Решение № 850 от 28.04.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 850

Сливен, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА канд № 20257220600121 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена против Решение № 1 от 02.01.2025 г., постановено по АНД № 1005/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № BG24052022/4000/Р8-591/ 18.11.2022 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на И. И. М. с [ЕГН], за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева, и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на И. И. М. направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът излага подробни съображения по съществото на спора, в подкрепа на твърденията си. Счита за неправилен извода на Районния съд, че не е посочено извършеното нарушение, а само санкционната разпоредба. Посочва, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, като правилно е ангажирана отговорността на М. за извършеното административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане пред въззивната инстанция. Алтернативно, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и да потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Сливен. Алтернативно, моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото наказателно постановление. В случай, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е надлежно предявено, моли същото да бъде в предвидения минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - И. И. М., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, който оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно и правилно. Излага становището си по същество. Позовава се на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС. Счита, че: мястото на нарушението е посочено по неразбираем за жалбоподателя начин; извършването на вмененото му нарушение е останало недоказано от обективна страна; намира за приложима нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Алтернативно, ако съдът прецени, че са допуснати нарушения в преценката, събирането, оценката на доказателствата и в съдопроизводствените правила, предлага да се процедира съобразно закона.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 24.05.2022 г. в 01:56 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт [област] - Д. м. била извършена проверка от инспектори от отдел ПТРР Д.м. 1, „ТД Митница [област]“ на пътно превозно средство влекач с марка и модел „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“ с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, управлявано от И. И. М.. Било установено, че на 18.05.2022 г. в 08:34 часа горепосоченото ППС е засечено по път [Наименование], км 407+136, пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението било установено с устройство № 40541. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № DF57B805E120053AE053021F160A5682. С оглед констатираното, на водача на ППС бил съставен АУАН № BG24052022/4000/P8-591 от 24.05.2022 г. за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Въз основа на акта било издадено процесното НП.

За да отмени обжалваното НП, Районният съд е приел, че отбелязването на обратните разписки „непотърсена пратка“ не следва да се приравнява на фикцията “нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен“ и е погрешно да се възприема като промяна на адрес и неизвестен нов адрес, и съответно не може да бъде прието като предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН относно съобщаването на наказателното постановление на лице с нов неизвестен адрес. Приел, че жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество. Приел е, че в съставения АУАН и в издаденото НП като материалноправна разпоредба и като санкционна норма e посочен неоснователно един и същ състав на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, а приложимата материалноправна норма е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, каквато квалификация липсвала както в АУАН, така и в НП. Формирал е извод за допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените - противоречие между описанието на нарушението и дадената квалификация на същото в акта и в НП, което довело до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение и нарушаване правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира адекватно защитата си.

Настоящият касационен състав, с оглед събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и след като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира следното:

Производството пред Районен съд – Сливен се е развило по жалба на И. И. М. против НП № BG24052022/4000/Р8-591/ 18.11.2022 г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, на подателя на жалбата е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева. НП е изпратено за връчване на санкционираното лице с писмо с изх. № 94-00-27202 от 28.12.2022 г. чрез „Български пощи“ ЕАД. Жалбата срещу НП е подадена на 29.07.2024 г. Върху наказателното постановление е направено отбелязване, че на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, НП се счита за връчено на 27.03.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Видно от писмените доказателства, представени пред Районния съд, НП е било изпратено с писмо с известие за доставяне на 04.01.2023 г. чрез „Български пощи“ ЕАД до адрес: [населено място], [жк], вх. *, ет. *, ап. **. Видно от отбелязването върху плика, двукратно е бил посетен адресът за връчване на писмото - на 06.01.2023 г. и на 16.01.2023 г., но лицето не е било намерено и след изтичане на 20 дневен срок от получаване на писмото в пощенската служба, то е върнато на подателя с отбелязване върху плика, че пратката не е потърсена. На 31.01.2023 г. за втори път НП е било изпратено с писмо с известие за доставяне и видно от отбелязването върху плика, адресът за връчване на писмото отново е бил посетен двукратно – на 02.02.2023 г. и на 13.02.2023 г., като след изтичане на 20 дневен срок от получаване на писмото в пощенската служба, то е върнато на подателя. Върху плика отново е отбелязано, че пратката не е потърсена. Бил е направен и трети опит за връчване на НП чрез „Български пощи“ ЕАД, с изпратено писмо с известие за доставяне, като видно от отбелязването върху плика, адресът е бил посетен отново двукратно на 06.03.2023 г. и на 16.03.2023 г. След изтичане на 20 дневен срок от получаване на писмото в пощенската служба, то е върнато на подателя с отбелязване върху плика, че пратката не е потърсена, като е поставено пощенско клеймо с дата 27.03.2023 г. Същата дата е била отбелязана и в НП като дата, на която НП се счита връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 23 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, Комисията за регулиране на съобщенията регулира извършването на пощенските услуги в съответствие с този закон, като разработва и приема общи правила за приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки. Изпълнената от „Български пощи” ЕАД процедура по връчване на препоръчани пратки е разписана в чл. 5 и чл. 14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 02.03.2018 г.). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на КРС, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Според ал. 3 на същата разпоредба, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Според чл. 44, б. „б“ от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД (в сила от 19.05.2014 г.), когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда на препоръчаните пратки. Съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗПУ, „известие за доставяне“ е допълнителна услуга, посредством която пощенският оператор информира подателя на препоръчана пощенска пратка, на пощенски колет и/или на пощенски паричен превод за доставянето им на получателя или на упълномощено от него лице. Според чл. 14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на КРС, пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат доставени на получателите, се връщат на подателите в срок и при условия, определени в общите условия на договора с потребителите. Съгласно т. 45 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД (Общите условия) срокът за доставяне на препоръчаните пратки е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя, в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пощенската пратка в пощенската служба за доставяне, се изпраща второ писмено служебно известие. Според т. 53 от Общите условия, пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателите.