Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4186 от 07.06.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10608/2017
Вид
Решение № 4186
Подписан
07.06.2019
В сила
28.11.2023
Състав
РОСЕН БОРИСЛАВОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София,

07.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 10608 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на парично вземане, предявен от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* против Б.С.Д., ЕГН **********, произтичащо от сключен между тях Договор № 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за банков кредит - овърдрафт „Пре - имущество“, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.12.2016 г. по ч.гр.д. № 67251/2016 г. по описа на СРС, 118 с-в за следните суми: 25 000 евро - просрочена главница, ведно със законна лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;

6916,61 евро - договорна лихва за периода от 31.08.2014 г. до 07.11.2016 г.; сумата от 3490,79 евро - наказателна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.11.2016 г.; сумата от 41,15 евро - застрахователна премия; 619,97 евро - комисионни за управление за периода от 2013 г. до 2016 г. вкл., 57,60 - разноски за връчване на нотариалната покана; както и за направените разноски в заповедното производство в размер на 1412,03 лв. - държавна такса и 1589,02 лв. - юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че между „П.И.Б.“ АД и Б.С.Д. е сключен Договор № 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за банков кредит - овърдрафт „Пре-имущество“, по силата на който на Б.С.Д. като кредитополучател е отпуснат кредит при условията на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо от 25 000 евро, който бил усвоен и отчетен по картова разплащателна сметка на кредитополучателя в Банката.

В чл. 4 от Договора било уговорено, че за ползвания кредит Кредитополучателят ще заплаща на Банката годишна лихва в размер на БЛП на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6,91 пункта, а в т. 6.1 от раздел VI от ОУ на „ПИБ“ АД било предвидено, че дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката се отнасят в просрочие и се олихвяват в размер, посочен в Бюлетина за лихвите към Тарифата на Банката от деня, следващ датата на падежа на вноската, независимо дали падежът е в неработен ден.

Твърди се, че кредитът е в просрочие считано от 31.08.2014 г. - общо 817 дни към 24.11.2016 г., поради което е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.11.2016 г. на основание т. 10.1.2. „а“ , Раздел X от ОУ на „ПИБ” АД с нотариална покана peг. № 12159, том IV, акт № 168 от 02.08.2016 г., чрез нотариус В.И., peг. № 217 на НК, получена на 27.09.2016 г. на основание чл. 47, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излага, че въпреки поетите задължения по Договора, кредитополучателят не е погасил дълга по предоставения банков кредит, поради което на 24.11.2016 г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 67251/2016г. по описа на СРС, 118 с-в, по което в полза на заявителя „ПИБ” АД е издадена заповед за изпълнение, с които кредитополучателят е осъден да заплати посочените по-горе суми. Твърди се, че на 20.07.2017 г. е получено съобщение от СРС по ч.гр.д. 67251/2016 г., към което е приложена частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение по делото, към което обаче не е било връчено възражение срещу заповедта за изпълнение и съответно Банката не е била уведомена за такова, а също така и не са дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането от длъжника Б.Д.. В тази връзка се излага, че доколкото жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава едновременно с възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, ищецът предявява иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си по заповедта в рамките на едномесечния срок.

Ответникът Б.С.Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим, поради това, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита, а също така, че правото за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно упражнено посредством отправено до длъжника изявление за това.

На следващо място, оспорва предявения иск като неоснователен, а също така и по размер. В тази връзка твърди, че не дължи претендираните суми поради направено изявление за прихващане на 03.04.2015 г. за насрещно парично вземане в размер на 86 115,83 лв. към тази дата. Излага, че на 08.04.2016 г. в Банката е депозирана молба за заличаване на ипотеките по договори за овърдрафт № 000OD-R-009952 от 14.10.2013 г. „Преимущество“ и договор № 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. „Преимущество“, съответно в размер на дебитни салда от 25 000 евро и 13 350 евро с възлизащо вземане към тях на сума от 92 943,97 лв. към 28.03.2016 г. като се излагат подробни съображения за това. Наред с това ответникът сочи, че съгласно процесния договора за овърдрафт от 05.12.2012 г., изискуемостта на претендираните от ищеца суми все още не е настъпила като твърди, че не дължи претендираните суми поради това, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем посредством отправено до длъжника изявление. Излага се, че в договора се съдържат неравноправни клаузи по см. на чл. 143 ЗЗП, във връзка с което и нищожни клаузи, поради което претенцията за лихви - договорна и наказателна е неоснователна. В тази връзка сочи, че не е приел посочените от ищеца ОУ съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, като твърди, че същите не са му предоставени и не е подписвал копие от тях. Твърди се също така, че представеното извлечение от счетоводните книги на Банката не отговаря на изискванията на чл.

