Решение № 278 от 07.07.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 729/2026
- Вид
- Решение № 278
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Дарина Крумова -Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 4 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 278 гр. Стара Загора, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20265530200729 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „АКВА И ГАЗ“ ООД, гр. Стара Загора против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506054881 на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, като се сочат подробни съображения в тази връзка. Искането е да бъде отменен.
Претендират се направените в хода на производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез депозирано от юрисконсулт П. И. писмено становище моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш, като излага аргументи във връзка с доводите на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност моли съда да намали размера на наложената санкция, така че същият да бъде едновременно пропорционален и ефективен за нарушителя. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506054881 на Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 179, ал. 3 ЗДвП на „АКВА И ГАЗ“ ООД, гр. Стара Загора е наложено наказание имуществена санкция в размер на 153,39 евро или 300 лева, за това, че на 16.01.2023г. в 08,02 часа в Община Стара Загора, по път I-5, км 239+292, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, е установено движението на лек автомобил марка: ***, модел:
***, с рег. номер ***, с техническа допустима максимална маса 2115, без да е заплатена за него пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
От приложената справка от електронната система на АПИ за процесното нарушение № F25CF7642F95741FE053011F160A63FS /л. 22 от делото/ е видно, че същото е заснето на 16.01.2023г. в 08,02 часа от ТОЛ Секция 20811, на по път I-5, км 239+292, нарастващ километър, Област Стара Загора, с. Маджерито, касае липса на валидна винетка за ППС с рег. № *** на „АКВА И ГАЗ“ ООД. За това нарушение е съставен документ - ЕФ № 8506054881 на 16.01.2023г. в 08,02 часа.
Горното се потвърждава от приложените 2 бр. снимки от 16.01.2023г., 08,02 часа /л. 23-24 от делото/, от които е видно, че ППС с рег. № *** е заснето с техническо средство № 2081 - Dir: 1, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата на път отворен за обществено ползване.
Подробностите, касаещи собственика на процесното ППС - лек автомобил марка: ***, модел: ***, с рег. номер *** и техническите му характеристики са видни от приложените справки от електронната система на АПИ за нарушител и за връзка с информационната система на МВР /л. 25 от делото/, а именно, че същото е собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, 2 клон Стара Загора, с вписан ползвател „АКВА И ГАЗ“ ООД, гр. Стара Загора, със законен представител **** и съответно е с техническа допустима максимална маса 2115, брой оси: 2.
Във връзка с процесния ТОЛ сегмент № 2081 е представен протокол от 09.08.2019г. за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка.
От справка за винетка по рег. № *** е видно, че за датата и часа на нарушението няма закупени винетки. Такава е закупена едва на 02.02.2023г. в 13,42 часа
Представена е и заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са утвърдени образците на електронни фишове, като същите са приложени към нея.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалвания електронен фиш на това основание.
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.“
Тази норма е следвало да бъде директно приложена от Агенция „Пътна инфраструктура“, като преди да бъде издаден обжалвания електронен фиш е следвало да бъде предоставена възможност на „АКВА И ГАЗ“ ООД, гр. Стара Загора да отстрани констатираните нередности.
3
Неприлагането съществено е ограничило правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното от „АКВА И ГАЗ“ ООД, гр. Стара Загора искане за присъждане на разноски, принципно следва да им бъдат присъдени. Доколкото обаче не са представени доказателства, че са сторени такива в хода на настоящото административнонаказателно производство, то не се дължат.
С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
На първо място, несъстоятелни са и възраженията, касаещи изтичане на предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
Съгласно чл. 11 ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“.
Следователно НК намира приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго.
С тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по т.д.
№ 1/ 2014г. е прието, че в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН ) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 ЗАНН ).
Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.
Това е така, тъй като в чл. 34 ЗАНН няма разпоредба, аналогична на 4 разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, като се приема, че абсолютната погасителна давност е четири години и половина.
В конкретния случай следва да се вземе предвид, че действително електронният фиш е връчен на дружеството-жалбоподател на 25.02.2026г., но това не означава, че е бил издаден едва тогава. От приложената справка на л.
22 от делото е видно, че като дата на издаване на електронен фиш № 8506054881 на АПИ е посочена датата на нарушението 16.01.2023г. Това потвърждава твърдението на въззиваемата страна, че той се генерира автоматично и се съхранява в електронна среда до предприемане на действия по връчването му. Това е и причината, поради която в чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП е посочено, че длъжностните лица, определени от председателя на Управителния съвет на АПИ само връчват електронните фишове, те нямат никакви задължения във връзка със съставянето им.
От тук следва, че е бил спазен предвиденият в чл. 34 ЗАНН давностен срок за образуване на административнонаказателното производство.
Обжалваният електронен фиш е надлежно връчен на 25.02.2023г. малко повече от три години от извършване на нарушението, но в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 5 НК, тъй като съгласно чл. 11 ЗАНН Наказателният кодекс е приложим, само когато в ЗАНН не е предвидено друго, а случаят не е такъв, тъй като обикновеният давностен срок е регламентиран в чл. 34 ЗАНН.
Към настоящия момент не е изтекла предвидената в чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютна давност от 4 години и 6 месеца. Същата изтича на 13.07.2027г.
На второ място, несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че в атакувания електронен фиш не е посочена нарушената разпоредба на чл.
102, ал. 2 ЗДвП. От съдържанието му е видно, че това съвсем не е така.
На трето място, по отношение на наложеното на основание чл. 187а, 5 ал. 2, т. 1, вр. с чл. 179, ал. 3 ЗДвП административно наказание имуществена санкция в размер - 153,39 евро или 300 лева съдът съобрази следното:
С решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на Съда на ЕС е постановено, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2009/76/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 27.09.2009г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.
В случая санкцията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е с фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретните факти, които обуславят тежестта на нарушението - изминати километри, тежест на ППС, дали става въпрос за изцяло или частично незаплатена такса.
При това положение националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
С оглед изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС.
В Закона за движението по пътищата липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, поради което и няма как нарушението да бъде преквалифицирано и съответно да бъде определен друг размер на наложената санкция.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за 6 нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506054881 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 179, ал. 3 ЗДвП на „АКВА И ГАЗ“ ООД, ЕИК: 123122306, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Стефан Караджа № 26, вх. Б, ет. 2, ап. 52 е наложено наказание имуществена санкция в размер на 153,39 евро или 300 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Разпечатката съдържа 53 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43fc971f-a830-4f95-b029-c69466faa0c0