Решение № 252 от 05.06.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Смолян, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100940 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначално делото е образувано по искова молба на В. С. К. и М. С. М. срещу „***“ АД, представлявано от М. В. Б. пред РС – Чепеларе на 18.08.2022 г., по която е образувано гр.д.

№ 160/2022 г. по описа на РС - Чепеларе. В последствие с влязло в сила определение № 117/08.09.2022 г. производството е прекратено пред РС – Чепеларе и изпратено по подсъдност на РС - Смолян.

Ищците са предявили обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 109 от ЗС, с които се иска да бъде осъден ответникът да им плати по 3 222,19 лв. /размерът изменен в последното съдебно заседание/ за всяка от тях обезщетение за лишаването им от правото им на ползване върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С. с площ от ** дка в периода 24.11.2020 – 17.08.2022 г. и да премахне съоръжението ски-лифт, заедно със стълб № *, разположени в имота.

Фактическите твърдения, на които ищците основават предявените искове, се свеждат до следното: Съсобственици са на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. С., общ. Смолян, одобрена през 2006 г., с площ * дка., находящ се в м. К., с трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване друг вид недървопроизводителна горска площ, на основание решение № 4053/20.02.1997 г. на ОСЗ гр. Смолян, при квоти от по 1/3 идеални части за всяка от тях. Твърдят, че с договор от 20.06.2007 г. учредили право на прокарване на техническо съоръжение – седалков лифт в полза на ответника през имота си за срок от 10 години, който изтекъл на 20.06.2017 г.; учредили и право на строеж за стълб № 10. През имота им е прокарана въжена линия от ответника за седалков лифт и е определена сервитутна ивица около него, като в тези рамки е променено предназначението на имота по силата на одобрен парцеларен план. Още при прокарване на лифта била изсечена голяма част от дърветата под него и 12 метровата ивица, а впоследствие това се прави непрекъснато. Заявяват, че срокът на действие на договора е 1 изтекъл, но в настоящия момент ответникът продължава да ползва имота без да им заплаща никакво възнаграждение или обезщетение, като ги лишава от възможността самите те да го използват. След присъдено с решение по гр.д. № 178/2020 г. по описа на РС - Чепеларе и изплатено обезщетение за времето от 25.11.2017 – 24.11.2020 г., след 24.11.2020 г. и към момента на предявяването на исковата молба ответникът продължава неоснователното ползване на имота без заплащане на обезщетение. С изграждането на ски-лифта им се пречи да упражняват пълноценно правото им на собственост. Сочат, че имотът им се ползва освен за преминаване на лифта и поддържането на сервитутна ивица, но и от преминаващи периодично през него хора, коли и машини по повод поддръжката на съоръжението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва като недопустим иска по чл. 109 ЗС, а двата иска и като неоснователни. Съдът не споделя довода на ответника, че в производството по иска по чл. 109 ЗС следва да участват всички собственици на имота като задължителни необходими другари на страната на ищците. Напротив, счита, че другарството не е задължително, поради което и не е необходимо участието на всички собственици на поземления имот, тъй като всеки от съсобствениците има самостоятелно право да защити притежаваната от него квота от имота, в случай, че смята, че същото се нарушава и се препятства упражняването му от ответника.

Признава факта, че с договор от 20.06.2007 г. сключен между него от една страна, и от друга от ищците и трето неучастващо по делото лице – Н.К., в полза на ответника е учредено право на прокарване на техническо съоръжение и на преминаване през процесния имот. Твърди, че в изпълнение на договора в негова полза собствениците на имота са учредили право на строеж на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв. м. /стълб № */, която сделка е обективирана в нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 21.06.2007 г. № *, том *, рег. № *, дело №* г. на нотариус с рег. № *по РНК, с район на действие РС - Смолян. Твърди, че със заповед № 311/2007 г. на кмета на Община Смолян е одобрен ПУП за обект лифт к.к. *** – връх С. – село С., който преминава през процесния имот, като в рамките на лифта и сервитутната ивица около него предназначението на имота е променено. Твърди, че като суперфициар е реализирал правото си на строеж и е прокарал през имота въжена линия за седалков лифт. Предоставени са му права за ползване върху прилежащото на ски-писта съоръжение – лифт по смисъла на чл. 157 ЗУТ.

