на обстоятелството къде се е намирал и какво е правел ищеца в момента, в който е бил захапан от кучето на ответника.

В показанията си свидетелят И.А. твърди, че в този момент Е. не е карал тротинетката си, децата седели в страни от пътя и си говорели. Твърди, че когато ответникът, заедно със съпругата си и кучето преминали покрай тях, Е. се уплашил и отдръпнал, кучето изръмжало и го ухапало по ръката.

В противоречие с посоченото са показанията на св.Р. Р.а, която твърди, че в този момент Е. карал тротинетката си, спуснал се с превозното средство от възвишение към ответника, св.Р.а и кучето, точно пред тях загубил равновесие и замахнал няколко пъти с ръката си пред муцуната на кучето, вероятно, за да запази равновесие, което било отчетено от кучето като сигнал за заплаха и същото ухапало момчето.

Съдът, след преценка на показанията на свидетелите в тази им част по реда на чл.172 ГПК намира, че не следва да бъде давана вяра на показанията на св.Р. Р.а с оглед брачната й връзка с ответника и заинтересоваността й от изхода на делото, при което съгласно разпоредбата на чл.172 ГП К показанията й следва да се ценят с оглед на всички други данни по делото. По делото не са събрани други доказателства в подкрепа на показанията на св.Р.а, която се явява заинтересована. Неоснователен е доводът на ответника, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на св.Р.а, доколкото същите са в съответствие със заявеното от същата свидетелка при разпита й в хода на 5 образуваното досъдебно производство, докато показанията на св.И.А. са противоречиви. Протоколите от разпита на свидетелите на досъдебното производство не могат да бъдат ценени като свидетелски показания, доколкото представляват такива в писмен вид. Въпреки това съпоставката им с приобщените по настоящото дело гласни доказателства установява, че и двамата свидетели заявяват непосредствено пред съда същите факти, като заявените такива на досъдебното производство - св.И.А. - че при преминаване на кучето покрай ищеца той се дръпнал и кучето го захапало за ръката, а св.Р.