Решение № 33 от 18.01.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Враца, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20231400500572 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 146/07.04.2023 г. по гр.д. № 905/2022 г. по описа на Районен съдКозлодуй са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от В. Х. С. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Враца, както следва:

- иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 4455.27 лева за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2022 г. до окончателното изплащане;

- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 576.41 лева за периода от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г.;

- иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – за заплащане на сумата от 1993.30 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за 130 часа положен извънреден труд за периода от 01.08.2020 г. до 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2022 г. до окончателното изплащане и

- иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 246.54 лева за периода от 01.11.2020г. до 15.07.2022г.

Със същия съдебен акт В. Х. С. е осъден да заплати на ОДМВР-Враца сумата 370 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице, а 1 на основание чл.78, ал.4 ГПК ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй сумата 420 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице.

Решението е изменено на основание чл.248 ГПК в частта за разноските с постановено по същото дело Определение № 935/13.07.2023 г., както следва:

- по молба на ОДМВР-Враца е намален размера на присъдените в тежест на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД - ответник по неразгледания обратен иск разноски за юрисконсултско възнаграждение от 350.00 лева на 100.00 лева, като в останалата част молбата за изменение на решението за разноските е отхвърлена като неоснователна и недоказана;

- по молба на ищеца по главния иск В. Х. С. е намален размера на разноските, присъдени в негова тежест на ответника по главния иск ОДМВР-Враца за юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лева на 100.00 лева, като в останалата част молбата за изменение на решението за разноските е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 4238/18.05.2023 г. от ищеца В. Х. С., чрез пълномощника му адв. Г. Г., който обжалва изцяло Решение № 146/07.04.2023 г. по гр.д. № 905/2022 г. по описа на Районен съд- Козлодуй. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По отношение на първия предявен иск срещу ОДМВР-Враца въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че част от допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези по т.6, б."г" на Решение на Министерския съвет /РМС/ № 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по чл.37 ЗМВР - ОДМВР Враца и от заинтересованото лице по чл.92, ал.1 ЗМВР - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Навежда доводи, че по общата логика на чл.116, ал.1, изр.второ от Конституцията на РБ, служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл.92, ал.8 ЗМВР, във връзка със сключени договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, се урежда единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни източници. Сочи, че този извод следва и от самата норма на чл.92, ал.8 ЗМВР, която ясно разграничава двете правни отношения - първото по чл.92 ЗМВР между основната структура по чл.37 ЗМВР и заинтересованото лице и второто между съответното лице по чл.158 и чл.159 ЗМВР и служителя. Счита, че в случая съдът е смесил тези две отношения като е приел, че няма законова пречка "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да участва в определянето на месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че според чл.9 ЗЗД договорите не могат да противоречат на закона, поради което не е допустимо с договор, вкл. и по чл.92, ал.1 ЗМВР, да се уреждат механизми, които да включват заинтересованите лица по чл.92, ал.1 ЗМВР, както е в двата процесни договора.

На следващо място в жалбата се посочва, че районният съд неправилно е приел, че с процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Развиват се съображения, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата таблица е посочено възнаграждение в абсолютна стойност, а т.4.1.7. от договорите касае предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, които не обвързват директора на ОДМВР. Посочва се, че последният следва да се съобрази с договореното в колона 5 на Приложение 4 - Ценова таблица към процесните договори, чиито клаузи са публично известни с оглед сключените договори по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които са били публикувани в Интернет и са били известни и на ищеца, за разлика от Вътрешните правила на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Сочи се също, че възнагражденията на въззивника зависят от посочените елементи в чл.179 ЗМВР, в чиято ал.4 е предвидено, че допълнителните възнаграждения се изплащат задължително.

