Решение № 265 от 26.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300503142 по описа за 2023 година

При участието на прокурор Г.Л. от Окръжна прокуратура Пловдив.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. А. Д., чрез адв.

Г. И., против решение № 4183 от 20.10.2023 г., постановено по гр. дело № 5341/2023 г. на ПдРС, VІ гр. състав, с което е отхвърлена молбата на С. А. Д. за промяна на основание чл. 19 ал.1 от ЗГР на фамилното му име от досегашното Д. на новото Д. П., както и е отхвърлена молбата, заявена в условията на евентуалност, на С. А. Д., за промяна на основание чл. 19 ал.1 от ЗГР на фамилното му име от досегашното Д. на новото Д. - П..

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност.

Твърди се, че са налице важни обстоятелства, изразяващи се в субективното желание на жалбоподателя да носи определено име. Не се цели укриване от отговорност, няма противопоставяне от Община Пловдив и РП-Пловдив.

Иска се решението на ПдРС да се отмени и да се уважи подадената молба, като се постанови промяна на фамилното име на молителя от Д. на Д. П., а 1 при условията на евентуалност, ако се прецени, че това е единствено допустимата законна форма - да се допусне промяна на фамилията от Д. на Д.-П., като промяната се впише в регистрите по гражданско състояние.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба.

В съдебно заседание представителят на контролиращата страна – ОП Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от надлежен съдебен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Решението е и допустимо – съдът се е произнесъл по редовно предявените исковете, с които е сезиран, правилно е дадена и материално правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР.

2

Подадена е молба от С. А. Д., ЕГН **********, с която се моли съдът да допусне промяна на фамилното му име от Д. на Д. П., евентуално на Д. - П.. Молителят твърди, че е роден в гр. Пловдив с родители Й.Д. и А.Д.. Изтъква, че бил отгледан от лелята на баща му – С. П. – сестра на неговата баба по бащина линия. Излага съображения за близката си връзка със С. П., за която сочи, че била уважавана в квартала, където живеели.

Молителят твърди, че изпитвал дълбока признателност и уважение към нея за полаганите грижи. Тя починала бездетна, като фамилното име на прадядо му – баща на баба му по бащина линия - М. Д., което носила и С., било прекъснато със смъртта на последната. Доколкото С. А. Д. бил кръстен на този свой прадядо – С. П., за него било важно да носи именно посоченото фамилно име, като по този начин изпълнявал и морален дълг към С. П.. Моли за промяна във фамилното му име, като се добави към настоящата му фамилия Д. и името П., т.е. да е с фамилия Д. П., или, евентуално, фамилното име се промени на Д.-П..

В срока по чл. 131 ГПК от заинтересованата страна Община Пловдив не е постъпил отговор.

От контролиращата страна - Районна прокуратура Пловдив, е постъпило становище за допустимост на депозираната молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е приета за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представено удостоверение за наследници на М.С. Д., починала на *** г., която е баба на молителя по бащина линия. Според същото, бащата на молителя – А.Д., е починал на *** г.

Представена е информация от Община Шумен – извадка от семеен регистър, видно от която баща на М. С. Д., съответно и прадядо на молителя, е С. П. Т., починал на *** г., а нейна сестра и втора дъщеря на С. Т., е С. С. П..

В първоинстанционното производство е разпитана свидетелката П. М. – съседка на молителя, която заявява, че познава семейството на С. Д. от дълги години, внукът на свидетелката и молителят били израснали заедно.

Д. бил роден след кончината на баба му М., като непосредствени грижи за него полагала С. П. – негова пралеля по бащина линия. Същата нямала свои деца и активно участвала при отглеждането и възпитанието на С. Д. и до 3 смъртта си живеела в апартамента на семейството му.

Изнесеното от свидетелката е кредитирано от състава на първостепенния съд, тъй като излага лични впечатления за непосредствено възприети от нея факти и обстоятелства, като липсват данни, които да противоречат на показанията.

Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства, като се възприеха именно посочените факти, които не се и оспорват от страните.

Въз основа на установеното, от състава на районния съд е прието, че молбата е процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимирана страна и е депозирана пред местно и родово компетентен съд, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Изложени са съображения, в съответствие с трайната съдебна практика, че съгласно чл. 19 ал.1 ЗГР промяна на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В случая не се твърди фамилното име на молителя да е опозоряващо или обществено неприемливо, а и подобен извод не може да се направи от събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали.

