Определение № 616 от 26.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Кюстендил, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело № 20251500100243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх.№3992/07.08.2026 г., обективираща искане правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от ищеца В. К. В., чрез процесуалния му представител адв. К. П.. С молбата се иска допълване на Решение № 167 от 23.07.2026 г. в частта за разноските, като ответникът К. С. М. бъде осъден да заплати в полза на ищеца допълнително сумата от 200,00 евро, представляваща внесен допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Молителят твърди, че сумата е внесена по сметка на съда на 05.08.2026 г. в изпълнение на протоколно определение от 04.06.2026 г., като към момента на представяне на списъка по чл.

80 от ГПК не е било обективно възможно разноските да бъдат включени, тъй като задължението възникнало в самото заседание, след което делото е обявено за решаване. Към молбата е приложено платежно нареждане от 05.08.2026 г.

Препис от молбата по чл. 248 от ГПК е връчен на ответника К. С. М., който в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. В. В., е депозирал писмен отговор. С отговора се прави възражение за неоснователност на молбата. Излагат се съображения, че съдът постановява решението си въз основа на фактите и доказателствата, установени до приключване на съдебното дирене, а претендираният допълнителен депозит е заплатен и представен пред съда след постановяване на крайния съдебен акт, поради което първоинстанционният съд няма правно основание да допълва решението си.

Окръжен съд – Кюстендил, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима — подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 и т. 11 от Тълкувателно решение № 1

6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната и последователна практика на ВКС (в т. ч. Определение № 3488 от 13.11.2023 г. по к.ч.гр.д. № 3732/2023 г., I г. о.; Определение № 366 от 27.01.2026 г. по к.ч.гр.д. № 4088/2025 г., IV г. о.;

Определение № 1986 от 22.04.2025 г. по к.ч.гр.д. № 314/2024 г., IV г. о.; Определение № 3238 от 23.06.2025 г. по к.гр.д. № 3842/2024 г., IV г. о.; Определение № 2322 от 26.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 330/2023 г., I г. о.; Определение № 1043 от 10.05.2023 г. по к.гр.д. № 3617/2022 г., I г. о.; Определение № 384 от 10.02.2026 г. по к.ч.тр.д. № 2112/2025 г., I т. о.), отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК възниква само за реално извършените и надлежно доказани от страната разходи по водене на делото.

Претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което събирането на доказателства за факта на извършването им и техния размер приключва с определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход на устните състезания. Крайният процесуален момент, до който страната може валидно да заяви претенцията си за разноски, да представи списък по чл. 80 от ГПК и да ангажира доказателства за тяхното реално плащане, е приключването на последното заседание пред съответната съдебна инстанция. След този момент настъпва процесуална преклузия и страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, свързани с приключили фази на производството, включително да ангажират нови доказателства за извършени разходи.

Производството по чл. 248 от ГПК има за цел единствено да отстрани допуснати от съда грешки или пропуски при произнасянето по отговорността за разноските спрямо данните и доказателствата, съдържащи се по делото към момента на приключване на устните състезания и постановяване на крайния акт. Това производство не предоставя процесуална възможност за компенсиране на пропуски на самата страна, нито за представяне и приемане на нови доказателства за разноски, възникнали или платени след постановяване на съдебното решение.

В настоящия случай в откритото съдебно заседание, проведено на 04.06.2026 г., съдът е одобрил окончателно възнаграждение на вещото лице по изготвената СТЕ в размер на 500,00 евро (от които 300,00 евро вече внесени) и е указал на ищеца в двуседмичен срок да довнесе остатъка от 200,00 евро. В същото заседание съдебното дирене и устните състезания са обявени за приключени, като делото е обявено за решаване. Ищецът не е внесъл определения депозит в указания срок, нито преди постановяване на крайния съдебен акт по настоящото дело, като плащането е извършено едва на 05.08.2026 г. (платежно нареждане от 05.08.2026 г., представено в съда на 06.08.2026 г.) — близо две седмици след постановяване на Решение № 167 от 23.07.2026 г.

Към момента на постановяване на решението от 23.07.2026 г. претендираният разход от 200,00 евро не е бил фактически осъществен, нито по делото са били налични доказателства за неговото извършване. Следователно съдът не е допуснал пропуск или грешка при разпределянето на отговорността за разноските в решението по същество. Тъй като доказателствата за плащане са създадени и представени след постановяване на решението, 2 същите са преклудирани за първоинстанционното производство и не могат да послужат като основание за допълване на решението по реда на чл. 248 от ГПК.

Поради изложеното молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Окръжен съд – Кюстендил

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца В. К. В., ЕГН **********, подадена чрез адв. К. П., с правно основание чл. 248 от ГПК, за допълване на Решение № 167 от 23.07.2026 г. по гр. д. № 243/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в частта за разноските чрез присъждане в полза на ищеца на допълнителна сума в размер на 200,00 евро (двеста евро), представляваща внесен допълнителен депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________

3