2

Според изложеното в жалбата, за законосъобразното сключване на договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, съгласно ал.4 на същата норма се изисква разрешение на министъра на вътрешните работи. Същото изискване по аргумент за по-силното основание би следвало да стои и при изменението на договорите, вкл. и на договорените размери на възнагражденията, но по делото липсват доказателства да е било дадено такова разрешение за изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5 от Приложение 4 - Ценова таблица към договорите.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че въпреки безспорно установената липса на съвместна работна група по т.4.1.7. между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на допълнителните му възнаграждения. Счита, че липсата на такава работна група и наличието единствено на едностранно определена работна група от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД представлява неизпълнение на договора в тази му част. Изтъква, че за процесния период нито един служител на ОДМВР-Враца не е участвал в такава група с право на глас, поради което няма законосъобразно обяснение защо директорът на ОДМВР-Враца е наредил да му бъдат изплащани месечни възнаграждения в значително намален размер от договорения.

Правят се оплаквания, че съдът изобщо не е разгледал служебните отношения между ищеца и ответника ОДМВР-Враца, а се е съсредоточил единствено върху обратния иск, касаещ отношенията между ОДВМР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като по този начин е смесил предмета на споровете и е нарушил правата на първоначалния ищец, който не може да се намеси в спора между страните по обратния иск.

На следващо място въззивникът изразява несъгласие и с правните изводи на районния съд, че възложителят може едностранно да променя и намалява цената на договорите, като определя по-нисък процент на допълнителното възнаграждение по колона от Приложение 4, свързано с т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. Намира, че вътрешните правила на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора по смисъла на чл.116, ал.1, т.1 ЗОП, от което не може да произтече право или задължение за директора на ОДМВР-Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г.

В жалбата се развиват и съображения, че първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г., издадени от изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдържат изричното изискване в т.2.2 работната група да предлага на изпълнителния директор да изплаща допълнителните възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на това дружество. На следващо място в т.1.3.3. тези правила изискват изготвяне на мотивиран доклад от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, а в т.4.5.1. излагане на мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите. Въззивникът посочва, че в нито един от докладите на началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, както и в протоколите на работната група, не са налице такива мотиви, което представлява нарушение на Вътрешните правила и не може да се вмени във вина на служителя, който е изпълнявал задълженията си и има право на пълно възнаграждение за целия период. Сочи също, че такова изискване е налице и в следващите Вътрешни правила № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. Счита, че съдът погрешно е приел, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата таблица, въпреки изричното изявление на ответника ОДМВР-Враца, че директорът му не е бил запознат с вътрешните правила на възложителя.

По отношение на втория иск в жалбата се посочва, че съдът се е основал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г., ОСГК на ВКС, без да вземе предвид, че на основание чл.633 ГПК е задължен изрично да приложи Решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на СЕС, в чиято т.1 изрично е посочено, че при всички 3 случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ОС-Враца. Според въззивника, по делото не са събрани доказателства, че са му били предоставени посочените в ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС компенсаторни механизми, което обуславя и правото му да иска обезщетение за положения нощен труд. Сочи се също, че в т.74-79 от посоченото решение на СЕС се прави анализ на българското законодателство във връзка с наличието на разумен и обективен критерий за въвеждането на осемчасова продължителност на нощния труд и се достига до извод, че такъв критерий не е налице.

Въззивникът претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх. № 7761/16.10.2023 г. от ответника ОДМВР-Враца, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно.

Оспорват се наведените в жалбата доводи, че районният съд е смесил видовете плащания по ЗМВР с дължимото възнаграждение по договора за охрана с "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Навеждат се доводи, че на основание чл.92, ал.1, т.1 ЗМВР и след проведена обществена поръчка между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е сключен Договор за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, осъществяващ се чрез охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари по чл.92, ал.3 ЗМВР.

Пояснява се, че съгласно чл.92, ал.9 ЗМВР - приходите и разходите от дейността на МВР по ал.1 и ал.3 и разходите по ал.2 се отчитат по бюджета на МВР, а ежегодно министърът определя цената на услугата по тези договори за охрана. Посочва се, че с РМС № 282/15.07.1993 г. е прието, че се дължи финансово поощрение на служителите на МВР, работещи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, без обаче да се посочва размера и периодичността на плащането му, уговарянето на които е оставено на волята на контрахентите по договора.