Определение № 579 от 20.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. *, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500435 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба на „С.Р.*“ ЕАД против определение № 989/17.07.2026 г. на Районен съд – *, с което е отставена без уважене молба за спиране на производството по ч. гр. д. №*/2026 г.

Жалбоподателят „С.Р.*“ ЕАД твърди в частната жалба, че определението е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено. Посочва, че заповедното производство не приключва със съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което заповедта за изпълнение не обвързва синдика и останалите кредитори в производството по несъстоятелност. С откриване на производството по несъстоятелност заявителят в заповедното производство губи правния интерес от воденето му, защото актовете по чл. 410 от ГПК са неотносими в производството по несъстоятелност. Продължаването на заповедното производство би било недопустимо, доколкото вече е отпаднал правният интерес за заявителя.

МОС като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с доказателствата по делото, пирема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. №*/2026 г. на Районен съд – * е образувано по заявление на Н. Ф. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителенлист срещу „С.Р.*“ ЕАД за вземане, представляващо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение. МРС е уважил искането и е издал Заповед №*/02.02.2026 г. за сумата 1387,10 евро.

Заповедта е съобщена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК на 11 май 2026 г. Двуседмичният срок за 1 получаване на книжата е изтекъл на 26 май 2026 г. (25 май 2026 г. е бил почивен ден), поради което от този момент се счита, че заповедта е достигнала до длъжника и за него е започнал да тече срок за оспорване на заповедта по реда на чл. 414 от ГПК.

Възражение не е било подадено, следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила съгласно чл. 416, ал. 1 от ГПК.

На 16 юли 2026 г. длъжникът „С.Р.*“ ЕАД е подал молба за спиране на заповедното произвдство на основание чл. 637 от ТЗ, като е представил доказателства, че с решение № 923/09.07.2026 г. по т. д. № 2365/2024 г. на СГС по отношение дружеството е открито производство по несъстоятелност.

Заповедният съд е оставил молбата без уважение с мотиви, че след откриване на производство по несъстотяленост всички производства срещу длъжника се спират, освен ако е налице изключението по чл. 637, ал. 1, изр. І от ТЗ – трудов спор за парично вземане. След като заявителят в заповедното производство претендира плащане на обезщетение, дължимо при прекратяване на трудово правоотношение, МРС е счел, че не са налице предпоставки за спиране на производството.

МОС намира определението за правилно, като към аргументите на заповедния съд добавя и следните съображения:

Заповедното производство пред МРС се е развило и приключило с издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила. По него няма да се извършват последващи процесуални действия, за да се налага спирането им.

Като се изходи от характера на заповедното производство, като такова целящо да установи безспорност на вземането, МОС приема, че щом не е подадено възражение, то дружеството признава задължението си към Н. Ф., а към изпълнителната сила на заповедта за изпълнение е насложена и силата на пресъдено нещо. Това е станало с влизането й в сила на 26 май 2026 г. – преди постановяване на решението на СГС за откриване на производство по несъстоятелност на „С.Р.*“ ЕАД.

Ако заявителят предприеме действия по принудително събиране на вземането, то тогава изпълнителното производство, образувано след откриване на производството по несъстоятелност, ще се яви недопустимо.

Дружеството е обвързано от влязлата в сила заповед за изпълнение, затова неоснователни са доводите в частната жалба, че заповедта за изпълнение е ирелевантна за производството по несъстоятелност.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „С.Р.*“ ЕАД против определение № 989/17.07.2026 г. по ч. гр. д. №*/2026 г. на Районен съд – *.

2

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3