Присъда № 131 от 11.03.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда рег. № 131/11.03.2025 г. , постановена по НОХД №17203/2024 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав

С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинениe срещу подсъдимия М. М. Г., с ЕГН **********, за това че:

На 25.05.2024г. в ж.к.************* без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, вр.чл.30 от ЗКНВП, е държал високорискови наркотични вещества метамфетамин, с нето тегло 0,28гр. с процентно съдържание на наркотичния компонент - метамфетамин в 59 %, на обща стойност 19,60лв. /дванадесет лева и четиридесет стотинки/, включени в Списък I - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,- Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, приета на основание чл.3 ал.2 и ал.3 от ЗКНВП, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК

Съдебното производство е проведено по реда на глава XX от НПК, като делото е разгледано задочно по отношение на подс. М. М. Г., на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т.4, б.А от НПК, с участието на назначения му в хода на досъдебното производство служебен защитник – адв. Т. Б..

В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, представителят на СРП поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно дадената в обвинителния акт правна квалификация. С оглед на това пледира за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на наказание глоба в максималния размер от 1000 лева, при условията на чл.54, ал.1 НК, при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като към първите съотнася малкото количество държано наркотично вещество за собствена консумация, а към вторите – обремененото му съдебно минало и осъждането му за същото такова деяние. В случай, че подс. Г. бъде признат за виновен, моли да му бъдат възложени направените разноски по делото за експертизи.

Служебният защитник на подс. Г. – адв. Б. пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й, на осн. чл.9, ал.2 НК.

Алтернативно, ако същият бъде признат за виновен, моли наказанието да не бъде в максималния размер, предвид смекчаващите обстоятелства, а именно това, че е предал доброволно държаното количество наркотично вещество и не е възпрепятствал по никакъв начин правосъдието, считайки, че глоба и в помалък размер от максималния би постигнала целите на наказанието, предвидени в чл.36 НК.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, по категоричен и несъмнен начин се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, а именно :

На 25.05.2024 г., около 20:20 часа, подс. М. М. Г., с ЕГН ********** се намирал в ж.к. *************, като носел в себе си високорискови наркотични вещества - метамфетамин, с нето тегло 0,28 гр. с процентно съдържание на наркотичния компонент метамфетамин в 59 %, на обща стойност 19,60лв.

/деветнадесет лева и шестдесет стотинки/.

На същото място и по същото време АП-131 при 02 РУ-СДВР в състав св. К. В. и негов колега /************* Ф./ изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. Около 20:20ч. горепосочените служители на МВР спрели за проверка лице, установено като М. М. Г., с ЕГН ********** и го попитали дали притежава забранени от закона вещества и предмети. Подсъдимият М. М. Г., с ЕГН ********** им отговорил утвърдително и с протокол за доброволно предаване предал на полицейските служители при 02 РУ-СДВР държаните в него високорискови наркотични вещества - метамфетамин, с нето тегло 0,28гр. с процентно съдържание на наркотичния компонент - метамфетамин в 59 %, на обща стойност 19,60лв.

/деветнадесет лева и шестдесет стотинки/.

От заключението на Протокол № 613-Х/2024г. за изготвена физико химична експертиза на ОЕКД-СДВР се установява, че държаното и доброволно предадено от подс. Г. вещество е метамфетамин, с нето тегло 0,28гр. с процентно съдържание на наркотичния компонент - метамфетамин в 59 %, на обща стойност 19,60лв. / деветнадесет лева и шестдесет стотинки/, изчислена въз основа на ценовите критерии, заложени в Постановление №23 на МС от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

По доказателствата:

Тези фактически изводи се подкрепят от съвкупния анализ на събраните и проверени по делото доказателства, както следва: гласни доказателства и доказателствени средства за тях: показанията на свидетеля К. В. В., дадени в хода на съдебното следствие и дадени в хода на ДП и приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК; писмените доказателства и доказатествени средства: заповед за задържане на лице, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост на М. Г., протокол за оценка на веществени доказателства; веществените доказателства, предадени с протокол за доброволно предаване от 25.05.2024 г.; способа за доказване: физико – химична експертиза № 613 - Х/27.09.2024 г., изготвена от вещото лице Р. М.

А. - специалист в областта на химията при ОЕКД при СДВР (л. 23 – л. 29) и други.

Вън от съмнение е, че подс. Г. не притежава надлежно разрешително за 2 държане на наркотични вещества, изискващо се съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, вр.чл.30 от ЗКНВ.

