Решение № 209 от 16.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Шумен, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500322 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №169/19.03.2024 г., постановено по гр. д. №2535/2022 г. по описа на ШРС, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение №388/05.06.2024 г., е изнесен на публична продан допуснатият до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Ш., ул. „.........“ №*********, с площ 57.93 кв.м., намиращ се в многопрофилна жилищна сграда с идентификатор *********, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с прилежащите към апартамента: избено помещение №2 с площ 2.47 кв.м. и 1050/10000 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при пазарна стойност 83 700 лева, като след извършване на публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетворени от получената сума съобразно квотите, при които е допусната делбата, а именно 2/3 – за Ж. Б. Л. и 1/3 за Й. Б. П.; отхвърлен е предявения по реда на чл.

346 вр. чл. 344, ал. 2 от ГПК от съделителката Ж. Б. Л. срещу съделителя Й. Б. П. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от датата на исковата молба - 24.11.2022 г. до първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата – 24.04.2023 г. в размер на 200 лв. месечно, както и е отхвърлен предявения по реда на чл. 346 от ГПК от съделителя Й. Б. П. срещу Ж. Б. Л. иск с правно основание чл. 61 ЗЗД, представляваща претенция по сметки за извършени подобрения в процесния имот на стойност 8422,15 лв., без съгласието на другия съсобственик, в следствие на което се е увеличила неговата пазарна стойност и 1 осъдил съделителите да заплатят в полза на държавата държавна такса съобразно дяловете им и държавна такса по върху отхвърлените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 61 ЗЗД.

Недоволна от решението останала съделителката Ж. Б. Л. в частта му, в която е отхвърлен предявения по реда на чл. 346 вр. чл. 344, ал. 2 от ГПК иск с правно основание чл.

31, ал. 2 от ЗС за сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от датата на исковата молба - 24.11.2022 г. до първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата – 24.04.2023 г. в размер на 200 лв. месечно.

Сочи, че същото в обжалваната част се явява неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано, по изложени съображения. Моли съда да отмени решението в обжалвана му част и да постанови друго, с което заявената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от съделителката Й. Б. П.. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция изразява становище за неоснователност на жалбата, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната му част настоящият съдебен състав намира следното от фактическа страна:

Решението в частта, с която ШРС е изнесъл на публична продан допуснатия до съдебна делба недвижим имот и отхвърлил претенцията по чл. 61 ЗЗД, като необжалвано в тази част, е влязло в сила.

Предмет на въззивна проверка е решението на ШРС, с което е отхвърлена предявената във втората фаза на делбеното производство претенция по сметките с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС от Ж. Б. Л. срещу Й. Б. П. за сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от датата на исковата молба - 24.11.2022 г. до първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата – 24.04.2023 г. в размер на 200 лв. месечно.

Наличието на съсобственост между страните върху процесния имот не се оспорва от страните и се установява от влязлото в сила на решение №27.02.2023 г по гр.д. №2535/2024 г. по описа на ШРС, с което е допуснат до делба между Ж. Б. Л. и Й. Б. П. при квоти 2/3 ид. ч. за първата и 1/3 ид. ч. за втората. Видно от представения по делото договор за продажба на държавен имот от 06.09.1990 г. процесният имот се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения.

Според показанията на свидетелката Р. Б. Г. (сестра на двете съделителки), разпитана в първата инстанция, след смъртта на майка им на 26.07.20213 г. и до момента в делбеното 2 жилище живее Й. П. със сина си и съжителят й. Съделителката Ж. Л. не е ходила в апартамента и нямала ключ за жилището. Последната работела в чужбина, а когато се прибира в България отсядала в жилището на съпруга си.

Пред първата инстанция е разпитан и свидетелят Д. И. Л., от показанията на който се установява, че от 2015 г. и до момента живее в делбения имот със съделителката Й. П. и нейния син. Ж. Л. не е посещавала жилището. Двете сестри Ж. и Й. от години били в конфликт, като според свидетеля в края на 2013 г. или началото 2014 г. Й. П. извикала ключар и сменила патрона на входната врата на жилището.

По делото е приета съдебнооценителна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че пазарният наем на допуснатия до делба имот е размер на 315 лв., който се разпределя както следва: за 2/3 ид. ч. от имота – 210 лв. и за 1/3 ид. ч. от имота – 105 лв.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид нормата на чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта, 2) ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди и 3) писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик. Доказателствената тежест за установяване на тези факти е за съсобственика, предявил претенцията в случая в делбеното производство.

Ответникът следва да докаже, че е предоставил достъп, евентуално - че е платил обезщетението.

