Решение № 50 от 28.06.2025, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Кула, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20241330100281 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК и небрачни искове с правно основание чл. 322 ал.

2 ГПК, както следва: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на майката, определяне местоживеенето на детето при майката, определяне режим на лични отношения на бащата с детето, за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на непълнолетното дете, иск с правно основание чл. 53 СК фамилното име на ищцата от В. С. И., ЕГН ********** от гр. *******, ул. *********** със съдебен адрес: гр. Видин, ул.

„ Цар Симеон Велики“ № 12, адв. Н. В. против Г. С. Г., роден на **********г. с адрес: гр. *******, общ.*******, обл. Видин, ******************* за прекратяване на сключения между страните граждански брак, произнасяне за фамилното име на ищцата, предоставяне упражняване на родителските права върху роденото от брака дете на ищцата и осъждане на ответника да му заплаща месечна издръжка на 250 лв. чрез неговата майка и законен представител, считано от предявяване на исковата молба до отпадане на основанието, изменяването или прекратяването му.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че страните са сключили граждански брак на 15.01.2016г. в Кипър и от брака си имат родено едно дете - Г. Г. С. Г., родена на ************г. в РБългария, като малко след като тя разбрала, че е бременна, тъй като вече нещата между тях не вървели, решили да се разделят, поради което ищцата се прибрала в България при баба си и дядо си и оттогава до настоящия момент сама, подпомагана от баба си и дядо си, се грижи за общото им дете с ответника, както и че през този период не е контактувала е ответника, поради което счита, че бракът им е изчерпан и е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, което прави съществуването му безпредметно и не е в интерес на никого. Твърди също, че ответникът не се е интересувал и от детето им, не е заплащал издръжка за 1 него, като същевременно нуждата от издръжка на детето е много по-голяма от собствените възможности на ищцата да осигурява такава, тъй като към настоящия момент е безработна, а ответникът е в работоспособна възраст и е здрав.

Особеният представител на ответника не оспорва допустимостта на иска, а по отношение на неговата основателност, предоставя за преценка на съда.

Оспорва изложените с исковата молба твърдения за допуснати провинения от ответника като родител, а по отношение искането за присъждане на издръжка на детето, моли съда, същият да бъде определен в минималния законоустановен размер. Не оспорва искането на ищцата за промяна на нейното фамилно име след развода.

В съдебно заседание ищцата и процесуалният представител поддържат предявените искове по изложените съображения.

Ответникът чрез особения си представител поддържа депозирания от него отговор на исковата молба.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили граждански брак на 10.04.2018 год. в Кипър, от който брак имат родено едно дете Г. Г. С. Г., родена на ************г., която към момента е малолетна, като след сключването на брака ищцата е запазила фамилното си име от преди брака – И., което се установява от приетите по делото и неоспорени от страните Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат, издаден на 22.10.2024г. въз основа на Акт за граждански брак №2/10.04.2018г. на Община Кула, Удостоверение за раждане № ***********, издадено въз основа на Акт за раждане № ****/26.02.2020г. на Община Лом.

От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на водения от ищцата свидетел И.Н.П. – неин дядо, се установява, че още когато ищцата е била бременна с общото им дете с ответника – Г. е дошла да живее в дома на дядо си и баба си в гр. *******, след което е родила детето и са продължили да живеят при тях, като за целия този период свидетелят дори не е виждал ответника. Свидетелят свидетелства също пред съда, че за целия този период не знае ищцата и ответникът да са имали какъвто и да било контакт или пък ответникът с детето им, както и не знае ответникът да е подпомагал с нещо ищцата при отглеждането на детето им. Свидетелят П. заявява пред съда и че той и неговата съпруга единствено подпомагат ищцата в отглеждането на детето, както и че той избягва да я разпитва за отношенията с ответника, защото това много я разстройва.