Съдът кредитира изцяло всички изброени доказателства, доказателствени средства и способ на доказване, като събрани по надлежния процесуален ред. Те не са в противоречие помежду си, а взаимно се допълват и са относими към предмета на доказване по делото. Приобщените по делото доказателствени материали установяват без каквито и да е противоречия гореописаната фактическа обстановка. При липса на противоречия между доказателствата по делото и по аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК, съдът не следва да излага съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

От правна страна:

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, след направения цялостен анализ на посочените и събрани в хода на наказателното производство доказателства, чиято процесуална годност беше проверена от съда, настоящият съдебен състав достигна до несъмнения и категоричен извод за това, че подсъдимият е извършил деянието, за което СРП му е повдигнала обвинение, по начина, описан в обвинителния акт.

От обективна страна, на 25.05.2024г. в ж.к. ************* без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, вр.чл.30 от ЗКНВП, е държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин, с нето тегло 0,28гр. с процентно съдържание на наркотичния компонент - метамфетамин в 59 %, на обща стойност 19,60 лева.

В този смисъл са показанията на свидетеля К. В., подкрепени от намиращия се в кориците на делото протокол за доброволно предаване. Тези два доказателствени източника обосновават връзката между инкриминираните наркотични вещества и подс. Г., а именно, че към датата и на мястото на деянието същите са се намирали във фактическата власт на подсъдимия.

Метамфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в Списък I - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, приета на основание чл.3 ал.2 и ал.3 от ЗКНВП.

Съответна на извършеното от подс. Г. престъпление е квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, тъй като конкретно извършеното представлява маловажен случай, поради малкото количество на държаното вещество /0,28 грама/ и оказаното съдействие на полицейските 3 органи от страна на подсъдимия чрез доброволното предаване на наркотичното вещество, поради които смекчаващи обстоятелства стореното се отличава с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Изводът е валиден и в контекста на предходната съдимост на подсъдимия, обективирана в справката му за съдимост, доколкото за преценката за маловажност по смисъла на чл.93, т.9 НК водеща е обществената опасност на деянието, а не на дееца, а в конкретния случай, с оглед на малкото количество държано наркотично вещество, се налага извод, че същото е за лична употреба и следователно се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс.

От субективна страна, подс. М. Г. извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл, като съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването им.

По наказанието:

При определяне на справедливото наказание за извършеното престъпление по чл. 354a, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, съдът взе предвид, че за същото законодателят е предвидил наказание глоба в размер до 1000.00 /хиляда/ лева. Видно от справката му за съдимост, към момента на извършване на престъплението подсъдимият Г. е бил осъждан за престъпления по чл.183, ал.1 НК и по чл.183, ал.4 от НК, както и освобождаван от наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК, поради което спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.78а от НК.

С оглед на това, съдът счете, че за постигане на целите, предвидени в чл.36 НК е необходимо наказанието по настоящето дело да бъде определено в границите, определени в санкционната част на разпоредбата на чл.354а, ал.5 НК и при условията на чл.54, ал.1 НК, при липса на констатирани изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства бяха отчетени предходните осъждания на дееца, както и това, че за същото по вид деяние вече е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по НАХД №4898/2021 г. по описа на РС-Пловдив и липсват данни за заплащане на глобата. Като смекчаващи обстоятелства бяха отчетени малкото количество на наркотичното вещество и оказаното съдействие, чрез доброволното му предаване на органите на МВР. Съдът прие, че при индивидуализацията на наказанието относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства не следва да се хиперболизира, доколкото същите смекчаващи обстоятелства са взети предвид и при квалифицирането на деянието като маловажен случай.

При това положение, настоящият съдебен състав прие, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите на страната не е необходимо наказанието глоба да е в максималния размер, като определи размера на същата на 800.00 /осемстотин/ лева.

4

Индивидуализираното в този размер наказание „глоба” съдът счита, че ще изпълни своя поправителен и превъзпитателен ефект по отношение на подс. Г. и ще способства за правилното формиране на неговия мироглед и правосъзнание, а освен това наложеното наказание ще въздейства превъзпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, без да представлява несъразмерно тежко и явно несправедливо спрямо извършеното деяние и констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

На основание чл.354а, ал.6, вр. с чл.53, ал.2 б.”а”, пр.1 НК, съдът отне в полза на държавата наркотичното вещество, приобщено като веществено доказателство по делото, намиращо се на съхранение във 02 РУ-СДВР, предадено с Протокол за доброволно предаване от 25.05.2024 г. и разпореди същото да бъде унищожено, след влизане на присъдата в сила. По отношение н а намиращите се по делото първоначални и транспортни опаковки на наркотично вещество, като вещи без стойност, също беше разпоредено да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.