Решение № 3450 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3450 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110202970 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от И.А.Г., срещу Наказателно постановление №864301-F855317 от 25.11.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал.

1 от Закона за данък върху добавената стойност /3ДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т .2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания санкционен акт. Релевира се и издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въвеждат се аргументи в посока на това, че реализираните за периода от 01.01.2025 г. до 10.10.2025 г. продажби, за които се твърди, че е следвало да бъдат регистрирани в данъчна група „Б“ и че възлизат в размер на 476,90 лева, всъщност са реализирани още в първите дни на месец януари 2025 г., противно на отразеното в двата процесуални документа. Твърди се, че за посочения отчетен период – януари месец 2025 г., е подадена справка-декларация, в която процесните продажби са отчетени и обложени коректно със съответната правилна ставка – 20 % ДДС. Сочи се, че всички други продажби са отразени коректно в правилната данъчна група, а процесният случай е инцидентен, касаещ задаване на стандартна ставка 20 % от служител, извършено при въвеждане на конкретна промоция. Критикува се направената от административнонаказващия орган преценка относно наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства при определяне размера на наложената имуществена санкция. На това основание навежда доводи за липсата на изложени мотиви по отношение неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. В посока 1 третирането на случая като маловажен се позовава на това, че нарушението е извършено за първи път и че няма данни за осъществени други нарушения, по повод на които лицето да е санкционирано с влезли в сила наказателни постановления.

В съдебна зала жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А.Г., който пледира за уважаване изцяло на депозираната жалба. Поставя се акцент върху това, че в резултат на софтуерен проблем или грешка, в известен период – от началото на месец януари 2025 г., неправилно реализираните продажби са въвеждани в данъчна група, изискваща облагане с 9 % ДДС, като в допълнение обаче се твърди, че този период бил незначителен – от началото до средата на месец януари 2025 г. В съдебно заседание релевира доводи за коригиране на посоченото неправилно въвеждане веднага след установяването му.

Сочи се, че макар целият оборот да е бил въведен като облагаем с данъчна ставка 9 %, същият е бил отчетен и обложен с 20% ДДС, предвид което се твърди отсъствието на невнесен данък в държавната хазна. Излага аргументи, идентични с тези в жалбата, в посока субсумиране на случая като маловажен, В случай на уважаване на жалбата претендира разноски.

Наказващият орган, редовно призован се представлява от юрк.Б.. В хода на делото по същество същата моли за оставяне без уважение на процесната жалба и респективно потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Сочи, че извършеното нарушение е формално и че не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател - „,,***''“ ЕООД, ЕИК ******* с вписан управител И.А.Г., стопанисвало търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ кафене „,,***''“, находящо се в гр. София, ,,***''.

При извършена оперативна проверка на 10.10.2025 г. в 11:20 часа, в посочения търговски обект, било установено, че има въведено в експлоатация и функциониращо Фискално устройство /ФУ/ - модел „ДАТЕКС FP 700 MX„ с perистрационен номер № 4691465/09.02.2025 г. в НАП, с Индивидуален номер /ИН/ на ФУ – ДТ967645 и номер на фискална памет /ФП/-02967465.

От изведен при проверката периодичен финансов отчет /ПФО/ с № 0013585 проверяващите, в това число и актосъставителят Х. А., установили, че дружеството като задължено лице отчита продажбите в обекта за периода от 01.01.2025 г. до 10.10.2025 г. /включително/ на обща стойност 476.90 лв. в данъчна група „Г“- за стоки и услуги, на които се начислява ставка на Данък върху добавената стойност /ДДС/ от 9 %, вместо в група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

В процесния случай не била извършена проверка относно продажбата на какви конкретно стоки и услуги е отчетена в данъчна група „Г“.

2

На база установеното лицето Х. А. приел, че е реализиран съставът на нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите. Било прието, че дружеството-жалбоподател - „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството си на лице по чл. 3, не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта, поради което му било вменено нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на Министерство на Финансите.

Поради това лицето А. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F855317 / 20.10.2025 г., в качеството си на инспектор по приходите в Централно управление на НАП. В така съставения АУАН не било посочено в конкретика какви стоки и услуги са отнесени към неправилната данъчна група.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа на посочения АУАН било издадено Наказателно постановление (НП) № 864301F855317 /25.11.2025 г., издадено от Стоян Кенов Дечев - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 27, ал.1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006 г.).

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: Протокол за извършена проверка в обект /ПИП/ с 0163058/10.10.2025 г., декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, споразумение за съвместна търговска дейност, съкратен отчет на фискална памет, приходен касов ордер от 31.01.2025 г., месечни отчети от фискално устройство за периода месец януари – месец февруари 2025 г., заповед за компетентност № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025 г.

Видно от съкратен отчет на фискална памет има отчетени в данъчна група „Б“ суми в размер на 168000,36 лева, а в данъчна група „Г“ – 476,90 лева.

Настоящият съдебен състав кредитира и останалите писмени доказателства по делото.

След внимателен преглед съдът намира, че нарушението не е доказано, предвид на това, че от обективните находки по делото не могат да се извлекат каквито и да било данни за естеството на стоките и услугите, отчитани от жалбоподателя в процесната данъчна група с намалена данъчна ставка от 9 %. Доколкото в разпоредбите на чл.66 и чл.66а от ЗДДС се диференцира ставката на косвения данък на базата на вида на доставката, продажбата, то за да е доказано претендираното нарушение следва да се установи кога е извършена 3 съответната доставка (продажба) и конкретно на какъв вид стока или услуга. В тази връзка следва да се отбележи, че в ЗДДС и в частност в чл.66а са регламентирани доставките на стоки и услуги, които се облагат с ДДС със ставка 9%, като в тежест на административнонаказващия орган е да установи и докаже, че всяка конкретна доставка, извършена в посочения в АУАН и НП период /от 01.01.2025 г. до 10.10.2025 г./ е извън посочените в тази разпоредба. Липсата на установяване характера и естеството на доставките, извършвани в рамките на посочения период, лишава повдигнатото административнонаказателно обвинение от каквато и да било доказателствена обезпеченост, което, само по себе си, се явява самостоятелно основание за отмяна на процесния санкционен акт.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от активно легитимирано за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации, обективирани в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Настоящият съдебен състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респективно са издали процесното НП. Видно от нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице. Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят актове за установяване на административни нарушения, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт. Приложената по кориците на делото заповед на Изпълнителния директор на НАП, в т. 1.1 овластява и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения на чл. 185 от ЗДДС.

Коментираната заповед е цитирана и в обжалваното НП, което е доказателство, че към датата на издаване на санкционния акт неговият автор е притежавал нужната материална 4 компетентност.

Съдът намира, че в конкретния случай са спазени и законоустановените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове за съставяне, респективно издаване на атакуваното наказателно постановление.

В хода на служебно извършената проверка на събраната доказателствена маса обаче съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере фактическите рамки на предявената му отговорност, наред с вече посочената недоказаност и доказателствена необезпеченост на твърденията, обективирани в двата ключови за производството процесуални документа.