Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260408 от 24.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 457/2020
Вид
Определение № 260408
Подписан
24.11.2020
Състав
ЯНКО НОВАКОВ НОВАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

260408 24.11.2020 година град Бургас

Бургаският окръжен съд, граждански състав на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Янко Новаков

Членове: -

Секретар:

- изслуша докладваното от съдия Новаков търговско дело номер

457 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 124, ал. 1, предл. ІІ от ГПК.

Пред

Бургаския административен съд е била подадена жалба от „Наси Радо“ ООД за прогласяване на нищожността на изявление на Община Айтос за прекратяване на договор от 10.10.2014 г. за концесия на язовир в землището на с. Чукарка.

Като е приел, че се касае за иск за установяване съществуването на концесионното правоотношение, административният съд е изпратил делото по подсъдност на Айтоския районен съд.

Така е било образувано гр. дело № 608/2020 г. на Районен съд – Айтос.

С определение от 02.09.2020 г. районният съд е посочил, че цената на иска надхвърля 25000 лева и е изпратил делото по подсъдност на настоящата инстанция.

Настоящият състав намира, че тъй като се касае за договор за ползване на имот – публична общинска собственост, най-близки за определянето на цената на претенцията са правилата за договора за наем. Аналогично на посоченото в чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК материалният интерес от делото следва да бъде определен на базата на концесионното възнаграждение за една година, което възлиза на 1812 лева без ДДС респ. 2174,40 лева с ДДС.

Правоприлагането по аналогия в случая е уместно и позволено по аргумент от чл. 69, ал. 2 от ГПК.

Дори обаче то да не се допусне, цената на иска трябва да се определи въз основа на конкретния интерес на ищеца от запазване на концесионното правоотношение.

Затова е необходимо да бъде съобразен оставащият период до края на концесията.

Видно от изложеното от ищеца, спорът е провокиран от изявление на Община Айтос за едностранно прекратяване на договора, считано от 14.08.2020 г.

За периода от 14.08.2020 г. - 30.10.2028 г. т.е. до края на концесионния договор сборът от концесионните вноски възлиза на 16685,50 лева без ДДС респ. 20022,60 лева с ДДС. И така определена, цената на иска не надвишава прага от 25000 лева по чл. 104, т. 4 от ГПК, обосноваващ подсъдност пред окръжен съд.

Предвид изложеното и на основание чл. 122 от ГПК е необходимо да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Бургаския апелативен съд.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ

ПРИЕМА за разглеждане иска, предявен по гр. дело № 608/2020 г. на Айтоския районен съд.

ПОВДИГА

СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Бургаския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: