Решение № 16372 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16372 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110150070 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против А. М. П. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 586,28 евро (1146,66 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 195,53 евро (382,42 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 25.08.2025 г., сумата в размер на 14,73 евро (28,80 лева), представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 5,26 евро (10,28 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 25.08.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 89/01.09.2025 г. по ч. гр. д. № 162/2025 г. по описа на Районен съд – И.йловград, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди ищцовото дружество доставило топлинна енергия процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че стрА.те по спора са обвързА. от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася.

1

Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Л. от САК оспорва исковата претенция. С депозирА.я отговор са оспорени поддържА.те от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между стрА.те по спора, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Ответникът поддържа, че по делото не са ангажирА. доказателства, от които да се установява извършването на реална доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот. При условията на евентуалност е наведено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника в производството съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на стрА.те, приема от фактическа и правна страна на спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за битови нужди, и е предоставена услуга дялово разпределение, в претендирА.те размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявА.я имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувА.. Съответно според нормата на чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържА.те от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между стрА.те по спора като писмено доказателство по делото е приета подадена от А. М. П. декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 61961/12.05.1998 г., 2 съгласно която ответникът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за дарение. Съдът намира, че подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, съдържаща признА.е за неизгодни за издателя на документа с оглед разпределената доказателствена тежест по настоящия спор обстоятелства, се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно правото на собственост върху процесния имот. В подкрепа на изложеното виждане са Решение № 1556/28.02.1984 г., постановено по гр. д. № 977/1984 г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999 г., постановено по гр. д. № 3114/1997 г. по описа на ВС, IV ГО. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта, лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.

Ответната страна не е оспорила представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, нито своевременно са наведени твърдения ответникът да се е разпорил с правото на собственост върху имота преди исковия период. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирА. доказателства в подкрепа на противното, съдът намира, че в процесния период между стрА.те е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвА. от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38, ал. 1 ЗС, и чрез тях се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавА. и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указА.я по прилагане и тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата“.

За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер в абонатната станция, чиито показА.я се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за отопление на имотите и на сградната инсталация и за битово горещо водоснабдяване. От заключението се установява, че технологичните разходи са 3 изчислявА. ежемесечно по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и са приспадА. за сметка на ищцовото дружество. Вещото лице установява, че в процесния имот са били монтирА. четири отоплителни тела с индивидуални разпределители с дистанционен отчет и две щранг-лири без техническа възможност за монтаж на уред, за които е изчислена служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност, а топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формулата, приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., на база пълната отопляема кубатура на имота от 188 куб. м съгласно акта за разпределение на кубатурата. От заключението се установява още, че в имота са монтирА. два водомера за топла вода, чиито показА.я са отчетени и коригирА. спрямо показА.ята на общия водомер в абонатната станция. Вещото лице установява, че общият топломер с фабр.