Решение № 5276 от 24.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5276 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100508589 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация Русе” АД срещу протоколно решение от 20.05.2022г., постановено по гр. дело № 29514/2019г. на Софийски районен съд, 123 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател срещу П. А. Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 280. 30 лв. – стойност на доставена и разпределена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. Русе, ул. ****, бл. ****, аб. № 02000900090 за периода 21.02.2017г. – 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.03.2019г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 35. 37 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 15.05.2017г. до 07.03.2019г. С решението са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата 600 лв. в полза на ответника П. А. Г..

Въззивникът – ищец обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че по делото е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните, респ. качеството потребител на топлинна енергия на ответника за процесния имот. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.

Въззиваемият – ответник оспорва жалбата като неоснователна по подробно 1 изложени в писмен отговор съображения. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество обжалваното първоинстанционното решение е частично неправилно.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница за доставена топлинна енергия (ТЕ) за периода 21.02.2017г. – 22.01.2018г., както и на обезщетение за забава в размер на 35. 37 лв. върху главницата за доставка на ТЕ за периода 15.05.2017г. – 07.03.2019г. относно недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. ****, бл. ****, аб. № 02000900090.

СРС е отхвърлил исковете срещу въззиваемия – ответник по съображения, че ищецът не е доказал възникнало и съществуващо облигационно правоотношение между страните, по което ищецът да е доставял топлинна енергия на ответника в притежаван или обитаван от него топлоснабден имот на адреса, описан в исковата молба.

Въззивният съдебен състав намира, че по делото е установено договорно правоотношение между страните, възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество, относно доставката на топлинна енергия в процесния имот.

По отношение правото на собственост на ответника върху процесния имот е налице представен от ищеца констативен нотариален акт № 16, т. І, дело 95/19.05.2020г. на нотариус П., с район на действие гр. Русе, с който П. Г. е признат за собственик на пет търговски обекта, гараж и един апартамент, описан като № 9 – мезонет на ІV ет. и на І етаж във вх. А на сградата, с обща застроена площ от 151. 50 кв.м., всички намиращи се в жилищна сграда, описана с административен адрес - по ул. **** по плана на гр. Русе.

Съгласно представената по делото от ищеца скица на процесния апартамент с идентификатор ***, с площ от 151. 50 кв.м., като собственик на обекта е посочен П. А. Г., легитимиращ се като собственик съгласно отбелязването в скицата със същия нотариален акт № 16, т. І, дело 95/19.05.2020г. на нотариус П., № 124, том ІІІ , дело № 2349/00г. по описа на СВп.

В представен по делото насрещен иск /л. 50- 51 от първоинстанционното дело/, предявен от П. Г. по гр.д. № 4570/2008г. на РС, гр. Русе, е налице негово изявление, че 2 е собственик на 2 броя кафе бар, 2 броя магазини за хранителни стоки, офис, гараж и апартамент – мезонет и съответни общи части в сградата по ул. **** в гр. Русе.

По делото е представен списък на абонатите – собственици на гаражи, офиси и магазини и на жилища в бл. ****, ул. ****, в който като собственик на процесния апартамент е посочен П. А. Г..

В представения договор за присъединяване на собствениците в етажната собственост на бл. Сълза в гр. Русе към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД административният адрес на сградата е описан- по ул. ****.

В представен по делото протокол за проведено на 10.10.2014г. общо събрание на собствениците на обекти в жилищна сграда на ул. ****, бл. Сълза, гр. Русе, ответникът фигурира като собственик на апартамент във вх. А, както и 2 броя кафе – бар, 2 броя магазини, гараж и офис.

С протокол образец 16 за установяване годността за ползване на строеж от 07.04.2009г. е приет строеж – жилищна сграда с обществен първи етаж, находяща се в гр. Русе, по ул. ****.

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи, както и от приетото във въззивното производство заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Д.-Л“ ООД с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощен представител на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание, представен по делото.

Съгласно констатациите на приетото във въззивното производство заключение на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.

Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението, за процесния период в имота е начислявана ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за отопление за 2 броя щранг – лири, като всички радиатори са били демонтирани.

