Акт № 4034 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4034 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110208946 по описа за 2025 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор М. Г. Р., чрез адв. И. Г. – САК, срещу Наказателно постановление № 22-2500203/19.05.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ-София), с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи се, че в НП е посочена дата на издаване на АУАН, въз основа на който е издадено НП – 26.03.2025 г., от друга страна се сочело, че нарушението било извършено на 21.02.2025 г., а отделно било изложено, че същото е констатирано на 27.03.2025 г., при издаден в предходния ден АУАН. Сочи, че протоколът за констатиране на нарушението също бил от 27.03.2025 г. Счита, че Д. К. е бил нает от дружеството на работа по граждански договор, който бил представен и в хода на проверката. Счита, че от сключения между дружеството и К. договор ставало ясно, че същият е с предмет постигане на определен резултат и поради това К. не бил обвързан кога и по какъв начин да върши работата, като в договора били посочени неговия предмет, начин на изпълнение и кога същият се счита за изпълнен.

Позовава се на дадени от К. устни обяснения в хода на проверката, като 1 навежда, че същият не е посочвал, че работи в определено работно време от 13:30 до 17:30 ч., като се сочи, че за да изложи подобни данни същият бил притиснат. Допълва, че с представения граждански договор се уреждат облигационни задължения, уредени в ЗЗД и защитими по реда на ГПК. Счита за неотносими дадените предписания, респ. невъзможно е да бъдат изпълнени. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподателят, редовно уведомено, се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения адв. Г. моли съда да отмени обжалваното НП, като релевира към изложените в жалбата съображения. Позовава се на разпита на свидетеля Гелева, от чиито показания се установявало, че двама служители работели по граждански договори. Позовава се на попълнената от К. декларация, като счита, че в същата не ставало дума за полагане на труд, за който му се заплащало трудово възнаграждение. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство е представен сключения между дружеството и К. граждански договор, като естеството на работата на К. не предполагало сключване на трудов договор. Счита, че в НП не се твърдяло прикрИ.е на трудов договор чрез представяне на граждански такъв.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Директор на ДИТ-София, редовно призована, се представлява от юрк. Б., която оспорва жалбата. В хода по същество юрк. Б. моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди наказателното постановление.

Счита, че от доказателствата се установявало, че К. е полагал труд като сътрудник дистанционни продажби в дружеството-жалбоподател без уредени правоотношения по предоставяне на работна сила, като липсвал сключен писмен трудов договор. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2025 г. между „*****“ ЕАД (възложител) и Д. М. К. (изпълнител) бил сключен договор, озаглавен като „договор за поръчка“, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава при условията на договора да провежда изходящи разговори с клиенти на „***“ ЕАД по предварително изготвен и одобрен от възложителя сценарий с използването на специализиран софтуер за получаване на съгласие за подписване на нови или продължаване на действащи договори на клиентите на мобилния оператор, като договорът следвало да се счита за изпълнени при достигане на 5 000 броя сключени/подновени договори.

На 21.02.2025 г. в обект офис, находящ се в **************, стопанисван от дружеството-жалбоподател „*****“ ЕАД, била извършена проверка на място за спазване на трудовото законодателство, като до 27.05.2025 г. същата продължила по документи в ДИТ-София.

При проведената проверка на място на 21.02. в 15:30 ч. в офиса на 2 дружеството-жалбоподател бил заварен Д. К.. Последният попълнил собственоръчно декларация, в която заявил, че работи за предприятието „*****“ ЕАД, находящо се на ***************** от 5 месеца на длъжност „сътрудник дистанционни продажби“ с работно време от 13:30 до 17:30 ч., както и че получава възнаграждението си месечно, като не е посочил неговия размер. Посочил е размерът на последното получено от него възнаграждение, датата, на която е получено, както и че е получено по банков път. В декларацията К. е посочил, че има сключен граждански договор и е отбелязал, че е поел задължение към „*****“ ЕАД да извърши срещу изработено възнаграждение до 5000 сделки.

За извършената проверка бил издаден Протокол за извършена проверка № ПР2508877 от 27.03.2025 г., с който били констатирани 10 броя различни нарушения на трудовото законодателство.

Сред тях, в т. 9 от протокола, било отразено, че при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 21.02.2025 г., в 15:30 ч. на място в горепосочения офис, стопанисван от дружеството-жалбоподател било заварено лицето Д. М. К. да полага труд като „сътрудник дистанционни продажби“. В протокола е посочено, че в собственоръчно попълнена на място писмена декларация, предоставена от контролните органи, К. бил посочил, че работел в дружеството „*****“ ЕАД на длъжност „сътрудник дистанционни продажби“ от 5 месеца със сключен граждански договор, като бил декларирал работно време за деня от 13:30 до 17:30 ч., с 30 минути обедна почивка и почивни дни събота и неделя, както и месечно изплащане на трудово възнаграждение. В протокола било посочено също, че в хода на административното производство в ДИТ-София бил представен и сключения между дружеството-жалбоподател и Д. К. граждански договор от 02.01.2025 г.

