Определение № 21203 от 29.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21203 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511977 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 282108/22.08.2025год. подадена от А. Г. А. чрез пълномощника адв.М. срещу Определение № 34229/ 17.08.2025г. постановено по гр.д.№ 6014/25г. по описа на СРС, в частта в която съдът, по реда на чл.248 от ГПК е отхвърлил искането за присъждане на по-високо възнаграждение над 100лв. до претендираното такова от 600лв.

Жалбоподателят А. чрез пълномощника адв.М. излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение в отхвърлителната му част с твърдение за неправилност при преценка присъденото адвокатско възнаграждение. Поддържа, че предвид липсата на възражение за прекомерност, съдът е нямал право да присъди по-нисък размер адвокатско възнаграждение от претендирания. Моли обжалваното определение да бъде отменено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на още 500лв.

Ответникът „ Фератум България“ЕООД не е депозирал отговор на частната жалба.

Въззивният съд, като прецени доводите в частната жалба и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Заповедният съд е уважил подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6886/07.03.2025г. по ч.гр.д.

№6014/2025г. на СРС, 42 с-в, с която е разпоредил длъжникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на заявителя сумата от 14,19 лв., представляваща недължимо платена сума по сключен между страните недействителен Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва считано от 31.01.2025г. до окончателното й изплащане. В заявлението е било направено искане за присъждане на 600лв. адвокатски хонорар, по което заповедният съд не се е произнесъл.

С допълнителна молба адв.М. е поискал от съда да се произнесе и в частта за разноските, претендирани в заявлението.

С обжалваното определение № 34229/17.08.2025г. заповедният съд е уважил частично молбата на адв.М., като е допълнил заповедта за плащане и е осъдил длъжника „Фератум България“ ЕООД да заплати на частния жалбоподател А. А. сумата от 100лв. адвокатско възнаграждение, като е оставил без уважение искането в частта за разликата над 100лв. до 600лв. В мотивите си съдът е посочил, че при решаване на въпроса за дължимия адвокатски хонорар е съобразил решение на СЕС по дело № 438/2022г. , както и материалния интерес в заявлението.

1

Въззивният съд напълно споделя съображенията на заповедния съд. Безспорно, съобразно правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, на процесуалния представител на заявителя се дължи адвокатско възнаграждение. При определянето му съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. Както и правилно е посочил заповедния съд, съобразявайки решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 следва да се приеме, че НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай. Материалният интерес по делото е 14,19лв., правната и фактическа сложност на заповедното производство в конкретния случай се ограничава до подаване на заявление, други процесуални действия не са осъществени, поради което определеното от заповедния съд адвокатско възнаграждение от 100лв. за адвокат по настоящото дело напълно и справедливо покрива стойността на извършения от него труд. Претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 14,19 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба. В този смисъл е напр. Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 560/2021 г., III г. о., ГК. Посочената в частната жалба практика на ВКС и СГС не е задължителна за настоящия състав, тя е постановена по други дела. Действително липсва възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от длъжника, но това не лишава съда от правомощия да действа служебно, когато установи злоупотреба с право. Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК не може да дерогира общите принципи на ГПК в чл.3 и чл.5 за законност и добросъвестност, през призмата на които следва да се тълкува и прилага всяка друга конкретна норма на процесуалния закон. В подкрепа на това разбиране е и изричната разпоредба на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, която задължава заповедния съд да издаде заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Преценката на заповедния съд да не издаде заповед за изпълнение за разликата между присъдените 100лв. и претендираните 600лв. адвокатски хонорар при претендирана главница от 14,19лв. е правилна, съобразена със закона и добрите нрави.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 282108/22.08.2025год. на А. Г. А., подадена от адв.Д. М., САК, срещу Определение № 34229/ 17.08.2025г. постановено по гр.д.№ 6014/25г. по описа на СРС, в частта с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК в частта за разликата над 100лв. до 600лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2