Решение № 1523 от 02.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Е. П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300502322 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Йеттел България“ЕАД (с предишно наименование „Теленор Бъргария“ ЕАД), ЕИК *****, чрез адвокат В. Н., против решение № 261860/23.12.2020 г., постановено по г. д. № 15724/2018 г. по описа на РС Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Йеттел България“ЕАД против Е. Н. Т., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗЗД и чл. 286, ал. 1 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 288,00 лева, представляваща стойността на абонаментни такси и използвани услуги, от които:

16,25 лева - абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; 36,87 лева - абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; 93,22 лева – абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; 79,57 лева - абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; 18,91 лева - абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; 43,18 лева - абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, за които суми е издадена Заповед № 5543/18.06.2018 г. по ч. г. д. № 9948/2018 г. по описа на РС Пловдив.

В жалбата се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, противоречащо на материалния закон и събраните по делото доказателства, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Отправено е искане въззивният съд да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това уважи предявените искове и за посочените размери. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Е. Н. Т. не взема становище по жалбата.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗЗД и чл. 286, ал. 1 от ТЗ, както и по чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от “Теленор България” ЕАД против Е. Н. Т. за заплащане на сумата от сумата от 1 185, 92 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойки по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** и Договор за лизинг към него, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** и Договор за лизинг към него.

В исковата молба се съдържат твърдения, че между ищцовото дружество и ответницата са сключени следните договори: 1/ Договор за мобилни услуги от 26.03.2010 г., изменен с Допълнително споразумение от 05.02.2011 г., Допълнително споразумение от 28.12.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.12.2014 г., по силата на което ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги по програма „Резерв 13,99 Коледа 2014" с предоставен предпочетен номер +*****, срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна такса от 13, 99 лева; 2/ Договор за мобилни услуги от 18.03.2012 г., изменен с Допълнително споразумение от 29.01.2014 г. и Допълнително споразумение от 01.12.2014 г., по силата на което ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги по програма „Резерв 13,99 Коледа 2014" с предоставен предпочетен номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 19, 99 лева; 3/ Договор за лизинг от 01.12.2014 г. по силата на който ищецът е поел задължение да предостави на ответницата мобилно устройство Lenovo А 606 Black за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение за заплащане цената на устройството от 197, 57 лева на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 8, 59 лева; 4/ Договор за лизинг от 10.07.2015 г., по силата на който ищецът е поел задължение да предостави на ответницата мобилно устройство Prestigio 5507 Dual Black за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение за заплащане цената на устройството от 328, 67 лева на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 14, 29 лева; 5/ Договор за мобилни услуги от 01.04.2014 г., по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги по програма „Go Web Start" с предоставен предпочетен номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 5, 90 лева; 6/ Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г., по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги по програма „GLOBUL Web & Talk 13.99" с предоставен предпочетен номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 13, 99 лева; 7/ Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г., по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги по програма „GoWeb Start" с предоставен предпочетен номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 5, 90 лева; 8/ Договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г., по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги по програма „Резерв 13,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди" с предоставен предпочетен 2 номер +*****, срещу насрещното задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 13, 99 лева; 9/ Договор за лизинг от 15.04.2015 г. по силата на който ищецът е поел задължени да предостави на ответницата мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение за заплащане цената на устройството от 312, 57 лева на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 13, 59 лева. С оглед неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на дължимите месечни плащания по посочените договори и споразумения същите били прекратени, а за дължимите по тях такси за услуги, лизингови вноски и неустойки, за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г., индивидуализирани във фактура № **********/18.03.2016 г.; фактура № 7239573099/18.04.2016 г.; фактура № **********/18.05.2016 г.; фактура № 7242321213/18.06.2016 г. и фактура № 7243640616/18.07.2016 г. от страна на дружеството „Йеттел България“ЕАД (с предишно наименование „Теленор Бъргария“ ЕАД), било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена Заповед № 5543/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Е.

Н. Т. по ч. г. д. № 9948/2018 г. на РС Пловдив, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.

Ответникът не взема становище по иска.

С постановеното по същество на спора решение № 261860/23.12.2020 г. е прието за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал. 1 от ТЗ по отношение на Е. Н. Т., че „Теленор България” ЕАД, е носител на паричните притезания в размер на сумата от общо 457, 49 лева, формирана, както следва - 77, 31 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г. по Договор за лизинг от 01.12.2014 г. за предоставено мобилно устройство Lenovo А 606 Black, в размер от 214, 35 лева – незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г. по Договор за лизинг от 10.07.2015 г. за предоставено мобилно устройство Prestigio 5507 Dual Black и в размер от 165, 83 лева – незаплатени лизингови вноски за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.07.2016 г. по Договор за лизинг от 15.04.2015 г. за предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black, за които е издадена Заповед № 5543/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 9948/2018 г. на РС Пловдив, като са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗЗД и чл. 286, ал. 1 от ТЗ, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 457, 49 лева до пълния им предявен размер от 1 185, 92 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойки по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, за които е издадена Заповед № 5543/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. г. д. № 9948/2018 г. на РС Пловдив.

За да постанови решението, в атакуваната му сега част, с която са отхвърлени предявените претенции за заплащане на суми, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги, за размер от общо 288,00 лева, както следва: 93, 22 лева абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 26.03.2010 г., изменен с Допълнително споразумение 3 от 05.02.2011 г., Допълнително споразумение от 28.12.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.12.2014 г.; 79, 57 лева - абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 18.03.2012 г.; 16, 25 лева - абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 01.04.2014 г.; 36, 87 лева - абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г.; 18, 91 лева - абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 по Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г. и 43, 18 лева - абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016г.-17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г., районен съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение съгласно посочените договори, но по делото не е установено, че ищецът е доставил услугата, заплащането на чиято стойност претендира, доколкото фактурите и счетоводните записвания не доказват предоставянето, респективно ползването на услугата, нито коректното и таксуване, а отразяват единствено финансовата отчетност на ищеца.

Посочил е, че доколкото документите не носят подпис на ответника, същите не го обвързват.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му част и допустимо. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила поради непроизнасяне по направено искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК, въведено като аргумент за неговата недопустимост. Липсата на своевременно направено искане за постановяване на неприсъствено решение в първото по делото съдебно заседание, води до липса на задължение на съда да се произнесе с определение по направено в предишен или последващ момент искане за постановяване на неприсъствено решение (в този смисъл определение № 50850/21.11.2022 г. по г.д.№ 2595/2022 г., 4-то г.о. на ВКС ). В случая искането за произнасяне с неприсъствено решение е обективирано в становище вх.№ 38038/10.06.2019 г. за съдебно заседание по делото, насрочено за 19.06.2019 г. В същото обаче ход на делото не е даден с оглед нередовното призоваване на ответната страна и е отложено за друга дата – 11.09.2019 г., когато е обявен за окончателен доклада по делото и е извършено произнасяне по предявени доказателствени искания. В съдебното заседание от 11.09.2019 г., което се явява първото съдебно заседание по делото, обаче не е присъствал представител на ищеца и искане за постановяване на неприсъствено решение не е заявено, поради което и съдът не е дължал произнасяне по такова.