Решение № 2218 от 09.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2218 гр. Пловдив, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330112457 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от Гаранционен фонд против Н. В. Н. и уточняваща молба от 11.10.2024г. се твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане ищецът изплатил по щета № *** от 27.02.2015г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 74 386.15 лв. на ***, чрез настойника ***, представлявана от ***, наследник на пострадалата фатално като пешеходец при ПТП на *** нейна майка ***. Виновен за ПТП бил ответникът, който управлявал собствено МПС *** с изтекла ГО, признат бил за виновен с влязла в сила присъда. На 13.12.2012г. виновният водач и други пътници, сред които жена му, тръгнали към *** около 6 часа, като около 6,45 ч. със скорост от около 65 км/час в гр.*** на изхода за гр.*** около бензиностанция „Шел“ водачът прави изпреварване на попътен автомобил, когато В. Ф. предприема пресичане отдясно наляво и настъпва удар. В решението на съда било установено съпричиняване на пострадалата поради неправилно пресичане. Г. Ф. чрез настойника се обърнала към Фонда, като по образуваната щета № ***/27.02.2015г. УС на ГФ взел решение за изплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., изплатено на дата 11.06.2015г. Тъй като молителят не се съгласил с размера на обезщетението, завел дело – гр.дело № 2102 по описа на СГС за 2017г., по което ответникът по настоящето дело бил трето лице – помагач на страната на Фонда. След решението на съда Фондът изплатил на дата 13.01.2021г. сума от общо 74 386.15 лв., формирана както следва – 46 000 лв. главница, 26 687.85 лв. законна лихва, 1 698.30 лв. разноски. На 30.12.2022г. ГФ заплатил и ДТ в размер на 1840 лв. С решение по дело № 853 по описа на ПОС за 2021г. по регресен иск на 1

Фонда ответникът бил осъден да заплати на Фонда сумата от 74 386.15 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.11.2021г. до окончателното плащане, представляваща изплатено от Фонда обезщетение за ПТП от 13.12.2012г. С регресна покана ответникът бил поканен да заплати съответните суми, но плащане нямало. Предмет на настоящия иск не било изплатено от Фонда обезщетение за неимуществени вреди, а сумата от 1840 лв., която била заплатената от ГФ държавна такса по сметка на СГС по воденото дело срещу ГФ от Г. В.а. ГФ бил осъден да заплати тази сума по сметка на СГС с решение № 12200 от 28.10.2020г. на САС по въззивно гр.дело № 777/2020г. Направено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 840 лв., представляваща изплатена от Гаранционен фонд държавна такса по цитираното дело, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочено е, че обстоятелствената част на исковата молба е хаотична и объркана, като не става ясна пасивната легитимация на ответника. Не ставало ясно кой е Спас В.. Направено е искане за оставяне на исковата молба без движение. Със становище от 24.10.2024г. и след оставяне на исковата молба без движение, ответната страна сочи, че молбата внася известно уточнение по предявения иск, който е за присъждане на разноски. Изразено е становище, че Н. не следва да носи материална отговорност за неуспешно проведен процес от ГФ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е по делото решение № 7798 от 18.11.2019г. по гр.дело № 2102 по описа на СГС за 2017г., с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. В.а Ф. сумата от 90 000 лв., представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на В. Г. Ф., настъпила вследствие на ПТП от 13.12.2012г. в гр.А., в резултат на противоправното поведение на Н. В. Н., като водач на МПС л.а. ***, с ДК № ***, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2015г. до плащането, както и сумата от 3330 лв. разноски. Осъден е Фондът и за заплащане на разноски в размер на 3600 лв. държавна такса по сметка на СГС.

С решение № 12200 от 28.10.2020г. по въззивно гр.дело № 777 по описа на Софийски апелативен съд е отменено решението на СГС № 7798 от 18.11.2019г. в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 46 000 лв. до 90 000 лв., както и в частта, с която Гаранционен фонд е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да плати по сметка на СГС държавна такса над 1840 лв. до 3600 лв.

С решение № 257 от 09.07.2022г. по гр.дело № 853 по описа на ПОС за 2021г. е осъден Н. В.

Н. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 74 386.15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2021г., представляваща изплатеното от Фонда обезщетение на Г. В.а Ф., ведно с разходите по неговото изплащане, вследствие на ПТП, настъпило на 13.12.2012г. в гр.А., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на Н. В. Н. при управление на л.а. *** с рег.№ ***, без за последния да 2 има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при което е настъпила смъртта на В. Г. Ф..

Представено е уведомление за доброволно изпълнение на основание чл.182, ал.2 ДОПК от СГС до Гаранционен фонд за заплащане на сумата от 1840 лв. по сметка на съда, съгласно решение № 7798 от 18.11.2019г.

