Решение № 177 от 24.08.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000123 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на „Стромакс 1“ ЕООД със седалище гр.Разград срещу решение № 36 от 12.12.2025г. по търг.дело № 25/25г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу „Неал Транс“ ООД със седалище с.Стражец иск за обезщетение за неоснователно обогатяване за разликата над 753.44лв. до 1 753.44лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане за връщане на сумата 1 000лв. на основание чл.34 от ЗЗД вследствие на обявения за нищожен договор от 06.11.2019г. и за разликата над 1 753.44лв. до 91 316.59лв. като неоснователен и по насрещна въззивна жалба на „Неал Транс“ ООД срещу същото решение, но в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на „Стромакс 1“ ЕООД сумата от 753.44лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, както и е осъдено да заплати направените по делото разноски в размер на 134.24лв.

Твърди се във въззивната жалба на „Стромакс 1“ ЕООД, че решението в обжалваната от него отхвърлителна част е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

1

Твърди, че първоинстанционният съд е обсъждал и кредитирал само част от доказателствения материал, тълкувал е превратно и тенденциозно доказателствата, а по други изобщо не е излагал мотиви. Сочи, че съдът не е обсъдил и не е кредитирал изпратените покани от 23.09.2022г. и от 21.12.2023г., поради което е достигнал до погрешни правни изводи относно основателността на иска и дължимата законна лихва.

Твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон. Оспорва извода на съда, че връщането на собствеността се дължи на изначална липса на основание за придобиването и, но обезщетението за ползване на вещта без основание се дължи на отпаднало основание от момента на превръщането на собственика в държател, т.е. от влизане в сила на решението за обявяване нищожността на сделката. Както и на приетото от съда, че обогатяването без правно основание на дружеството – ответник от факта на ползване на багера – товарач е настъпило от 08.05.2025г. – момента на влизане в сила на постановеното решение по търг.дело № 12/23г. по описа на ОС – Разград и е продължило до 09.06.2025г., когато багерът е предаден от ответника на ищеца.

Твърди, че тези изводи на първоинстанционния съд са в противоречие с чл.59, чл.26 ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Сочи, че при нищожен договор за продажба на МПС продавачът има право да получи това, което е дал, както и да търси обезщетение за ползване по чл.59 от ЗЗД. Тъй като нищожният договор не поражда правни последици от самото начало, то и владението е без основание още от момента на предаването му, т.е. обезщетение се дължи също на това основание, а не на отпаднало основание от момента на превръщането на собственика в държател, както е приел съдът. Сочи, че купувачът е държател от самото начало, а не от постановяване на решението за обявяване на нищожност. Твърди, че обезщетението за лишаване от ползване се дължи за целия период, в който автомобилът е ползван без правно основание. То е имуществена облага, от която продавачът е лишен и е изискуемо от момента на получаване на вещта от купувача, а не както е приел съдът от датата на влизане в сила на решението. Сочи, че съдебното решение по иска за нищожност само констатира съществуващото положение, т.е. нищожността.

Излага, че при неоснователно обогатяване размерът на обезщетението се определя и се дължи като средна пазарна наемна цена за ползване на подобно МПС за съответния период, а не по-малката сума между обедняването и 2 обогатяването. Според приетата експертиза за претендирания период сумата е в общ размер на 87 671лв. Оспорва извода на съда, че се дължи връщане на помалката сума между обедняването на ищеца, която е в размер на 1 780.61лв. и обогатяването на ответника, което е в размер на 1 753.44лв. Твърди, че липсват ясни мотиви защо съдът така е определил размера на дължимото обезщетение.

Оспорва приетата от съда начална дата на дължимата законна лихва – от датата на подаване на исковата молба.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него отхвърлителна част. Претендира направените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по тази жалба „Неал Транс“ ООД със седалище с.Стражец, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца отхърлителна част. Претендира направените по делото разноски.

Твърди се в насрещната въззивната жалба на „Неал Транс“ ООД, че решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че първоинстанционният съд е оставил без разглеждане възраженията им, въведени с отговора на исковата молба, че между страните е налице влязло в сила решение, чиито мотиви обвързват не само страните.

Твърди, че връщането на вещта по обявения за нищожен договор е на основание чл.34 от ЗЗД, която разпоредба изисква едновременна реституция на даденото от двете страни. Твърди, че като не им е дал и до момента сумата от 1 200лв. до датата на доброволното предаване е налице право на задържане.

