Решение № 472 от 26.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Русе, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200573 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Х. Г. против Наказателно постановление № 22-1085-003715 от 30.01.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Г., редовно призован, не се явява, като се представлява от Н. В. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник. В хода на пледоарията си адв. В. поддържа изложеното в жалбата, като моли наказателното постановление да се отмени като неправилно.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 01.03.2023 г., а жалбата е подадена на 14.03.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени 1 събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Със Заповед № РД-01-2662 от 18.08.2022 г. във връзка с изграждане на уличен водопровод била въведена временна организация за безопасност на движението /ВОБД/ на ул. „Липник“, находяща се в с. Николов, при влизане от гр. Русе до ул. „Хан Кубрат“ за времето от 18.08.2022 г. до 14.10.2022 г., включително.

Със Заявление № 108500-12191/29.06.2022 г. жалбоподателят Д. Г. бил определен като техническо лице, което следвало да отговаря за променената организация на движението.

На 21.11.2022 г. в 15:50 часа свидетелят М. Д. извършил проверка на пътния участък, в който била въведена ВОБД, като констатирал че последната не била премахната, както и наличието на изкоп на пътното платно. В тази връзка свидетелят Д. изготвил снимки, онагледяващи установеното от него, и призовал жалбоподателя Д. Г. в качеството му на технически ръководител на обекта да даде обяснения. В обясненията си Г. посочил, че е наясно с обстоятелството, че е определен за техническо лице, че ВОБД не е премахнат в срок и че не е налице актуализиран такъв.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят М. Д. съставил АУАН бл. № 042469/22.11.2022 г., приемайки, че с поведението си жалбоподателят Г. е осъществил нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП. Така съставения АУАН бил подписан без възражения от последния, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качествто му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за осъществено нарушение на същата разпоредба.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН бл. № 042469/22.11.2022 г., Наказателно постановленив № 22-1085003715/30.01.2023 г., справка, писмени обяснения от нарушителя, Заповед № РД-012662/18.08.2022 г., становище, заявление и справка нарушител/водач, гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите М. Д., както и веществени доказателства – снимки, находящи се на л. 20-26 от делото, приобщени чрез извършен оглед в присъствието на явилата се страна и свидетеля М. Д..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на нарушението, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В акта, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички съставомерни елементи.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП представлява едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма, въвеждаща санкция за лице, което променя въведента 3 организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя.

В процесния случай, от събраната по делото доказателствена съвкупност, се установи по категоричен начин, че на посочената в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят, в качеството си на техническо лице, не е премахнал ВОБД в указания със Заповед № РД-01-2662 от 18.08.2022 г. краен срок - 14.10.2022 г. Тоест, считано от 15.10.2022 г., жалбоподателя е променил въведента организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя, осъществявайки по този начин налице от обективна страна на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на нарушението, и във волево отношение същият пряко е целял настъпване на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.

В разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е предвидено административно наказание „Глоба“ в размер от 2000 до 7000 лева, като съдът счита, че АНО правилно е индивидуализирал наказанието на жалбоподателя, налагайки му такова в минимален размер, доколкото по делото не се констатират наличието на отегчаващи вината обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а деянието е осъществено на 21.11.2022 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил възможността за квалифицирането му като маловажен случай. За прецизност следва да се посочи, че съдът счита, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл.

93, т. 9 от НК, както и не би могло да се квалифицира и като малозначително по чл. 9, ал. 2 от НК, приложими на основание чл. 11 от НК. По делото не се установиха изключително, смекчаващо вината обстоятелство, или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Точно обратното, касае за формално нарушение, като нарушението се е изразило в един продължителен период от време - повече от месец след крайния срок, в който е следвало да се премахне ВОБД.

С оглед на гореизложеното, жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

4

Административнонаказващият орган не е направил искане за присъждане на раноски и не е представил доказателство за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 9 във вр. с чл. 58д, т.

1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1085-003715 от 30.01.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП Д. Х. Г., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.