Решение № 104 от 13.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000049 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-502 от 09.11.2020 г., постановено по т.д. № 26/2020 г.

Окръжен съд Велико Търново е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените от Д.Д. Д., чрез своята майка и законен представител Ц. Л. Д.а, от М. Й. И., Д. Й. И. и М. И. Р. против „Дженерали Застраховане“ АД искове за заплащане на сумите от по 50000 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Л. И. Р. – дядо на първите трима ищци и брат на последния ищец, настъпила в резултат на ПТП от 12.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането - 12.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.Д. Д., лично и чрез неговата майка Ц. Л. Д.а, от М. Й. И., Д. Й. И. и М. И. Р., в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателите считат, че съдът е направил погрешно тълкуване на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, като е приел, че за да е налице близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и загиналия би следвало те да са живели в едно общо домакинство и то характеризиращо се с трайност и продължителност във времето. Жалбоподателите считат, че такава предпоставка в цитираното 1 тълкувателно решение не съществува. Неправилно е прието, че по делото не е установено, че ищците са разчитали помежду си на взаимна грижа, помощ и подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между такъв тип роднини, тъй като този извод противоречи на събраните свидетелски показания и приетата по делото експертиза. Неправилно е прието, че не се обосновава извода за специална връзка между ищците и загиналия, като с оглед на това, че отношенията са от различно естество, същите не могат да съответстват на такива между родител и дете. Жалбоподателите считат за установено по делото, че внуците на загиналия са израснали край него, като помежду им е изградена специфична мъжка връзка, дядо им ги водел за риба, вземал ги от градината, яслата, училището, в което учат, грижел се за тях, когато родителите им били заети. Цялото семейство се събирали почти всеки ден в заведението на родителите на Д., където били заедно, дори и без повод, внуците често гостували и преспивали у дядо си, споделяли си неща, които не са споделяли дори и с родителите си, ищецът Д. се запалил по ремонт на автомобили покрай дядо си. Внуците са понесли много тежко загубата на дядо си, като и към настоящия момент не са преодоляли мъката, когато стане въпрос за това, се натъжават, избягват темата и всеки един сам си преживява страданието и болката. Неправилни са изводите и некореспондиращи със събраните доказателства и по въпроса за отношенията между загиналия и неговия брат. Установено е, че целите летни месеци и почти всички почивни дни загиналият е прекарвал с брат си на село и му е помагал с градинската и домакинската работа. За М.Р. начина на възприемане и преживяване на загубата е преминала не по-малко тежко и е била съпроводена с попродължителна реакция на траур, изразяваща се в тревожно-депресивно състояние, нарушения на съня, социално отдръпване, като това е продължило за период около години след инцидента, преживял несигурност, самотност, игнорирал земеделската и градинска работа. До настоящия момент Р. не е преодолял загубата на брат си, на когото разчитал през целия си съзнателен живот.

Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за неоснователност и недоказаност на заявените в нея оплаквания. Мотивирано се поддържа становището, че ищците не са успяли да проведат пълно и главно доказване на твърдяната особено близка дълбока и емоционална връзка между тях и починалия, като получаваните грижи от пострадалия към внуците му са били в допълнение, а не заместваща родителска грижа. Отправено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде 2 потвърдено.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба, подадена от Д.Д. Д., представляван от своята майка и законен представител Ц. Л. Д.а, от М. Й. И., Д. Й. И. и М. И. Р. против „Дженерали Застраховане“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Л. И. Р. – дядо на първите трима ищци и брат на последния, настъпила при ПТП на 12.10.2015 г., в размери по 50000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на претендираните суми. В исковата молба е изложено, че на 12.10.2015 г., на главен път I-3, 25+925 км на кръстовището с път ІІI-405, при управлението на лек автомобил Рено 19, с рег. № ЕН23**** водачът Ф. А. Р., движейки се в посока от гр. Свищов за гр. Павликени нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак Б2, в резултат на което реализирал удар с движещия се по път с предимство лек автомобил Опел Астра, управляван от Л. Р.. Вследствие на удара между двата автомобила е причинена смъртта на Л. Р., който е получил несъвместими с живота телесни увреждания. С влязла в сила присъда по НОХД № 311/2016 г. на ВТОС на Ф. А. Р. му е наложено наказание за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. За увреждащия лек автомобил Рено 19 има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към момента на ПТП. Излага се още, че починалият имал здрава семейна връзка с внуците си и същите от момента на произшествието до настоящия момент продължават да изпитват душевна болка и тъга от загубата на толкова близък за тях човек и да продължават да питат къде е дядо им.