Оспорва като неоснователни твърденията на ищците, че им се пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост върху имота с изграждането на скилифта, че ответникът неоснователно ползва имота след изтичане на срока на договора, което лишава ищците от ползването и с това те обедняват, че съоръжението пречи на ищците да ползват, да предоставят ползването на трето лице или да продадат имота и че се уврежда растителността и дърветата не се развиват пълноценно. Твърди, че процесните въжени линии преминават над територията на имота на такава височина, че не засягат по никакъв начин правото на собственост на ищците и не ограничава ползването на имота по предназначение, поради което и липсва обедняване от страна на ищците, което да е пряка и непосредствена последица от действията на „***“ АД. Монтираният стълб в имота 2 представлява надлежно изградено съоръжение въз основа на учредена в полза на „***“ АД суперфиция и ползването на имота от ответника се основава на валидно правно основание – учредено в негова полза право на строеж, с което за него е възникнало и субективното право да ползва земята в границите на необходимото за използването на постройката според нейното предназначение по смисъла на чл. 64 ЗС. Ползването на процесния имот в рамките на поддържането на надлежно изграденото в него съоръжение - стълб № 10 със застроена площ от 6 кв. м. е свързано с вменените на дружеството по силата на чл. 157 и 151 от Закона за туризма специални задължения, които на самостоятелно правно основание пораждат право (и задължение) за ответника за достъп до процесния имот. В процесния имот въз основа на учредена суперфиция с нот. акт № 199 от 21.06.2007 г. „***“ АД е изградило стълб със застроена площ от 6 кв. м., с което за собственика на земята възниква вещно ограничение, съгласно което той следва да осигури възможност на суперфициаря да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката според нейното предназначение. Постройката служи за опора по отношение на преминаването на въжената линия (лифт) над процесния имот. Така изграденият стълб представлява част от строеж от трета категория, буква "б" - „кабинкови и открити въжени линии и съоръженията към тях“ - чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Периодичното присъствие на хора, коли и машини в имота има за цел ползването и поддържането на стълба и преминаващата по него въжена линия от страна на ответника. В процесния случай използваната от ответника площ не ограничава извън рамките на допустимото съгласно чл. 64 от ЗС правото на ищците да ползват собствения си имот, поради което предявените искове са неоснователни. Безопасността и нормалното функциониране на лифта, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗТ е възложено на лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение - влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154. Като лице по чл. 157, ал. 1 ЗТ законодателят е възложил на ответника със ЗТ и Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите редица задължения за осигуряване на безопасност на съоръженията и пистите, които лифтът обслужва. Тези задължения не могат да бъдат изпълнени, ако служители на ответното дружество не преминават през имота. От задължението за предоставяне на услугата и поддръжка на съоръжението произлиза ех lege право на лицето по чл. 157, ал.1 ЗТ да ползва имотите, през които лифтът преминава, доколкото това е необходимо за защита на публичния интерес - осигуряването на безопасното им ползване. Обратното би било в противоречие и със законовия режим на ски пистите, закрепен в ЗТ.

Оспорва исковете като неоснователни относно размера на площта, за ползването на която ищците претендират обезщетение, тъй като ответникът не ползва целия имот.

Възразява и срещу периода, за който ищците претендират обезщетение. Ползването на имота от страна на ответното дружество не е целогодишно, тъй като от ищците не е 3 съобразено, че преминаването на споменатите в исковата молба „хора, коли, машини“ се извършва единствено през зимния сезон, тъй като лифтът и пистата, която той обслужва, не се използват, когато липсва сняг и няма туристи. Оспорва и заявения размер на обедняването, а именно - по 2 500 лева за всеки то тях с оглед характеристиките на имота планински, трудно достъпен и представлява недървопроизводителна горска площ.

Оспорва като неоснователни предявените искове за премахване на съоръжението ски лифт заедно със стълб № * с правно основание чл. 109 ЗС са, тъй като не са налице действия на ответника, които пречат на ищците да упражняват своето право, а извършваните действия от ответника в имота на ищците се основават на валидно правно основание и не пречат на съсобствениците да упражняват своето право.

Оспорва договор за учредяване право на строеж върху недвижимия имот, обективиран в нот.акт № *,том * дело, № * г. по описа на Служба по вписвания като нищожен, тъй като счита, че стълбът за лифта не представлява строеж по смисъла на чл. 63 ал. 1 ЗС, а представлява съоръжение по смисъла на § 1, т. 38 ДР на ЗУТ, поради което и право на прокарване на въжено съоръжение може да бъде по чл. 35, ал. 2 ЗОСИ. Освен това не е одобряван ПУП за изграждане на площадков обект, въз основа на който да се учреди валидно право на строеж. Счита за невалидно и разрешение за ползване, изх. № СТ-121222/2008 г., тъй като описаните в него договори, въз основа на които е прокарано съоръжението и е учредено право на преминаване, са изтекли още през м. юли 2017 г., а договорите по описаните нотариални актове за учредяване правото на строеж са нищожни.

Неправилно е разрешено ползването на имота и преминаването по реда на чл. 157 вр. с чл.

151 ЗТ, тъй като те касаят потребителски отношения при предоставяне на туристически услуги, в какъвто смисъл се е произнесъл Върховният съд.

В съдебно заседание ищците лично и представлявани от адв. М., поддържат напълно предявените искове и молят същите да бъдат уважени по изложените в пледоарията и в писмени бележки съображения. Претендират присъждане на деловодните разноски.

Ответникът се представлява от адв. Н., който счита исковете за неоснователни и моли да бъде отхвърлени по изложените в писмена защита съображения.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

„***“ АД е собственик и оператор на ски зона *** – *** по смисъла на чл. 153 и § 1, т. 89 от Закона за туризма и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. Дружеството е лице по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗТ, което осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги по § 1, т. 70 ДР на ЗТ в туристически обекти, съгласно чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗТ.