Определение № 581 от 28.10.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Враца, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500466 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.396, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 5565/25.09.2025 г. на Ц. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника й адв.М. С., против Определение № 835/15.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 1341/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, в частта, в която обезпечението е допуснато под условие – внасяне на парична гаранция в размер на 790,00 лв.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част определението е незаконосъобразно. Посочва се, че съдебното производство е образувано по предявени от Ц. А. М. искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД, с които е поискано да бъде обявен за нищожен сключения между ищцата и "Фератум България" ЕООД договор за потребителски кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, а като следствие от уважаването на този иск – да бъде осъдено ответното дружество да върне получената без основание сума в размер на 7 900,00 лв. Твърди се, че ищцата има качеството на потребител, който наред с договора за кредит е бил принуден да сключи и договор за гаранция с точно определено от кредитора дружество, като от представените с исковата молба доказателства е видно, че е изплатила изцяло задълженията си по договора. Навеждат се доводи, че съобразно Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС обвързването на разпределението на съдебните разноски в производството по иск с правно основание чл.55 ЗЗД само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да упражни правото си, предвид разноските, до които води предявяването на иска по съдебен ред, поради което не се дължи заплащане на държавна такса по този иск. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ВКС. При тези съображения жалбоподателката счита, че на още по-голямо основание не дължи заплащането на гаранция, още повече, че в качеството си на потребител е икономически по-слабата страна в отношенията между страните и е 1 потърпевш от незаконосъобразните действия на ответното дружество.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното определение в обжалваната част и да бъде допуснато исканото обезпечение без да бъде внасяна гаранция.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.396, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано пред Районен съд-Козлодуй по искова молба на Ц. А. М., с която против "Фератум България" ЕООД са предявени иск за обявяване за нищожен на сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от 17.12.2021 г. и иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 7 900,00 лв., платена без основание по нищожния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се прави искане за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху посочена банкова сметка на дружеството-ответник в "Банка ДСК" АД до размер на цената на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

С обжалваното Определение № 835/15.09.2025 г. по гр.д.№ 1341/2025 г. по описа на КРС е допуснато обезпечение на предявените от Ц. А. М. против "Фератум България" ЕООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД, чрез запор на банковите сметки в „Банка ДСК” АД до размера на цената на иска – 7 900.00 лева, като е указано на ищцата, чрез пълномощника й адв .С ., ч е в едноседмичен срок от получаване на определението следва да внесе гаранция за евентуални вреди от допускане на обезпечението в размер на 790.00 лева по сметка на РС-Козлодуй и да представи квитанция в съда, след което ще бъде издадена обезпечителна заповед.

Както бе посочено, в рамките на настоящето въззивно производство предмет на разглеждане е само правилността на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която обезпечението е допуснато под условие – внасяне на парична гаранция в размер на 790,00 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваната част определението е правилно и законосъобразно, при следните съображения:

Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл.391, ал.1 ГПК - т.1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и т.2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.191 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че предявеният иск да е допустим и вероятно основателен и че е налице обезпечителна нужда. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, и когато ищецът не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл.391, ал.2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал.1, т.1, т.е. когато са представени писмени доказателства.

2

В конкретния случай с исковата молба, която е подадена чрез ЕПЕП, са представени писмени доказателства, които са в електронен вид и са почти нечетливи, а възпроизведени на хартиен носител са напълно нечетливи. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че на този етап от развитието на съдебното производство, в който на страната все още не са давани указания да представи четливи документи, практически е налице хипотезата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, при която задължителна предпоставка за допускането на обезпечение е представяне на гаранция в определен от съда размер.

Ето защо определението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която е определил парична гаранция като условие за допускане на обезпечението и издаване на обезпечителна заповед, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 835/15.09.2025 г. по гр.д.№ 1341/2025 г. на Районен съд-Козлодуй В ЧАСТТА, в която е определена парична гаранция в размер на 790,00 лева като предпоставка за допускане на обезпечението.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Враца, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500466 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.396, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 5565/25.09.2025 г. на Ц. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника й адв.М. С., против Определение № 835/15.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 1341/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, в частта, в която обезпечението е допуснато под условие – внасяне на парична гаранция в размер на 790,00 лв.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част определението е незаконосъобразно. Посочва се, че съдебното производство е образувано по предявени от Ц. А. М. искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД, с които е поискано да бъде обявен за нищожен сключения между ищцата и "Фератум България" ЕООД договор за потребителски кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, а като следствие от уважаването на този иск – да бъде осъдено ответното дружество да върне получената без основание сума в размер на 7 900,00 лв. Твърди се, че ищцата има качеството на потребител, който наред с договора за кредит е бил принуден да сключи и договор за гаранция с точно определено от кредитора дружество, като от представените с исковата молба доказателства е видно, че е изплатила изцяло задълженията си по договора. Навеждат се доводи, че съобразно Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС обвързването на разпределението на съдебните разноски в производството по иск с правно основание чл.55 ЗЗД само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да упражни правото си, предвид разноските, до които води предявяването на иска по съдебен ред, поради което не се дължи заплащане на държавна такса по този иск. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ВКС. При тези съображения жалбоподателката счита, че на още по-голямо основание не дължи заплащането на гаранция, още повече, че в качеството си на потребител е икономически по-слабата страна в отношенията между страните и е 1 потърпевш от незаконосъобразните действия на ответното дружество.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното определение в обжалваната част и да бъде допуснато исканото обезпечение без да бъде внасяна гаранция.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.396, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано пред Районен съд-Козлодуй по искова молба на Ц. А. М., с която против "Фератум България" ЕООД са предявени иск за обявяване за нищожен на сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от 17.12.2021 г. и иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 7 900,00 лв., платена без основание по нищожния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се прави искане за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху посочена банкова сметка на дружеството-ответник в "Банка ДСК" АД до размер на цената на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

С обжалваното Определение № 835/15.09.2025 г. по гр.д.№ 1341/2025 г. по описа на КРС е допуснато обезпечение на предявените от Ц. А. М. против "Фератум България" ЕООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД, чрез запор на банковите сметки в „Банка ДСК” АД до размера на цената на иска – 7 900.00 лева, като е указано на ищцата, чрез пълномощника й адв .С ., ч е в едноседмичен срок от получаване на определението следва да внесе гаранция за евентуални вреди от допускане на обезпечението в размер на 790.00 лева по сметка на РС-Козлодуй и да представи квитанция в съда, след което ще бъде издадена обезпечителна заповед.

Както бе посочено, в рамките на настоящето въззивно производство предмет на разглеждане е само правилността на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която обезпечението е допуснато под условие – внасяне на парична гаранция в размер на 790,00 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваната част определението е правилно и законосъобразно, при следните съображения:

Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл.391, ал.1 ГПК - т.1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и т.2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.191 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че предявеният иск да е допустим и вероятно основателен и че е налице обезпечителна нужда. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, и когато ищецът не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл.391, ал.2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал.1, т.1, т.е. когато са представени писмени доказателства.