Определение № 661 от 22.08.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. гр. Добрич, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20243200500501 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД срещу Определение № 256/04.07.2024г. постановено по ч.гр.д. № 308/2024г. по описа на Районен съд Каварна, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. М. В..

В жалбата се твърди, че обжалваното определение не е съобразено с изменението на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, обнародвано в ДВ бр.86 от 27.10.2017г. и задължението на заповедния съд да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовности на заявлението, в случаите, когато то не отговаря на изискванията на закона и да го отхвърли едва след като заявителя не отстрани тези нередовности в срок. Поддържа, че обезпеченото със запис на заповед вземане може да бъде прехвърлено с договор за цесия и заповедния съд е следвало да даде възможност за представяне на договора за цесия, а не да отхвърли самото заявление. На заявителя следвало да бъде дадена възможност да отстрани допуснатата неточност при посочване размера на вземането, довела до несъответствие между сумата посочена в записа на заповед и в тези в договора за кредит и в заявлението. Посочва се също, че заповедният съд не е дал указания за предявяване на осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на ч.гр.д. № 308/2024г. по описа на РС – Каварна на същия за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по заявлението.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 308/2024г. по описа на Районен съд – Каварна е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД срещу С. М. В..

Със заявлението е представен запис на заповед издаден на 13.02.2023г., с който С. М. В., за обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем № 332419, се е задължил безусловно, неотменяемо и без протест да заплати на „Креди Йес“ ООД сумата от 774 лева.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за вземания в общ размер на 874 лева, от които 500 лева главница, 37.39 лева договорна лихва и неустойки в размер на 286.71 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно погасяване на дълга. Изложени са твърдения, че вземанията произтичат от неизпълнено от страна на С. М. В. договорно задължение за погасяване на усвоен кредит по Договор за паричен заем № 332419 от 13.02.2023г., сключен с „Креди Йес“ ООД, което задължение е цедирано на заявителя на 12.01.2024г.

В производството по чл.417 ГПК заповедния съд, наред с проверката за наличие на отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2 ГПК, дължи също проверка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно разрешението дадено в т.4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, няма пречка да за издаде заповед за незабавно изпълнение на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, но при условие, че частното правоприемство е установено с документ по чл.417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/ или правоприемството се установява от документа по чл.417 ГПК /например джирото или менителничния ефект/.

В настоящия случай, представения документ по чл.417 ГПК (запис на заповед от 13.02.2023г.) не удостоверява правоприемството и прехвърлянето на вземането в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД и заявителят не твърди процесните вземания да са прехвърлени с договор за цесия с нотариална заверка на подписите, поради което и изводът на заповедния съд за отхвърляне на заявлението се явява правилен и законосъобразен. Заявителят не е представил документ по чл.417 ГПК, който да удостовери негово подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и 2 включително пред настоящата инстанция не твърди наличието на такъв документ, поради което не се касае за нередовност на заявлението, която подлежи на отстраняване от заявителя в тридневен срок по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а за липса на една от задължителните кумулативно изискуеми предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.418, ал.2 ГПК.

Изложените доводи за възможността обезпечено със запис на заповед вземане да бъде прехвърлено с договор за цесия и задължението на заповедния съд да даде указания на заявителя при констатирани нередовности в заявлението са правилни, но не променят факта, че при липса на една от предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418, ал.2 ГПК е безпредметно и ненужно даването на указания по чл.411, ал.2, т.1 ГПК, тъй като дори при изпълнението им в срок от заявителя не могат да бъдат издадени поисканите от него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Липсата в обжалваното определение на дадени указания до заявителя за предявяване на осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК не препятства възможността за предявяване на този иск, а води до извод, че срокът за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК не е изтекъл за заявителя.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 256/04.07.2024г. постановено по ч.гр.д.

№ 308/2024г. по описа на Районен съд Каварна, с което е отхвърлено заявление с вх. № 2123/03.07.2024г. от "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. М. В..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3