Излага се, че внуците са приемали загиналия като свой втори баща, намирали в негово лице опората на мъдър и любещ роднина, чийто ценни житейски съвети и напътствия те не могли да получат от никой друг от близките си.

Имали са светъл пример, на когото да подражават, наред с което са 3 получавали необходимото добро възпитание, сърдечно съчувствие за всеки неуспех и са черпели сила за преодоляване на всяко едно житейско препятствие. Ищецът М.Р. е изпитал непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на брат си, с когото имал трайна емоционална връзка, изграждана повече от 60 години. Ищецът разчитал на по-големия си брат за всичко, виждал в негово лице пример за подражание, намирал у него братска подкрепа, споделял радостни и тъжни преживявания, търсил житейски съвети от него. Принуден бил да доизживее остатъка от живота си без един от найблизките си хора и единственото, което му е останало към момента е огромната празнина от загубата, множеството спомени и безкрайна скръб.

Неимуществените вреди са с непреодолим характер и болката и страданието не намаляват с времето. Поради изложеното ищците считат, че имат основание да получат обезщетение за смъртта на дядо си и брат си в посочените размери.

С отговора на исковата молба и допълнителния отговор се оспорва материалноправната легитимация на ищците, тъй като от представените доказателства не може да се обоснове изключението, предвидено в ТР 1/2018 г.; при условие на евентуалност се оспорва размера, като застрахователят счита за приложима разпоредбата на пар. 96 ПЗР на КЗ; направено е възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, направено е възражение за погасителна давност по отношение на вземанията за лихви.

За да отхвърли предявените искове с обжалваното решение, решаващият състав е приел, че ищците не са установили по безспорен начин съществуването на изключително близки отношения с починалия Л. Р., надвишаващи нормално присъщите на родството с всеки от тях и съответно не е доказано, че преживяванията на ищците от претърпяната загуба излизат извън границите на нормалните преживявания на скръб и болка при загуба на близък.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетата по делото Присъда № 65/27.09.2016 г. по НОХД № 311/2016 г. на ВТОС се установява, че на 12.10.2015 г., в землището на с. Горна Студена, общ. Свищов, на кръстовище, образувано от път III-5 и главен път І-3 при км. 25+925, при управление на МПС – лек автомобил Рено 19, с рег. № ЕН 23****, негова собственост, при движението си в посока от гр. Свищов към гр. Павликени, Ф. А. Р., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 47 ЗДвП и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като при навлизане в кръстовището не съобразил своето поведение с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, движил се със скорост 69,8 км/ч, която не му позволила при необходимост да спре и да пропусне участвиците в движението с предимство, 4 не пропуснал движещия се по пътя с предимство в посока от гр. Плевен към гр. Русе лек автомобил Опел Астра, с рег. № ВТ34****, собственост и управляван от Л. И. Р., като реализирал удар между предна челна част на управлявания от него автомобил Рено 19 и предна лява врата на лек автомобил Опел Астра, и по непредпазливост причинил смъртта на Л. И. Р., в резултат на несъвместима с живота съчетана травма.

Не е спорна и родствената връзка на ищците с починалия – Д.Д. Д., М.

Й. И. и Д. Й. И. са негови внуци – Удостоверение № 2332/10.09.2018 г. и Удостоверение № 1595/05.07.2018 г., а М. И. Р. – негов брат – Удостоверение № 3318/07.12.2018 г.

Не се спори също, че виновният водач е застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 03.01.2015 г. – 02.01.2016 г.

За установяване на отношенията между ищците и починалия са разпитани свидетели. Според св. Е. Г. семейството било доста сплотено, като чичо Л. обединявал всички, защото се грижел за всички. Всички се допитвали до него. Той отгледал децата, особено Д., защото семейството на Д. има малък семеен бизнес, поради което работели повече, и Д. се отглеждал от дядо си Л. и баба си Н.. Чичо Л. обичал да ходи за риба и водел и момчетата, те расли покрай него. Всички живеели в гр. Лясковец, но в различни жилища. Братът на Л. – дядо М. имал къща в с. Стамболово, където също се събирали, включително и свидетелката, която е възприела, че двамата братя имали прекрасни отношения и се грижели заедно за двора и за всички селскостопански неща, ходели заедно за риба. След инцидента всички изпаднали в шок, плачели. Д. изживял тежко това, което се случило, позатворил се в себе си, не говорел много. Семейството било сплотено, грижели се добре за децата, на тях не им е липсвала родителска грижа. Дядото също се грижел за всички.