Поради което и твърди, че владението и ползването на вещта през претендирания период не е неоснователно. Сочи, че макар и при разглеждане на иска по чл.26 и чл.34 от ЗЗД да не са претендирани връщането на сумата и да не са се възползвали от изискването за едновременност на реституцията, то това е без значение предвид изричната разпоредба на чл.34 от ЗЗД. Твърди, че никоя от страните няма право на нищо повече от връщането на това, което е получила. Поради което и ищецът няма право на обезщетение за неоснователно обогатяване за периода, през който страната е била лишена от възможността да ползва вещта, както и не се следват лихви за забава на сумата, която им дължи продавача.

3

Твърди, че неправилно съдът е приел за недоказано твърдението им, че такива договори – за отдаване под наем на техника от вида на продадения по нищожен договор багер – товарач няма. Изразява несъгласие със заключението на експерта като твърди, че посочените в него наемни цени са изцяло погрешни.

Твърди, че съдът макар и да е уважил направеното от него възражение за прихващане е допуснал грешка като е извършил прихващане със сумата от 1 000лв., а не със сумата 1 200лв.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и да постанови друго, с което искът срещу него да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да уважи възражението за прихващане за сумата 1 200лв., сега 613.55 евро.

Въззиваемата страна по тази жалба „Стромакс 1“ ЕООД със седалище гр.Разград, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ответника осъдителна част.

Въззивникът „Стромакс 1“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбите.

Въззивникът „Неал Транс“ ООД в депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи. Оспорва жалбата на насрещната страна и моли съда да потвърди решението в отхвърлителната му част. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „Стромакс 1“ ЕООД срещу „Неал Транс“ ООД с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 108 000лв., претендирана като обезщетение за ползването на багер – товарач за периода 09.06.2022г. – 09.06.2025г., с която сума ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил, ведно със законната лихва. Прието за разглеждане възражение за прихващане със сумата 1 2000лв., претендирана като получена от ищеца сума по нищожен 4 договор за багер – товарач.

Няма спор във въззивното производство по следните факти:

Между страните по делото е сключен договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 06.11.2019г. Не е спорно, че МПС, предмет на договора – багер товарач, модел JCB 3CX SM е получен от купувача „Неал Транс“ ООД при сключването на договора. С влязло в сила решение № 27 от 27.11.2023г. по търг.дело № 12/23г. по описа на ОС – Разград този договор е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави – липса на еквивалентност между двете престации и купувачът „Неал Транс“ ООД е осъден да върне на продавача багера. Не е спорно, че багерът е предаден на продавача „Стромакс 1“ ЕООД на 09.06.2025г., за което е съставен писмено споразумение, прието като доказателство по делото.

При уважен иск за прогласяване на нищожност на договора за продажба на МПС купувачът по договора „Неал Транс“ ООД е ползвал МПС, предмет на договора при първоначална липса на основание и на основание чл.59 от ЗЗД дължи на собственика на имота обезщетение за ползването му.

Отношенията между собственика на вещ, лишен за определен период от време от владението и ползването си от друго лице – несобственик, което без основание упражнява фактическата власт върху нея се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. Тези отношения се характеризират с неоснователно разместване на имуществени блага от един патримониум в друг. При тях от един и същи факти, а именно упражняване на фактическа власт и ползването без основание от страна на несобственик на вещта, произтичат както обедняването на собственика, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго, така и обогатяването на другата страна, изразяващо се в спестяване на разходи за наем за ползването на процесната вещ през процесния период от време. И двете – и обедняването и обогатяването се съизмеряват със средната пазарна наемна цена за процесната вещ през процесния период от време.

В хипотеза на нищожен договор, сделката е нищожна още със сключването и не може да породи желаното от страните правно действие. Тази невъзможност е начална и нищожността настъпва с извършването и.

5

Постановеното съдебно решение по предявения иск за нищожност само прогласява нищожността на договора. Поради което и въззивният съд намира, че отношенията за обезщетение на собственика за ползването на вещта от купувача по нищожния договор следва да обхванат целият безспорен между страните период на ползване – от сключването на договора до връщане на вещта. Или претенцията за обезщетение за периода, въведен с исковата молба от 09.06.2022г. до 09.06.2025г. е основателна за целия период.

Въззивният съд намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно приетите по делото заключения на съдебната автотехническа и оценителска експертиза. Приети по делото са две заключения на първоначална и допълнителна експертиза. В заключението от 10.10.2025г. експертът е определил средна пазарна наемна цена за периода от 09.06.2022г. до 09.06.2025г. за процесния багер – товарач в размер на 88 064лв.

Размерът е определен от експерта като средноаритметична стойност от два метода – метод на пазарните цени и метод на увеличената стойност. В допълнителното заключение първо е определена пазарната стойност на вещта – 38 000лв. и на база стойността е определен и пазарния наем, отново като средноаритметична цена от двата метода. В този случай пазарният наем за процесния период е определен на 87 671лв. Във вариант на пазарна стойност на багера, посочена в договора, наемната цена е определена на 72 612лв.