Решение № 115 от 27.10.2021, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Павликени, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радка Ив. Цариградска при участието на секретаря Венка Ал. Миланова като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело № 20214140100371 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „МобилТел“ ЕАД гр.С., понастоящем „А1“ЕАД, чрез пълномощника си адв. В.Г. излага в исковата молба, че има вземания срещу ответника ВККЧЗС „Фермер“, гр.П. по договор за мобилни услуги, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № ***, издадена на 20.04.2021 г., по ч.гр.д. № *** по описа за 2021 г. на Районен съд П.

Претендират се вземания в размер на 125,21 лв. за незаплатени мобилни услуги по договор №*** /абонаментни такси/ за периода 28.12.2019г.-27.07.2020г. и сумата от 100 лв. неустойка за неизпълнение. Твърди, че ответникът е ползвал като абонат далекосъобщителни услуги – домашен интернет по Договор *** на основание приложение №***/28.09.2017г. при месечна такса от 19,99лв. при промоционална цена за срока на договора от 14,99лв. Излага, че след изтичане на договорения срок, правоотношението е станало безсрочно на основание т.6.2.6 от договора. След м. януари 2020г. ответникът прекратил изпълнението, но ползвал услугите, като за периода били издадени седем месечни фактури. Поради забава за повече от 124 дни и съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца твърди, че договорът е прекратен едностранно от него и е начислена неустойка за невърнатото оборудване, за която била издадена фактура от 14.08.2020г. за сумата от 100лв. Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на ПРС, против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, ведно със законна лихва върху 1 главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане и разноски, заповедта била връчена на длъжника и той възразил да дължи сумите по нея. В хода на делото страните доброволно са уредили отношенията си във връзка с невърнатото оборудване и ищецът се е отказал от иска си за неустойка и производството по делото е прекратено.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено на основание чл. 422 от ГПК съществуването на вземане на ищеца към ответника, за събирането на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и разноски по заповедното производство, а именно 125,21лв. главница за предоставени мобилни услуги – домашен интернет.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който прави възражение за недължимост на претендираната сума. Оспорва да е бил в договорни отношения с ищеца за процесния период и да е ползвал услугите му, като твърди, че от м. ноември е имал друг доставчик на Интернет, не е бил доволен от услугата, предоставяне от ищеца и е прекратил договора с него с писмено уведомление.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № ***/19.04.2021. е образувано Ч.Гр.Дело № ***/ 2021 г. на ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 125,21 лв. месечни такси и потребление за използване на услуги по договор №*** за периода 28.12.2019г.-27.07.2020г. и сумата от 100 лв. неустойка за предоставено, но невърнато оборудване/модем/рутер/ТВприемник/, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 15.04.2021 год. до окончателно заплащане на дължимата сума, както и сумата от 25,00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез законния му представител на 21.04.2021 и в срок – на 18.05.2021г. е депозирано възражение по чл.414 ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението – на 26.05.2021г. Искът е предявен за вземанията за главница и неустойка в преклузивния едномесечен срок /с пощенско клеймо от 07.06.2021г./, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Същият е предявен в пълен размер и за двете вземания по заповедта, но в резултата на отказ от единия иск, предмет на делото остава претенцията за главница.

Видно от представеното по делото заверено копие на Приложение №1 към Договор за мобилни услуги №*** от 29.09.2017 г., страните са се договорили ищцовото дружество да предоставя на ответника услугата „домашен интернет“ на адрес гр. П., *** при инсталационна такса 29,99лв., такса активация 9,99лв. Договорен е пакет „Мтел Нет 50“ със стандартна месечна такса от 19,99лв. и промоционална такава за срока на договора от 2

14,99лв. Споразумението, приложенията към него, вкл. ценовата листа за абонаментни планове са подписани от законни представител на ответника. Представените фактури са електронни документи - не носят автентичен подпис на съставителя и не са връчвани на ответника, но същите не се оспорват от ответника в с.з. – в тях не е начислена стойност на ползвани услуги, а спорът е не са ползвани услуги, а дали е имало действащ договор през периода. С всяка от седемте фактури е начислена за плащане сума в размер на 19,99лв. с ДДС – по договорения план, но вече без отстъпка, като само за м.май е начислена такса от 3,96 без ДДС или 4,74 с ДДС за такси за събиране на вземания. Приложеното към възражението предизвестие от страна на ответника до ищеца за прекратяване на договора от 09.10.2019г. няма данни да е връчено на ищцовото дружество. Същото е и след изтичане пръвоначалния срок на договора от две години – до 29.09.2019г.

