Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 830 от 06.10.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 641/2023
Вид
Определение № 830
Подписан
06.10.2023
В сила
06.10.2023
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Перник, 06.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500641 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Г. В. срещу разпореждане № 4828 от 21.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1638/2023 г. на Районен съд Перник в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 934/21.04.2023 г. и е издаден изпълнителен лист.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, тъй като не била спазена изискуемата писмена форма за действителност и същото не било подписано от съдията. При неприемане на доводите за нищожност заявява, че разпореждането е незаконосъобразно – не бил представен договор за поръчителство, извлечението от счетоводните книги не било редовно от външна страна, договорът за кредит бил недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, част от вземанията били погасени по давност. Иска отмяна на разпореждането в посочената част и обезсилване на изпълнителния лист.

С отговор в срок насрещната страна, в чиято полза е постановено разпореждането – „Първа инвестиционна банка“ АД, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Ч.гр.д. № 1638/2023 г. на Районен съд Перник е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Б. Й. М. и Г. Г. В. с искане двамата да бъдат солидарно осъдени да заплатят следните суми:

1

- 14670,28 лв. главница по договор за банков кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението - 20.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

- 3306,08 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 06.04.2023 г.;

- 6457,06 лв., представляваща неустойка за забава (наказателна лихва) за периода от 07.07.2017 г. до 19.04.2023 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че първият длъжник (ответник) е кредитополучател по посочения договор за кредит, а вторият – поръчител. Изяснено е, че главницата е формирана от броя на непогасените 70 месечни вноски по кредита за периода от 07.07.2017 г. до последния падеж по кредита – 07.04.2023 г. За периода от отпускането на кредита до 07.04.2018 г. приложимият възнаградителен годишен лихвен процент (ГЛП) възлизал на 7,6 %, а след 07.04.2018 г. до края на договора се формирал от сбора на СЛП (лихвен процент, базиран на спестяванията в лева) в размер на 0,79 % към момента на сключване на договора и надбавка от 6,81 %. Лихвата за просрочие, дължима на осн. т. 10 от раздел II от договора за кредита, се формирала като сбор от ГЛП и законната лихва.

Съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК въззивният съд отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато към заявлението не е приложен редовен от външна страна по чл.

417, ал. 1 ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Обжалваното разпореждане е валидно – издадено е от надлежен съдебен състав - съдия от Районен съд Перник, по отношение на лица, подчинени на правораздавателната власт на българските съдилища, като е обективирано в подписан електронен документ в ЕИСС. Ето защо, неоснователен се явява доводът на жалбоподателя за нищожност на процесния съдебен акт.

Към заявлението съобразно изискването на чл. 417, т. 2 вр. чл. 418, ал. 2 ГПК е представено извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, което е редовно от външна страна и удостоверява изискуемост на претендираните вземания за главница, възнаградителна и наказателна лихва по отношение на двамата длъжници (ответници).

Приложени са също договорът за кредит между банката и първия длъжник, общите условия към него, както и договорът за поръчителство между банката и втория длъжник.

От съдържанието на договора за кредит се установява, че кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице, за което не е посочено, че ще ползва кредита за извършване на търговска или професионална дейност. Установява се от правна страна, че не са налице посочените в жалбата противоречия на договора за кредит с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

Предвид това, всички конкретни оплаквания на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са неоснователни.

В пределите на правомощията на решаващия съд обаче е да съобрази дали договорите и клаузите, на които заявителят основава своите претенции, съответстват на приложимите по отношение на потребителите специални материални закони – арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК, чл.

2

411, ал. 2, т. 3 ЗПК и чл. 419, ал. 3 ГПК. При извършване на посочената преценка се установява, че клаузата на чл. 10 от договора е в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Съобразно чл. 10 от договора за кредит при просрочие се дължи наказателна лихва, представляваща сбор от договорената възнаградителна лихва в чл. 4.1 от договора и законната лихва, а съобразно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер не по-голям от законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тази клауза се явява неравноправна и начисленото въз основа на нея неустоечно вземане в размер на 6457,06 лв. не е възникнало.

По тези съображения частната жалба се явява частично основателна, като обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 934/21.04.2023 г. и е издаден изпълнителен лист по отношение на жалбоподателя Г. Г. В. за сумата от 6457,06 лв., представляваща неустойка за забава (наказателна лихва) за периода от 07.07.2017 г. до 19.04.2023 г.

В тази част следва да бъде обезсилен и изпълнителният лист, което автоматично води до основание за прекратяване на изпълнителното производство само за това вземане (6457,06 лв. наказателна лихва) и само по отношение на жалбоподателя – чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона ТР № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г. на ОСГК на ВС.

По разноските:

В настоящото производство по реда на чл. 419 ГПК разноски не се присъждат.

Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение или от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

Съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото въззивно определение постановено по частна жалба с правно основание чл. 419, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4828 от 21.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1638/2023 г. на Районен съд Перник, в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 934/21.04.2023 г. и е издаден изпълнителен лист по отношение на длъжника Г. Г. В. , ЕГН **********, за сумата от 6457,06 лв., представляваща неустойка за забава (наказателна лихва) за периода от 07.07.2017 г. до 19.04.2023 г.

ОБЕЗСИЛВА издадения на 21.04.2023 г. изпълнителен лист по отношение на длъжника Г. Г. В., ЕГН **********, за сумата от 6457,06 лв., представляваща неустойка за забава (наказателна лихва) за периода от 07.07.2017 г. до 19.04.2023 г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи по изпълнително дело № 1701/2023 г. по описа на 3

ЧСИ С.Я., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие СГС – за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4