Определение № 4064 от 30.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4064 гр. София, 30.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002104981 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., чрез назначения от съда служебен адвокат, срещу решение № 154 от 23.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 265/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 273 от 12.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1974/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Н. Н. А. против Окръжен съд-Пазарджик иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателната дейност по гр. д.

№ 160/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, изразяващо се в ограничаване на правото му на достъп до правосъдие и неразглеждане на делото от независим и безпристрастен съд.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1.Има ли нарушение на основните начала на гражданския процес - състезателност, равенство между страните и установяване на истината, когато съдът, разглеждащ делото, не е упътил и указал на страна, поискала освобождаване от ДТ и разноски по делото, която е отговаряла на условията разписани в закона за предоставяне на правна помощ, но не е поискала ползването на правна помощ?

1

2.Бил ли е длъжен съдът, разглеждащ делото, да информира страната за възможността да ползва правна помощ, с оглед осигуряване на страните на равни процесуални възможности да участват в производството в защита на своите права и законни интереси?

3.Неизпълнението на разпоредбата на чл. 99 от ГПК може ли да се третира на плоскостта на отказ от правосъдие, вкл. по чл. 6, § 1 от Конвенцията и попада ли в предметния обхват на иска по чл. 2в от ЗОДОВ, касаещ съществено нарушение на Общностното право на Европейския съюз?

4.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззивната страна, надлежно въведени в процеса?

5.Следва ли общите норми на ЕКПЧ, в частност чл. 6, ал. 1 от конвенцията, да се счита за част от правото на ЕС?“