До приключване на проверката на 27.03.2025 г. не бил представен сключен трудов договор между „*****“ ЕАД и Д. К..

Така било прието, че „*****“ ЕАД, в качеството си на работодател, не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила от Д. К. като трудово правоотношение, като не бил сключен трудов договор в писмена форма с него.

На 26.03.2025 г. свидетелката А. Н., в присъствието на свидетелите И. П. и К. И., съставила на „*****“ ЕАД АУАН № 22-2500203 за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН бил връчен в същия ден на М. М. – надлежно упълномощена от изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател М. Р. с нотариално заверено пълномощно.

На 07.04.2025 г. в ДИТ-София постъпили писмени възражения от дружеството-жалбоподател срещу АУАН.

На 19.05.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление и същото било връчено на представител на дружеството-жалбоподател.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М. Г. и А. Н., приетите по делото писмени доказателства: заповед № 3-0693/15.08.2022 г., Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 3 г., ведно с длъжностна характеристика (Ивелина Йотова), Заповед № ЧР- 606/28.02.2020 г., ведно с длъжностна характеристика (А. Н.), протокол за извършена проверка № ПР2508877/27.03.20205 г., декларация от Д. К., договор за поръчка от 02.01.2025 г., нотариално заверено пълномощно от М.

Р., както и останалите доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелката А. Н., тъй като намира същите за логични, последователни, добросъвестно изложени и в синхрон с останалия доказателствен материал. От показанията се установяват времето и мястото на извършваната проверка, както и че заварили на място лицето Д.

К., който попълнил декларация, както и част от обстоятелствата, които К. е посочил. От показанията на този свидетел се установява и че в ход на проверката по документи от дружеството-жалбоподател бил представен граждански договор, както и че приела, че е налице прикрито трудово правоотношение и поради това съставила АУАН.

От показанията на свидетелката М. Г. се установява, че същата към момента на проверката е работела в дружеството-жалбоподател, мястото, където е извършена проверката – офиса, находящ се в гр. София, на *****************, както и обстоятелствата около извършването на проверката - извършените от проверяващия екип действия. От показанията се установява, че тя е очевидец на развилия се диалог между Д. К., както и на обстоятелствата около попълването на декларацията от последния.

Свидетелката заявява още, че К. няма фиксирана заплата, а му се изплаща възнаграждение в края на месеца за свършена работа, което кореспондира с представения договор от 02.01.2025 г. и с изложеното от К. в попълнената от него декларация при извършената проверка – в същата К. е изписал, че е поел ангажимент към „*****“ ЕАД да извършва срещу възнаграждение в размер на изработеното от него, като в графата за срок е посочил „до 5000 сделки“. От показанията на свидетелката Генева се установява и още, че Д. К. разполага със свобода сам да организира работата си относно време и място на нейното извършване, поради което съдът кредитира показанията и в тази им част доколкото същите кореспондират пряко и с приложения по делото договор за поръчка от 02.01.2025 г., в който липсват посочени работно време и място на работа.

От съвкупния анализ на попълнената от Д. К. декларация и представения договор за поръчка от 02.01.2025 г. между Д. К. и „*****“ ЕАД съдът установи наличието на облигационно правоотношение между двете страни, при постигнати уговорки за постигане на определен резултат – сключени/подновени 5000 сделки, като за изпълнението на работата не са определени работно време, отпуски, място на работа, трудова дисциплина и т.н.

Съгласно т. 5 от Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на директорите на дирекции „Инспекции по труда“ е възложено издаването и подписването на наказателни постановления по съставени АУАН от инспекторите от 4 съответната дирекция на ДИТ.

От Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г., ведно с длъжностна характеристика се установява компетентността на наказващия орган, тъй като същата заема длъжността директор в дирекция „Инспекция по труда“ – София.

От Заповед № ЧР-606/28.02.2020 г., ведно с длъжностна характеристика се установява компетентността на актосъставителя.

Съдът намира, че останалите доказателства по делото са непротиворечиви и поради това съдът ги кредитира в тяхната цялост. От съвкупния им анализ еднопосочно се изясняват обстоятелствата около времето, мястото и субектите на извършената проверка, както и осъществените в хода на извършването действия, констатираните нарушения, както и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН и НП. С оглед еднопосочността им и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК съдът намира, че подробен техен анализ не е необходим.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се зА.гат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.