С присъда № 62 от 02.09.2014г. по НОХД № 916 по описа на ПОС за 2014г. е признат подсъдимият Н. В. Н. за виновен в това, че на 13.12.2012г. в гр.А. при управление на МПС л.а. *** с рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на В. Г. Ф..

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което на 30.12.2022г. Гаранционен фонд е наредил от банковата си сметка по сметка на Градски съд държавна такса по гр.дело № 2102 по описа на СГС за 2017г. в размер на 1 840 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С исковата молба се претендира осъждане на ответника за заплащане на сумата от 1840 лв., представляваща заплатена от Гаранционен фонд в полза на СГС държавна такса по гр.дело № № 2102 по описа на СГС за 2017г.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че с решение № 7798 от 18.11.2019г. по гр.дело № 2102 по описа на СГС за 2017г. Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. В.а Ф. сумата от 90 000 лв., представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на В. Г. Ф., настъпила вследствие на ПТП от 13.12.2012г. в гр.А., в резултат на противоправното поведение на Н. В. Н., като водач на МПС л.а. ***, с ДК № ***, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2015г. до плащането, както и сумата от 3330 лв. разноски. Действително, както е посочено от страна на особения представител на ответника, в решението е посочено, че се осъжда ЗК „Лев инс“ АД да заплати по сметка на СГС сумата от 3600 лв. държавна такса, но според настоящия състав очевидно се касае за допусната при постановяване на съдебния акт фактическа грешка. Макар и да няма данни същата да е поправена по реда на чл.247 ГПК, няма съмнение, че за заплащане на сумата от 3 600 лв. е осъден Гаранционен фонд. В тази връзка очевидно е, че ответник по предявените искове по цитираното гр.дело е само Гаранционен фонд, а освен това видно от диспозитива на решение № 12200 от 28.10.2020г. по въззивно гр.дело № 777 по описа на Софийски апелативен съд, частично е отменено решението на СГС № 7798 от 18.11.2019г. - в частта, с която Гаранционен фонд е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да плати по сметка на СГС държавна такса над 1840 лв. до 3600 лв.

Не се спори, установява се и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че на 30.12.2022г. Гаранционен фонд е наредил от банковата си сметка по сметка на Градски съд държавна такса по гр.дело № 2102 по описа на СГС за 2017г. в размер на 1 840 лв.

Формирана е съдебна практика по въпроса включват ли се в разходите по чл.288, ал.8 КЗ 3

(отм.), за които възниква регресно право в полза на Гаранционен фонд към причинителя на вредата по чл.288, ал.12 КЗ (отм.), разноските, направени в съдебно производство, образувано по иск, предявен от увредените лица срещу Гаранционен фонд, имащ за предмет вземането им за обезщетение за вреди, причинени от ПТП. Въпросът е правен и касае обхвата на предявеното в процеса регресно вземане на Гаранционен фонд към водача, виновен за ПТП-то, от което са причинени вреди. Съдебната практика приема, че в регресното вземане на Гаранционен фонд се включват и такива за заплатени разноски, направени в образувано от увредените лица срещу фонда исково производство, чийто предмет са вземанията им за обезщетение за вреди или както е в настоящия случай – заплатената от Фонда държавна такса в производството по гр.дело № 2102 по описа на СГС за 2017г., образувано по искова молба от Г. В.а Ф. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.288, ал.1, т.1, б.

„а“ КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. Според Решение № 8 от 22.06.2022г., постановено по т. д. № 2144/2020 г. по описа на ВКС, I т. о., регресното право по чл.288, ал.12 КЗ (отм.) се включват и сумите, заплатени от Гаранционен фонд за дължима държавна такса, както и за адвокатско възнаграждение за воденото от увреденото лице срещу фонда исково производство за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са причинени при настъпило ПТП. Поради това съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят разноски в общ размер от 752.60 лв., от които 73.60 лв. държавна такса, 484 лв. възнаграждение за особен представител, 180 лв. депозит за ССчЕ и 15 лв. държавна такса за СУ, по представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН ********** от *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.

„Граф Игнатиев“ № 2 сумата от 1 840 лв. /хиляда осемстотин и четиридесет лева/, представляваща заплатена от Гаранционен фонд по сметка на Софийски градски съд на 30.12.2022г. държавна такса съобразно решение № 7798 от 18.11.2019г. по гр.дело № 2102 по описа на СГС за 2017г. и решение № 12200 от 28.10.2020г. по въззивно гр.дело № 777 по описа на Софийски апелативен съд, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН ********** от *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.

„Граф Игнатиев“ № 2 сумата от 752.60 лв. /седемстотин петдесет и два лева и 60 ст./ направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от 4 връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5