Приетите по делото доказателства, касаещи неустойката, не следва да бъдат обсъждани предвид прекратяване на производството в тази му част.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно е по делото наличието на валидно правоотношение между страните- договор за мобилни услуги-домашен интернет и задължение за ответника за заплащане на доставените услуги и таксите по договора. При разпределяне на доказателствената тежест в процеса, съдът е указал на ищеца изрично, че следва да установи, както по основание, така и по размер претендираните суми, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги, за които са издадени процесните фактури, както и че за процесния период договорът е станал безсрочен. В тежест на ответника е да докаже, че договорът е упражнил правото си чрез заявление преди изтичане срока на договора, да се откаже от неговото продължаване.

Ищецът проведе пълно и главно доказване на фактите досежно дължимите такси и цена на доставени услуги. Договорът е подписан от ответника, не се оспорва, не се оспорва и реално доставена услуга за процесния период, нито нейната стойност. Фактурираните суми съответстват на договорения месечен абонамент, а ответникът не доказва до процесния адрес да не е достигал интернет сигнал, подаван от ищеца. Наличието на договор с друг доставчик, не означава, че ищецът не е изпълнявал задълженията си и не е доставял интернет. Безспорно е и че оборудването за ползване на интернет в този период се е намирало при ответника и е върнато едва след образуване на делото.

Договорът между страните е сключен като срочен - за период от две години, считано от 28.10.2017 г. с крайна дата 28.10.2019г./ т.6.2.2. от договора/. Уговорена е възможност за прекратяване на договора от абоната с едномесечно писмено предизвестие, като при липса на такова или на ново съглашение между страните при изтичане на срока на договора, последният се счита прекратен като такъв за неопределен срок /т.6.2.6. от договора/.

Доколкото ответникът като абонат не доказва, че е отправил надлежно писмено предизвестие за отказ от услугите на ищеца преди изтичане срока на договора, то 3 цитираната клауза е влязла в действие и договорът е станал безсрочен. Налице дори писмо от ответника, приложено към възражението - с дата 21.08.2021г., където изрично е изявено желание да продължи ползването на стационарен интернет на процесния адрес, т.е. има потвърждение за продължаване на договорните отношения в договорения срок. Последвало е друго писмо – от 09.10.2021г., което няма данни да е стигнало да ищеца, в същото не е цитиран конкретен договор, дата, от който да се счита прекратен и т.н. Същото е в период след превръщане на договора в безсрочен е евентуално би имало последиците на едномесечно предизвестие, но поради липсата на доказателства дали и кога е достигнало до ищеца, съдът не може да счете, че абонатът надлежно е реализирал правото си да прекрати договора едностранно, още по-малко от кога евентуално са настъпили тези последици. Тъй като ответникът не оспорва сключването на договора във вида, в който е приложен по делото и при цената, твърдяна от ищеца, то предвид извода на съда, че правоотношението е било валидно и действащо между страните за процесния период и липсата на извършени плащания от абоната, искът за установяване вземане за абонаментните такси за периода се явява основателен и доказан в пълен размер.

Предвид изхода на спора по настоящото дело, ответникът дължи разноски на ищеца по Ч.гр.д. № ***/2021г. на РС П. и по настоящото дело, съответно на признатата част от вземанията. По заповедното производство и внесена и присъдена ДТ от 25лв., която е дължима от ответника, като минимална такава за вида производство. В заповедта е присъдена и сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, каквато не е претендирана със заявлението и не са представени доказателства да са направени такива разноски, поради което с настоящото решение същата не следва да се присъжда. В хода на исковото производство е заплатена само ДТ от 75лв., от които 25лв. доплащане за разглеждане на единия установителен иск и 50лв. за разглеждане на втория иск, по който производството е прекратено. Следва да бъде присъдена само ДТ за разгледания и уважен иск от 25лв. Поради липса на претенция за разноски и направени такива от ответника в хода на исковото производство, не следва да се присъждат разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ „ФЕРМЕР“, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Ц. Р. Ц. – председател, че срещу него в полза на „A1 България” ЕАД, седалище/адрес на управление гр.С., *** ЕИК ***, представлявано от изп.директори А.Д. и М.М., съществува вземане в размер на 125,21 лв. (сто двадесет и пет лева и двадесет и една ст.) главница по договор №*** за мобилни услуги, включваща месечни такси за потребление за използваните услуги със системен партиден № *** на договор М *** за периода 28.12.2019г.-27.07.2020г., ведно със законната 4 лихва върху главницата, считано от 15.04.2021г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/20.04.2021г. по Ч.гр.д.

№***по описа за 2021г. на РС П.

ОСЪЖДА ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ

ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ „ФЕРМЕР“, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Ц. Р. Ц. – председател, ДА ЗАПЛАТИ на „A1 България” ЕАД, седалище/адрес на управление гр.С., ***ЕИК ***, представлявано от изп.директори А.Д. и М.М., направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00 лв. (деветдесет и пет лева) и 25лв. (двадесет и пет лева) разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

5