Решение № 84 от 09.05.2023, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 61/2023
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 09.05.2023
- В сила
- 09.05.2023
- Състав
- МИЛЕНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСОВА СТОИЛОВА, ГАЛИНА АТАНАСОВА СТОЙЧЕВА, ДЕСИСЛАВА БЛАГОЕВА ТАБАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, пр.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 84 09.05.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд на трети май две хиляди двадесет и трета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА с участието на секретаря Антоанета Масларска и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова касационно административнонаказателно дело № 61 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ГРУПА „ПЪТЕН КОНТРОЛ“ В СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ РУ – ДУПНИЦА ПРИ
ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.“Бисеров №2 обжалва решение №10/19.01.2023г. по а.н.д. №1077/2022г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона свързва с доказано деяние и спазване на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответницата при наличие на заплатено такова.
В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответницата
А.Т.А. *** оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно и обосновано.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №21-0348-000805/01.04.2022г., издадено от началник група в РУ – Дупница към ОДМВР – Кюстендил, с което на А.Т.А. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
От фактическата страна на спора съдът е приел, че на 08.07.2021г. около 20:08:17 часа в гр.Дупница по ул.“Самоковско шосе“ при бивш гараж на АМ „Хемус“ в посока гр.Самоков е засечено управление на лек автомобил „Л.Р.Д.“ с рег.№СВ****РВ със скорост от 104км/ч /измерена скорост 107км/ч/ при максимално разрешена скорост за населено място от 50км/ч. Установяването и заснемането на нарушението е осъществено с АТСС – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-М с фабричен №563, като е приспадната максимално допустима грешка от 3% в полза на водача. Изготвен е снимков материал във вид на клип №8869, показващ датата, часа и номера на МПС. Установено е, че собственик на автомобила е „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД, а негов ползвател е „Аркад Енджинеринг енд Констракшън – клон България“ КЧТ с управител Н.И., който е преупълномощил нарушителката като служител на дружеството да управлява автомобила. Нарушителката е попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, съгласно която е управлявала автомобила на въпросната дата, но около 18:00 часа.
При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за годност на АТСС поради служебно установени данни, но недоказаност на авторството на деянието поради данните от декларацията за управление на автомобила от дееца в друг час, различен от посочения в НП. Отделно от това, съдът е приел нарушение на процедурата по ЗАНН поради съставяне на АУАН в присъствие на един свидетел, който не е очевидец. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:
Касационният съд не споделя извода на районния съд за нарушена процедура по ЗАНН. Административнонаказателната преписка по делото на районния съд установява обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителката и в присъствие на един свидетел. Формално са нарушени изискванията на чл.40, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Нарушението на посочените нормативни правила обаче е без съществен за производството характер, т.к. не е довело до нарушаване правото на защита на дееца. Съставеният срещу нарушителката АУАН е предявен на лицето редовно срещу подпис. Същата е получила препис от акта, което е удостоверила саморъчно в съдържанието на документа. Обвинението е ясно и пълно без противоречия и неясноти, като липсват възражения на дееца в съдържанието на АУАН и не са подадените такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възможността за възражения срещу обвинението е реализирана посредством подадената въззивна жалба срещу НП. Липсата на втори свидетел в АУАН в аспекта на чл.43, ал.1 от ЗАНН не се отразява върху валидността на документа и неговата доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Правилен обаче е извода на съда за недоказаност на субекта на противоправното деяние.
Събраните пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства установят управление на описания в НП автомобил на посочените дата, място и час в нарушение на правилото по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Доказано е управление с превишена скорост от 104км/ч при разрешена за населеното място от 50км/ч, поради което правилно АНО е формирал размера на наказанията по състава на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Недоказано обаче е авторството на деянието в лицето на санкционирания деец. Районният съд правилно е установил, че деянието е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, което е предоставило управлението на друго юридическо лице, т.к. автомобилът е обект на лизинг. От своя страна, ползвателят на автомобила чрез законния представител е преупълномощил нарушителката да го управлява на територията на страната.
Попълвайки декларацията по чл.188, ал.2 от ЗДвП, действителната ползвателка е декларирала управление на автомобила на датата на нарушението, но в друго време, различно от съставомерното за отговорността. Превишаването на скоростта е заснето около 20:08 часа, а декларираното управление е около 18:00 часа. Нито актосъставителят, нито АНО са оценили липсата на безспорни доказателства за авторството на деянието във връзка с пределите на обвинението досежно времето на неговото извършване, поради което липсват доказателства, свързващи деянието с дееца на датата и часа на нарушението. Обвинението не може да почива на предположения. Презумтивната доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП не се разпростира върху авторството на деянието, т.к. АУАН е съставен след извършване на нарушението, в отсъствие на нарушителката и въз основа на снимков материал от паметта на АТСС.
Липсата на доказано авторство на деянието води до незаконосъобразност на оспореното НП, като е дължима неговата отмяна, както правилно е процедирал районния съд.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще остави в сила.
Независимо от изхода на делото, касационният съд не присъжда разноски за ответницата, т.к. такива не са сторени и поискани.
В този смисъл възражението на касатора за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение е безпредметно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№10/19.01.2023г. по а.н.д.№1077/2022г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.