Досежно последната възможност за промяна на име, съдебната практика на ВКС (решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г., V г. о., ГК, решение № 138 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК, решение № 450 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК и др.) приема, че от понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име.

Прието е, че принципните положения са приложими и при промяна на фамилното име тогава, когато децата се припознават и изповядват ценностите на единия от родителите си, чиято фамилия не носят, или са налице други важни обстоятелства, които свързват по-тясно молителя с рода и фамилията на този родител, а не с онзи, чиято фамилия реално споделят.

При тези хипотези може да се изходи от желанието на молителя да се 4 асоциира с другия род, когато за целите на това припознаване и асоциация е допустимо да се промени фамилното име. Доколкото водещо при формирането на фамилното име на едно лице, по арг. от чл. 14, ал. 1 ЗГР е фамилията на бащата, важните обстоятелства за промяна на това име, тогава когато не се сочат обективни фактори като религия или етнос, е необходимо да са свързани с личността на бащата. В случая нито се сочат, нито се установяват подобни обстоятелства.

Отбелязано е и, че промяната в бащиното име или фамилното име на едно лице е допустима, когато тази промяна не противоречи на императивните разпоредби на закона – чл. 13 и чл. 14 ЗГР. Позовава се на решение № 138 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК, според което бащиното и фамилно име на лицето не може да се променят свободно, по собствено желание, тъй като законът определя по императивен начин формирането на името на българските граждани, зачитайки българската традиция и обичаи. Дори и да са налице част от изложените основания за промяна във фамилията, искането следва да е съобразено с начина на формиране на фамилното име според чл. 14 ЗГР. Разпоредбата не допуска добавяне на допълнително фамилно име към вече наличното такова на българските граждани, чийто имена, предвид техният етнос, се формират при спазването на българските именни традиции. Хипотезата, при която може да се добави допълнително фамилно име, е при сключване на брак, но случая е различен.

Това е и мотивирало съда да откаже допускане на исканата промяна във фамилията на молителя и в двата евентуално поискани варианта – без или с тире.

За прецизност е отбелязано и, че имената на прародителите на молителя, вкл. и на неговата пралеля по бащина линия - С. С. П., са формирани по същия начин, в унисон българските именни традиции.

Отчетено е, че фамилното име С. П. не произхожда от конкретна родова фамилия, а е бащиното име на нейния баща - С. П. Т., чиято фамилия се различава от тази на неговите дъщери. Поради това не се установява и твърдяната от молителя приемственост във фамилията на неговия род, тъй като единствено двете сестри М. (преди брака) и С. са носили фамилията П., но не и други членове на тяхното семейство.

5

Решението е правилно и законосъобразно. С оглед въведените с жалбата възражения, е нужно да се отбележи и следното:

Практиката на ВКС е еднопосочна в извода, че с поред разпоредбата на чл.19, ал.1, пр. последно ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това. Кои обстоятелства са важни по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика.

В настоящия случай жалбоподателят иска промяна на фамилното име, като наред с фамилията, която е придобил при раждането си - Д., желае да се добави фамилното име на неговата баба по бащина линия от преди брака , която се явява и фамилно име на нейната сестра С., отгледала молителя – П..

Както е посочено в определение №547/08.04.2011 г., постановено по гр.д. №1777/2010 г. на ВКС, IV г.о., извън обстоятелствата, утвърдени в съдебната практика като важни по смисъла на чл. 19 ЗГР, каквито са несъответствието на името на лицето с етническите традиции по произход или известността му с тази фамилия в упражняваната професия, свързана с обществени изяви, то кои обстоятелства са важни се преценява в контекста на всеки отделен случай. Различието с фамилията на прародителите не съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР; такова обстоятелство не може да бъде и желанието за възвръщане към бащиния род и родовите корени, което не може да бъде препятствано от различието във фамилното име.

В настоящия случай фамилията на бащиния род е посочена като фамилия и на жалбоподателя. Иска се добавяне към тази фамилия – Д., на предбрачната фамилия на бабата по бащина линия – М. Д., респективно на нейната сестра – П.. Такава възможност обаче не е предвидена в чл.14 ЗГР като възможност за посочване като фамилия, независимо от начина на изписване – без или с тире.

Не се възприема доводът във въззивната жалба, че в посочения текст няма изрична забрана за допълване на фамилията. Предвидената възможност е в чл.14, ал.2 ЗГР, както правилно е посочил и състава на районния съд, като не са налице предпоставките на закона за допускане на 6 исканата промяна.