От изложеното следва изводът, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153 вр. чл.

155 от ЗЕ и дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна 3 енергия за претендирания период. Оплакванията в тази връзка в отговора на жалбата са неоснователни.

Неоснователен е довода на въззиваемия - ответник за липса на доказателства за правото му на собственост върху процесния топлоснабден имот за процесния период, с оглед различията в описанието на административния адрес на сградата. При съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че описанието на адреса на сградата в констативния нотариален акт от 2000г., издаден по молба на ответника – „по ул. ****, не налага различен извод. От всички представени доказателства се установява, че построената на адреса сграда е една, с два входа – А и Б, като процесният апартамент е във вх. А и единственият притежаван от ответника жилищен имот. Липсва процесуална пречка изявлението по друго дело на самия ответник, че притежаваните от него обекти са находящи на процесния по делото адрес ул. ****, да се цени по настоящото дело досежно неизгодния за него факт за идентичност на двата адреса, още повече при непрецизното описание на адреса в нотариалния акт от 2000г. – по ул. Доростол.

Констативният нотариален акт от 2000г. се ползва с материална доказателствена сила, докато същата не бъде оборена от насрещната страна, а в случая ответникът, който е титуляр по констативния нот. акт, оспорва собствените си вещни права.

Отделно от това, по делото са представени доказателства, че ответникът успешно се е защитил по предявен срещу него иск по чл. 108 ЗС за всички притежавани от него на адреса имоти, включително и процесния, предявен от трето за спора лице, с твърдения, че е във владение на имота, за периода след 2001г. – 2002г.

Извън всичко изложено, с решение от 14.11.2005г. по гр.д. № 1204/2004г. на Русенски ОС, в сила от 21.11.2006г., е уважен предявен от П. Г. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД досежно недвижими имоти, предмет на атакувана сделка с описание, абсолютно идентично като описаните в констативния нотариален акт на ищеца от 2000г. Посоченото решение може да бъде ценено само с оглед възражението на ответника за липса на идентичност на двата административни адреса.

При съвкупната преценка на всички доказателства, въззивният съд намира, че за целите на настоящото производство ищецът – топлофикационно дружество е установил правото на собственост на ответника върху процесния апартамент.

Не се налага различен извод и от непрецизното описание на етажа на апартамента в нотариалния акт от 2000г., доколкото същият е единственият притежаван от ответника жилищен имот в сградата, а описанието по площ на апартамента в нотариалния акт и скицата от кадастралната карта е идентично.

Без значение за възникването на правоотношението по доставка на топлинна енергия е съгласието на ответника за откриване на партида, както и фактическото му обитаване за процесния период.

4

По отношение довода за липса на доказателства за собственост към момента на предявяване на иска, следва да се отбележи, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е загубил придобитото от него право на собственост, съгласно нот. акт от 2000г. Твърденията, че за процесния период процесният апаратамент е собственост на „Б.“ ЕООД, не са доказани по делото от въззивника ответник.

Предвид изложеното, искът за главницата за топлинна енергия е основателен и доказан до размера на сумата от 265. 29 лв., съобразно заключението на приетата СТЕ.

Основателна е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за целия процесен период 15.05.2017г. – 07.03.2019г., по арг. от чл. 47, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно цитираната разпоредба, падежът на месечните задължения за плащане на топлинна енергия за битови нужди е в срок от 15 число на месеца, следващ доставката до 14 число на следващия месец, поради което за процесния период е налице доказана забава. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, лихвата за забава възлиза на сумата 48. 78 лв. С оглед диспозитивното начало в процеса, искът следва да бъде уважен до предявения размер от 35. 37 лв.

Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска за главницата до размера на сумата 265. 29 лв. и за отхвърляне изцяло на иска за мораторна лихва за сумата 35. 37 лв. и вместо него постановено друго за уважаване на исковете.

С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на ответника разноски за разликата над сумата 28. 53 лв. до пълния присъден размер от 600 лв.

С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за първоинстанционното производство в общ размер на сумата 135 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на жалбата. За въззивното производство жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъдени.

На въззиваемия – ответник следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 28. 53 лв.