Така установената фактическа обстановка налага извода, че през процесния период 24.11.2022 г. до първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата – 24.04.2023 г. съсобствения между съделителите имот – апартамент, находящ се в гр. Ш., ул. „.........“ №*********, е бил ползван от съделителката Й. Б. П., в който тя живее със сина си и съжителя й свид. Димов. Съделителката Ж. Б. Л. не е ползвала съсобствената вещ съобразно правата си.

Съдът приема, че с исковата молба претендиращият съделител Ж. Л. е отправил валидна писмена показана за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. месечно.

Исковата молба е получена лично от ответницата Й. П. на 08.12.2022 г., като с писмения отговор на исковата молба последната твърди, че по никакъв начин не е възпрепятствала ищцата да ползва имота. Никога не е демонстрирала подобно желание. Заявява, че ищцата винаги е добра дошла и може да ползва имота и тя съобразно притежаваните от нея идеални части. В случая следва да се прецени така изразената покана от ползващия съсобственик до другият съсобственик да ползва имота съобразно правата си може ли да го освободи от отговорността по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

3

В Тълкувателно решение №7/2012 г., ОСГК на ВКС е дадено разяснение за съдържанието на понятието лично ползване, като се акцентира върху поведението на съсобственика с оглед на това дали той пречи на другите съсобственици да ползват вещта, а не върху това дали той лично, пряко и непосредствено употребява общата вещ. Преченето е налице, когато ползващият съсобственик не е отстъпил частта, полагаща се на другия съсобственик или не му е предоставил възможността да ползват заедно общата вещ.

Обезщетение не се дължи, ако на съсобственика е дадена възможност да ползва общата вещ, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. С оглед на разбирането за лично ползване следва да се приеме, че такова е налице и когато съсобственик отправи покана до другия съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува, като за този извод са от значение данните за вида, предназначението и местонахождението на имота, семейното положение на съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства по делото, относими към разглеждания въпрос. Меродавни в тази насока са и съображенията, изложени и в ТР № 67/25.11.1969 г. по гр. д.№ 67/69 г., ОСГК на ВС, според което когато се касае до съсобствено жилище, което се ползва само от един от съсобствениците, при разрешаването на въпроса за допускане и друг от съсобствениците в общото жилище, е необходимо да се извърши преценка доколко съсобственото жилище може да бъде използвано за задоволяване на жилищни нужди и на другия съсобственик. Тази възможност следва да се преценява с оглед фактическото положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка доколко жилището може да се ползва и от другите съсобственици съобразно правата им на съсобственост.

В настоящия случай по делото не се установява след така изразената покана другият съсобственик да ползва имота съобразно правата си, ответницата да е осигурила реално тази възможност, предоставяйки на другия съсобственик ключове от жилището или по друг начин реално да са били предприети действия по осигуряване на достъп на ищеца /още повече, че се установява от показанията на съжителя на ответницата Д. Л., че още 2014 г. Й.

П. е сменила патрона на входната врата на жилището/. Формално заявената готовност неползващият съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си не е достатъчно да освободи съсобственика от отговорността по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато с поведението си създава пречки за ползването – с непредоставяне на ключове от врати, осигуряващи достъп до жилището, той фактически продължава да пречи на неползващия съсобственик да ползва имота съобразно правата му в съсобствеността и не се освобождава от отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Освен това, в случая е налице и обективна невъзможност за лично ползване на правата от другия съсобственик. Касае за двустаен апартамент в гр. Ш., в който съделителката П. живее със сина си и съжителя си. В случая жилището има един вход, състои се от две стаи, кухня и санитарно помещение. Няма данни по делото ползващият съсобственик да е освободил от свои вещи част от помещенията в жилището, за да ползва жилището съобразно правата си. Обстоятелството, че ищцата Л. живее и работи в чужбина 4 не рефлектира върху изводите на съда по отношение ползването на имота, доколкото същата би могла да го ползва и чрез трети лица, както и при завръщането й в страната. При тези данни настоящият състав счита, че жилището реално не би могло да се ползва от двете съделителки, поради което следва да се приеме, че поканата, отправена от ответницата е формална и на практика неизпълнима и затова не я освобождава от отговорността да плаща обезщетение на другия съсобственик. В този смисъл решение №39 от 14.07.2020 г. по гр .д.

№3039/2019 г. на ВКС, I г.о, решение №241/10.10.2014 г. по гр. д. №928/2014 г. на ВКС, І г.о.

Ето защо за неползващия съсобственик е възникнало правото на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот. ШРС е определил размера на полагащото се на ищцата обезщетение посредством изслушваната по делото СОЕ, съизмерено със средния пазарен наем и съответно на участието на ищцата в съсобствеността – 2/3 ид. ч. в размер на 210 лв. месечно. Понеже претенцията е заявена в размер на 200 лв. месечно (по 6,67 лв. на ден) за процесния период, то съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, ще следва да бъде уважена в заявения размер – по 200 лв. месечно и за периода 08.12.2022 г.