В съответствие с чл. 15, ал.6 от Закона за закрила на детето съдът е изслушал социален работник от ДСП – Кула – Д. Каменова, която заявява пред съда, че познава ищцата от дълго време, детето Г., свидетелят П. и неговата съпруга, които са баба и дядо на ищцата, както и че от разговор с ищцата и нейни близки е установила, че преди да забременее с детето Г., ищцата е била в чужбина, където се е срещнала с бащата на Г. – ответника Г., който не е българин, оженила се е за него и е забременяла от него, след което се е върнала в България, където е родила Г. и трайно се е установила да живее при своите баба и дядо, които играят активна роля в отглеждането на детето Г., подпомагат ги с ищцата, както финансово, така и с грижи. Заявява също, че в проведените разговори с ищцата, последната не споделяля какви са били отношенията със ответника преди да се прибере в България и да роди Г., а единствено споделила, че е имала кратка връзка с него и също, че след 2 завръщането си в България, ответникът не подържа никаква връзка с нея, не се интересува нито от детето, нито от нея и не помага по никакъв начин в отглеждането на детето. Социалният работник заявява също, че детето не страда от заболявания и няма специфични нужди, не посещава извънкласни форми, а само детска градина, което се установява и от приетата по делото Служебна бележка № 12/29.10.2024г., издадена от директора на детска градина „ Звънче“ гр. Кула, която удостоверява, че детето е посещава детската градина в РГ 3-4г. за задължителна предучилищна подготовка за учебната 2024/2025г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна.

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

С иска по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС е изяснено, че дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и нормални отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. При установените факти по делото, а именно, че съпрузите не поддържат никакви отношения от години, съдът намира брачната им връзка за изцяло изпразнена от предписваното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата съществува само формално. Бракът между страните не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая няма направени искания от страните в тази връзка.

По иска с правно основание чл. 53 СК:

Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име или ще запази фамилното име.

В случая, видно от цитираното вече от съда удостоверение за граждански брак, ищцата при встъпването в брак не е променила фамилното си име, поради което не са налице предпоставките за предявяване на иск по чл. 53 СК от ищцата, поради което искът се явява недопустим, поради което производството в тази част следва да бъде прекратено.

По иска за упражняване на родителските права и личните отношения с 3 децата:

По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на родителски права, в тежест на ищцата е да докаже, че притежава възпитателските качества, полаганите добри грижи и отношение към детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, че разполага с подходящо социалното обкръжение и материалните възможности.

Производството по спорна съдебна администрация по чл. 59, ал. 2 от СК, по общо правило, започва и се развива когато при развод двамата родители не могат да постигнат споразумение относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. Именно по същите тези въпроси съдът се произнася служебно с бракоразводното решение - чл. 59, ал. 2 от СК. Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало.

В съдебната практиката е изяснено, че при определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните по спора, съдът следва да вземе предвид възпитателски качества на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, възраст на децата, възможността за помощ от трети лице, близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение на детето, което бе получило при всеки един от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия както на родителите, така и на третите лица, оказващи помощ на родителите при отглеждането и възпитанието на детето (в този смисъл ППВС № 1/1974 г, Решение № 39 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4927/2013 г., IV г.о., ГК).

От събраните доказателства по делото - показанията на разпитания свидетел И. П., както и от изслушването на социалния работник категорично се установява, че от раждането на малолетното дете на страните до настоящия момент същото е отглеждано единствено от майката, активно подпомагана от нейните баба и дядо, а ответникът не е участвал по никакъв начин в отглеждането на детето.

Въпреки опитите на съда не бе установено местонахождението на ответника и каквато и да било информация за него, за да бъдат установени родителския му капацитет и възможността му да полага грижи за детето.

Всичко това налага единствения извод, че изцяло в интерес на малолетното дете на съпрузите е родителските права да бъдат предоставени на ищцата, още повече, че реално детето не познава изобщо баща си и същият не се интересува от детето си.

Ищцата разполага с нужния родителски капацитет, за да полага нужните грижи за нормалното физическо и психическо развитие на детето. От посочените по – горе доказателства се установява, че детето посещава детска градина, няма здравословни и поведенчески проблеми. Ищцата активно е подпомагана от нейните баба и дядо в отглеждането и възпитанието на детето.