Решение № 189 от 08.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Ловеч, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500298 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 от ГПК, вр.с чл.87,ал.3 от ЗЗД и чл.72 от ЗС.

С Решение №41/07.03.2025г.,пост.по гр.д.№768/2022г. РС-Троян е развалил на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД договор за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт №104,т.I, н.д.№133/2001г.,от 13.03.2001г.на РС-Троян, с който Ц. Н. И. е прехвърлила на сина си Н. П. И. собствеността върху: едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с площ от 460 кв.м., представляващо имот с пл. № 68, кадастрален район 501, включен в парцел VI-54 в кв.36 по per. план на гр. Троян, кв. „Кнежки лъг“ и „Василевско“, срещу задължението да поеме изцяло гледането и издръжката й, да й осигури спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло, храна, жилище, грижи при болест и др., какъвто е водила до тогава, до края на живота й.Като неоснователно и недоказано е отхвърлено възражението на ответниците за заплащане от Ц. Н. И. на извършените от тях подобрения, претендирани в размер на 23 878.08лв., с която сума твърдят,че се е увеличила стойността на имота.Ответниците са осъдени да заплатят на Ц. Н. И., ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер от 1260лв.

1

Постъпила е въззивна жалба от Н. П. И. и А. П. И. ,двамата от гр.Троян,чрез пълномощник адв.К. Н.–Д.-ЛАК. Счита,че е неправилно,постановено в противоречие с материалния закон,при допуснати процесуални нарушения и необосновано. По отношение на главния иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД не се съгласява с извода на съда,че от страна на ищеца не е налице поведение, което възпрепятства изпълнението на задължението за издръжка и гледане.

Възразява,че в договора ангажимента по изпълнението е поет само от Н. П. И.,не и от съпругата му А. И.. Счита,че тя би имала ангажимент само в случай,че е поискано издръжката да се престира в пари. Извън тази хипотеза за нея не е уговарян ангажимент да предоставя лични грижи.

Твърди,че от разпитаните свидетели се потвърждава,че от тях е имало изпълнение и то не само чрез финансов принос,но и лично,съобразно разбирането за личен морал.

Анализира показанията на свидетелите и сочи конкретни примери за изпълнение от страна на ответниците.

Твърди,че прехвърленият имот е бил негоден за обитаване и се е нуждаел от ремонт, което е и сторено от тях.Така на ищеца е предоставена самостоятелност и всичко,за което е споделила,че има нужда. Страните са живеели заедно докато ищецът не е решила да се премести в апартамента на дъщеря й,за да й помага в отглеждането на внука й.След завръщането й отново ответниците са й осигурили отделен дом,защото не е желаела да живее с тях.Отново нейно решение е било да живее в дом за възрастни хора,където се е преместила без да ги уведоми. Сочи,че ищецът не е споделяла нуждите и желанията си,проблемите и намеренията си,с което ги е поставила в невъзможност да изпълняват възникващите текущи задължения. Когато им е изпратила нотариална покана,че се нуждае от дърва,такива са й доставени. Акцентира,че изпълнението следва да бъде прието от гледания.Тук ищецът не желае да живее в един дом с гледащите,в имота,който й е предоставен, не желае и да бъде извършен ремонт на същия, да й заплащат таксите в дома за възрастни хора.Не споделя с тях и какво точно желае като изпълнение.Поради това не приема,че е налице неизпълнение,а забава на кредитора,която би следвало да освободи длъжника от последиците.Счита,че с това поведение ищецът цели да осуети връщането на имота и да се обогати със стойността на подобренията,които ответниците са направили.

По възражението за заплащане на стойността на направените в имота подобрения в размер на 23 878.08лв. и признаване правото им на задържане, излага,че е доказано,че подобренията са налице,остойностени са от вещото лице,с отчитане на овехтяването им.Не се съгласява с довода на съда за отхвърляне на претенцията и твърди,че е допуснато процесуално нарушение, приемайки, че искът не е доказан.Смята,че е следвало да се назначи допълнителна експертиза,която да отговори на въпросите,на които назначената не е дала отговор.Конкретно –каква е квадратурата на построеното в ексцес,каква част от стария (прехвърления) имот съществува. Счита,че отговор на тези въпроси може да даде експерт архитект,който да заснеме жилището и да установи каква част са старите и каква новите постройки.От отговора на този въпрос може да се установи и каква ще е стойността на 2 изготвянето на конструктивен проект за премахването.Едва след установяване на тези стойности може да се преценява има ли незаконно строителство,което не е подобрение и каква трябва да е неговата редуцираща стойност спрямо установените подобрения на стойност 79 621.46лв.Сочи,че правото да се иска заплащане на стойността на направените подобрения е израз на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване,каквото ищецът цели.

Затова моли по реда на чл.266,ал.3 от ГПК въззивният съд да допусне комплексна СТЕ с в.л.със специалност архитектура и строителен инженер,която да отговори на въпроса,останал без отговор в първата инстанция- №5- Каква би била стойността на ремонтните дейности,необходими за премахване на незаконното строителство и за възстановяване на положението на сградите такова,каквото е било към прехвърляне на имота,както е описан в Нотариален акт №176,т.І,н.д. №133/13.03.2001г.- едноетажна паянтова жилищна сграда,паянтова лятна кухня и баня-тоалетна? Вещите лица следва последователно да установят размера на пристрояването- ако има такова, възможността то да бъде премахнато, стойността на изготвянето на конструктивен проект,проект по част ПБЗ и проект по част ПУСО,съотв.самото премахване.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и отхвърли искът по чл.87,ал.3 от ЗЗД,а ако не се сподели-да се уважи претенцията за присъждане на стойността на извършените подобрения в размер на 23 878.08лв. Претендира и направените разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Н. И. от гр.Троян,чрез адв.В.