Ответната страна по жалбата – Окръжен съд-Пазарджик в предоставения срок за отговор, чрез административния ръководител, изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол по формулираните въпроси в жалбата. Поддържа се твърдение, че въпросите са формулирани некоректно, абстрактно и единствено с оглед поддържаната от касатора теза за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че въззивното решение е правилно и обосновано.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с жалба от ищеца – Н. Н. А., подадена срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника – Окръжен съд-Пазарджик осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В обжалваното решение въззивният състав е посочил, че предявеният иск се основава на твърдения за нарушено право на справедлив и безпристрастен съд по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, във вр. с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/, в които норми се урежда право на съдебен процес от независим и безпристрастен съд. Установил е, че изложените в исковата молба от ищеца твърдения са: че изтърпява наказание „Доживотен затвор“ в затвора в Пазарджик, като с решение № 133/10.04.2023 г. по в. гр. д. № 160/2023 г. Окръжен съд-Пазарджик е потвърдил изпълнителните действия, предприети от ДСИ при Съдебно-изпълнителна служба на Районен съд - Пазарджик, с които бил наложен запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещи негови вземания по дела срещу ГД „Изтърпяване на наказанията“, обективирани в постановление от 31.01.2023 г. по изп. д. № 18/2023 г. на СИС при Районен съд – Пазарджик; че с това решение, което е окончателно, бил преграден пътят на ищеца за по-нататъшна съдебна защита и в резултат на това той е претърпял неимуществени вреди, тъй като поради наложения запор бил лишен от парични средства в мястото, където 2 изтърпява наказанието си, а в същото време вместо да допусне поисканата от него правна помощ, съдът самоволно тълкувал оплакванията му и ограничил правото му на достъп до правосъдие; нарушен бил принципът за равнопоставеност на страните по делото по чл. 6 от ЕКПЧОС, доколкото всеки има право делото му да бъде разгледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, пред който всяка от страните трябва да има възможност да представи позицията си, доказателства във връзка с нея и равни условия за събирането им, всеки има възможност да бъде съветван, защитаван и представляван пред съда, а на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тя е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие; спрямо ищеца било проявено нечовешко и унизително отношение, преживял силен стрес поради лишаването му от средства за набавяне на достатъчно храна и вещи от първа необходимост, гладувал, не можел да заспи и изпитвал силни негативни емоции. От фактическа страна въззивният съд е посочил, че от приложеното в. гр. д. № 160/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик било видно, че делото е било разгледано от въззивен състав, състоящ се от трима съдии, от Окръжен съд-Пазарджик, съдията-докладчик е бил избран при спазване на принципа за случайния избор чрез одобрен от Висшия съдебен съвет софтуерен продукт измежду всички, разглеждащи този вид дела, а определените като членове съдии са такива от постоянния му съдебен състав, делото е било разгледано при спазване на процесуалните правила по ГПК в закрито съдебно заседание, преди което е била дадена възможност на всяка от страните да изрази становище и да представи доказателства, а спорът е бил решен в срок от 32 дни от постъпване на жалбата в Окръжен съд – Пазарджик. Като се е позовал на данните, съдържащи се в приложеното в. гр. д. № 160/2023 г. по описа на Окръжен съдПазарджик, въззивният съд е констатирал, че Н. А. не е сезирал съда с молба за предоставяне на правна помощ по чл. 94 и сл. от ГПК, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, поради което е заключил, че не би могло да се приеме, че такава му е била отказана неоснователно. Допълнил е, че в производството Н. А. единствено е поискал по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от внасяне на такси и разноски поради липса на достатъчно средства за това, което искане е било уважено изцяло от съда.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, цитирайки разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, че Държавата отговаря за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Позовавайки се на трайната и непротиворечива практика на СЕС, съдът е посочил, че предпоставките за да бъде ангажирана отговорността на Държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушение на правото на Съюза, са следните: нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. От анализа на доказателствата е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС, предоставяща право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Обобщил е, че не са били нарушени гарантираните на ищеца от правото на Европейския съюз права и свободи, като делото му е било гледано справедливо и публично в разумен срок от 3 независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. При формиране на този извод съдът е съобразил и константната практика на СЕС, че отговорността на Държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт по същество като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи като например при допуснато очевидно нарушение на приложимото общностно право или когато е иззела компетентност, изрично възложена на орган на Европейския съюз. По отношение на предвидената в чл. 47 ХОПЕС възможност всеки да бъде съветван, защитаван и представляван пред съда, а на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, да бъде предоставена правна помощ, доколкото тя е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие, е посочил, че тази възможност е предоставена на преценката на страните по делото, които могат да я упражнят, ако желаят, а в правомощията на съда е да прецени дали са налице условията за това, само ако до него е отправено такова искане. Посочил е, че в настоящия случай, от събраните и обсъдени доказателства от приложеното гр. д. № 160/2023 г. е констатирал, че ищецът Н. А. не е сезирал съда с молба за предоставяне на правна помощ по чл. 94 и сл. ГПК. В заключение е посочил, че въз основа на всички събрани по делото доказателства достига до извода, че при разглеждане и решаване на спора от Окръжен съд-Пазарджик не е допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като липсата на една от предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата дава основание да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

В обжалваното решение съставът на Апелативен съд-Пловдив е разгледал иск за обезщетение на неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, като се е произнесъл по материалноправните предпоставки на претенцията по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ установено ли е при разглеждане на конкретното дело допуснато нарушение на правна норма на правото на ЕС и практиката на СЕС, даваща права на частноправни субекти при правораздавателната дейност по конкретния процес, за което държавата отговоря чрез органа, от чиито противоправни актове се претендира да са причинени вреди; достатъчно съществено и явно ли е това нарушение и понесени ли са от ищеца неимуществени вреди в пряка причинна връзка с допуснатото нарушение. От съвкупната оценка на събраните по 4 делото доказателства, въззивният съд е обосновал извод, че при разглеждане на процесното дело ответникът Окръжен съд – Пазарджик не е допуснал нарушение на сочените в исковата молба норми на правото на ЕС, на правото на ищеца на справедлив съдебен процес, в проведеното съдебно производство са му били осигурени ефективни средства за защита, гарантиращи защитата и реализирането на правата и законните интереси на страните в процеса. Въпроси с № 1, 2, 3 и 5 не са от значение за тези решаващи правни изводи.