Решение № 1585 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1585 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110105846 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу П. Х. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца следните вземания, които произтичат от сключен между нея и „*“ ЕАД, и прехвърлен на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г., Договор за потребителски кредит № 739162 от 27.09.2016 г., в общ размер от 2 410,94 лв., както следва:

1/ сумата от 1 437,95 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението /19.01.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 335,01 лв. /триста тридесет и пет лева и една стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 10.11.2016 г. – 31.01.2018 г.;

3/ сумата от 637,98 лв. /шестстотин тридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава върху главницата и възнаградителната лихва за периода 10.11.2016 г. – 23.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед № 278 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 624/2023 г. на ВРС, XVII с-в.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 27.09.2016 г. между праводателя му „*“ ЕАД и ответницата П. Х. К. е сключен договор за потребителски кредит по електронен път по реда на ЗПФУР, по силата на който последната е получила сумата от 1 600 лв., която се е задължила да върне на вноски в срок до 27.09.2016 г. Сочи, че е бил уговорен лихвен процент в размер на 41.24% и че при забава се дължи обезщетение. Излага, че с договор за цесия от 02.03.2021 г. вземането към ответницата му е прехвърлено от „*“ ЕАД, за което П. К. е уведомена на посочената от нея електронна поща на 31.03.2021 г., евентуално да се счита, че ответницата е уведомена с получаване на препис от исковата молба. Твърди, че към настоящия момент сумите по кредита не са погасени от длъжницата, 1 поради което за него се поражда правния интерес да иска установяване на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Моли от съда да установи съществуването на вземанията и да присъди разноските по делото.

Ответницата П. Х. К., чрез назначения й особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че съгласно чл. 26, ал. 1 ЗПК вземането може да се цедира, само ако е уговорено в договора за кредит, а такава уговорка липсва, поради което и ищецът не е кредитор на длъжницата. Оспорва сумата по кредита да е била усвоена от потребителя. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, включително по отношение на определения ГПР и размера на възнаградителната лихва. Счита, че вземанията са погасени по давност, която тече отделно за всяка изискуема вноска по кредита. Сочи още, че следва ищецът да насочи претенцията си срещу солидарния длъжник – „*“ ЕООД.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез особен представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е Договор за потребителски кредит № 739162 от 27.09.2016 г. и Приложение № 1 към него/л. 18-20/ от който се установява, че праводателят на ищеца /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предостави на ответника /в качеството му на потребител/ кредит в размер на 1 600 лв., като последният се задължава да върне сумата в срок от 16 месеца, при фиксиран лихвен процент от 35,09% и ГПР 50 %. Общата дължима сума по договора е 2 026,24 лв.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити /л. 8-17/ и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 31-33/ Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. между „*“ ЕАД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, Уведомление за цесия и Приложение № 1 към Договора /л. 21-33/, от които е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.

Представени са Договор за поръчителство от 27.09.2016 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 27.09.2016 г. /л. 20, гръб - 30/, които са неотносими към настоящото производство.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявените са кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за дължими суми по сключен между страните договор за потребителски кредит, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД. Касае за сключен потребителски договор с характера на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с ответницата са във валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на задълженията и техния размер; валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжника. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на ответницата (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора за потребителски кредит.

2

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.

В настоящия случай се твърди, че процесния договор между страните е сключен през интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от праводателя на ищеца.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за усвояване на отпуснатата на ответницата сума по договора, за начина на изчисляване на претендираните суми за възнаградителна лихва, както и за какви вземания по кредита са отнесени плащанията на длъжницата. Ищецът не сочи доказателства и за изпълнение на задълженията му по чл. 18 ЗПФУР.

Дори след подробните указания на съда ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на тези факти. Не се установява по делото, че отпуснатата сума по кредита реално е предоставена на потребителя. Няма данни за усвояването на сумата по някой от способите предвидени в Раздел VI от Общите условия – превод по банкова сметка или предаване в брой в офис. Не се установява и, че кредиторът е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че ответницата има регистрация в платформата на „*“, че е кандидатствала за кредит, че е поискала кредит с тези параметри, че се е съгласила с условията, че е получила необходимите книжа на траен носител, че е усвоила сумата, че са й изпращани някакви имейли и т.н. Липсват доказателства за уведомяването на длъжницата за прехвърлянето на вземанията. Не са отправени доказателствени искания в тази насока, въпреки указанията на съда. Всички представени от ищеца документи са едностранно съставени.

Не може да намери приложение дори и чл. 23 ЗПК /за връщане на чистата стойност на кредита при недействителен договор/, доколкото не се доказа по делото, че сумата е била предоставена и усвоена от потребителя. Ищецът можеше да отправи доказателствени искания за допускане на съответните експертизи, които да установят тези факти (кандидатстването на потребителя за кредит, съпътстващите действия по сключването на договор от разстояние и усвояването на сумата), но това не беше сторено.

Отделно от горното почти всички претендирани вземания по кредита са погасени по силата на изтекла в полза на длъжницата погасителна давност, за което своевременно е релевирано възражение.

Ищецът не установи пълно и главно в процеса фактите, за които носи доказателствена тежест, поради което и исковете следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което и такива не му се следват.

Заплатените от ищеца разноски по делото остават за негова сметка. Следва да се издаде РКО на особения представител на ответника за сумата в размер на 540 лв., което е определеното от съда възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу П. Х. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между 3 страните, че ответницата дължи на ищеца следните вземания, които произтичат от сключен между нея и „*“ ЕАД, и прехвърлен на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г., Договор за потребителски кредит № 739162 от 27.09.2016 г., в общ размер от 2 410,94 лв., както следва:

1/ сумата от 1 437,95 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението /19.01.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 335,01 лв. /триста тридесет и пет лева и една стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 10.11.2016 г. – 31.01.2018 г.;

3/ сумата от 637,98 лв. /шестстотин тридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава върху главницата и възнаградителната лихва за периода 10.11.2016 г. – 23.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед № 278 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 624/2023 г. на ВРС, XVII с-в.

ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на адв. Г. Й. Т. в размер на сумата от 540 лв.

/петстотин и четиридесет лева/, представляваща определено от съда възнаграждение се особен представител.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4