А.-ЛАК.Моли въззивната жалба да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение.Сочи,че ищецът не е извършила действия,с които да пречи на ответниците да изпълняват задълженията им по договора,нито е отказвала да получава изпълнение.

Ответниците не са престирали никаква грижа и издръжка и това се установява категорично от показанията на разпитаните свидетели.Те не доказват изпълнение,а търсят причина за това им поведение в ищеца.

Възразява, че не е налице отказ от нейна страна. В договора не е предвидено нейно задължение да иска изпълнение за всяка нейна нужда. Такива претенции не може и да се очакват при съобразяване на влошените им отношения. Сочи,че се опитала е да напомни за ангажиментите им с изпратената нотариална покана и едва три години след изпращането й е предявила настоящия иск-време през което категорично също не е имало изпълнение. В т.см.споделя извода на съда, че е налице пълно неизпълнение. Определя заявеното в хода на процеса желание от ответниците за изпълнение, като привидно,защото такова до момента не е имало изобщо.

По възражението за присъждане на стойността на направените в имота подобрения счита,че е недопустимо,съотв.и решението в тази част. Възразява,че е налице нов строеж,изграден в чужд поземлен имот,собственост на трето лице-св.К. К..Затова евентуална претенция би следвало да се предяви срещу собственика на имота,а не срещу Ц.

3

И..Това е така,защото извършените подобрения в имота имат статут на приращения към поземления имот,а не са придадени към продадената с договора едноетажна паянтова жилищна сграда и т.н.Споделя извода на съда за отхвърляне на претенцията,тъй като ответниците не са доказали какви подобрения са направили в сградите,предмет на договора за издръжка и гледане.Определя като лишена от логика претенция към ищеца да плаща на ответниците незаконно построени сгради,които подлежат на премахване,както и такива,които са извън обема на прехвърлената с договора собственост върху три паянтови сгради.

Моли да се потвърди обжалваното решение,въззивната жалба да се остави без уважение,както и доказателственото искане,възможност за каквото ответниците са имали в първата инстанция.Налице е преклузия по отношение събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им,които поддържат вече заявените позиции. От пълномощника на въззиваемите-адв.К. Н.–Д. е представена писмена защита.

От приложените по гр.д.№768/2022г.по описа на РС-Троян доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:

По допустимостта.

Съдът намира,че въззивната жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице, в законния срок и срещу обжалваем съдебен акт. Своевременно е постъпил отговор на въззивната жалба

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори между страните,че ищецът Ц. Н. И. е майка на първия ответник Н. П.

И..Вторият ответник А. П. И. е съпруга на Н. П. И..

Между страните е сключен договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №104,т.І,д.№133/2001г., от 13.03.2001г.,на РС-Троян, с който Ц. И. е прехвърлила на сина си собствеността върху следните сгради: едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с площ от 460кв.м., представляващо имот с пл № 68, кадастрален район 501, включен в парцел VI-54 в кв.36 по peг.план на гр.Троян,кв.„Кнежки лъг“ и „Василевско“, срещу задължението да поеме изцяло гледането и издръжката й, „като й осигури спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло, храна, жилище, грижи при болест и други, какъвто е водила до тогава, до края на живота й“.

Не се спори,че при сключване на договора ответниците са били съпрузи. Известно е,че когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от 4 съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има рефлексни последици и спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне на договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака, следва да се конституира като страна и съпругата на приобретателя, макар в договора като такъв да е вписан само съпругът(Реш.№597/16.01.2012г., по гр.д.№1334/2010г., IV ГО на ВКС). При тези съображения съставът намира за неоснователно възражението на въззиваемите за ангажирането в процеса и на съпругата – вторият ответник.

По делото е представена Нотариална покана с №200,т.Ірег.№4470 от 06.12.2019г.,съставена от Нотариус с рег.№477 в НК и район на действие РС-Троян, с която Ц. И. кани Н. И. и А. И. незабавно да започнат изпълнение на договора за издръжка и гледане- „..принудена съм да се обърна с настоящата покана към вас.Настоявам да започнете незабавно да изпълнявате задълженията си съгласно сключения между нас договор и за в бъдеще да ми осигурявате дължимата материална помощ и издръжка.

Освен това настоявам да промените коренно отношението си към мен..“. Поканата е връчена на ответниците на 09.12.2019г.

Приложен е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот с №87,т.ІV,рег.

№5404,д.№644 от 20.10.2021г.на Нотариус с рег.№525 в НК и район на действие РС-Троян,с който ответниците са дарили на дъщеря си М. Н. И., сграда с ид.*** по КККР на гр.Троян, одобрени със заповед на ИД-р на АГКК №РД-18-11/20.04.2007г.,с адрес на сградата ***,със застроена площ от 61кв.м.,с брой етажи 1, брой самостоятелни обекти-няма данни,с предназначение-жилищна сграда-еднофамилна,стар идентификатор и номер в предходен план-няма, която е разположена в имот с ид.*** по КККР на гр.Троян, заедно с прилежащото право на строеж върху имота.