60, ал. 2 ЗКИ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че между „П.и.б.“ АД и Б.С.Д. е сключен Договор № 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за банков кредит - овърдрафт „Пре-имущество“, по силата на който на Б.С.Д. е отпуснат кредит при условията на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на 25 000 евро по разплащателна сметка на Кредитополучателя с уговорен срок за ползване на овърдрафта до 01.12.2017 г. и краен срок за погасяване до 01.12.2020 г.

Съгласно чл. 4 от раздел ІІ е уговорено, че за ползвания кредит Кредитополучателят ще заплаща на Банката годишна лихва в размер на БЛПкс на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6,91 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 5,09%. В чл.

6.1. от договора е предвидено, че за обезпечаване вземанията на Банката по предоставения кредит е учредена първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Б.Д..

В договора е отбелязано, че неразделна част от него са ОУ на Банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, които с подписването на договора Кредитополучателят декларира, че са му представени и е запознат с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключване и изпълнение на настоящия договор.

По делото са приложени и Общте условия на „ПИБ“ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, приети от УС на Банката, изменени и допълнени с решение в сила от 01.11.2012 г. Съгласно т. 4.1. от ОУ кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, начислявана върху дълга по главницата, в размер на приложимия съгласно Договора РЛП на Банката за валутата на кредита, увеличен с надбавка, посочена в Договора. В Договора може да се предвиди и фиксиран лихвен процент. Лихви се начисляват само за дните на фактическото ползване на кредита.

В т. 4.1.3. е предвидено, че при промяна на Референтния лихвен процент за валутата на кредита, договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне на условията по Договора. В този случай Банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява Кредитополучателя.

Съгласно т. 4.2. Банката има право едностранно да променя размера на лихвата по Договора при съществени промени в закони или подзаконови нормативни актове, регулиращи дейността на банките в страната, или в административни актове на органи, упражняващи надзор върху дейността на Банката, както и при съществена промяна в паричната политика на БНБ, като промяна в официалния валутен курс на българския лев към еврото, обезценка на лева, деноминация на лева, за което Банката уведомява Кредитополучателя своевременно. Промяната на размера на лихвата се прилага автоматично към Договора от датата на промяната, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение с Кредитополучателя. В тези случаи Кредитополучателят има право да се откаже незабавно от Договора по реда на раздел XIII от ОУ в срок до 30 дни от влизане в сила на съответната промяна. Ако Кредитополучателят не прекрати Договора до този срок, се счита че той е приел и е обвързан с променения размер на лихвата.

Съгласно т. 4.3. във връзка с предоставянето и ползването на кредита, Кредитополучателят дължи на Банката такси и комисиони по Тарифата.

В т. 6.1. е предвидено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя, се отнасят в просрочие и се олихвяват в размер, посочен в Бюлетина за лихвите към Тарифата на Банката, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали е в неработен ден. Съгласно чл. 6.1.2. е предвидено, че т. 6.1 и т. 6.1.1 се прилагат и за случаите на предсрочна изискуемост.Приложен е и Бюлетин за лихвите, начислявани от „ПИБ“ АД по банковите сметки в национална и чужда валута.

По делото е представена нотариална покана рег. № 12159, том ІV, акт № 168 от 02.08.2016 г. на нотариус В.И., рег.

№ 271 на НК, изпратена от „ПИБ“ АД до Б.С.Д., видно от която Банката уведомява кредитополучателя, че поради неизпълнение на задълженията му по Договора за кредит, към 28.07.2016 г. общият дълг към Банката е в размер на 34 039,23 евро, от които: редовна главница - 25 000,00 евро, просрочена лихва - 8002,21 евро, текущо начислени лихви - 417,05 евро и просрочени такси в размер на 619,97 евро, от които суми просрочените и изискуеми задължения възлизат на сума в общ размер на 8 622,18 евро, както следва: просрочена лихви в размер на 8 002,21 евро; просрочени такси в размер на 619,97 евро. С оглед на изложеното и на основание т. 10.1.2.

„а“ от Раздел X от ОУ на „ПИБ” АД, кани кредитополучателя в 7-дневен срок от получаване на поканата, доброволно да погаси всички просрочени задължения по Договора за кредит, с указание, че в противен случай, след изтичането на срока, без да изпраща повторно уведомление, Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички действия за принудително изпълнение, като поканата следва да се счита за писмено уведомление по см. на т. 10.1.2 от Раздел X от ОУ на „ПИБ” АД.

Видно от отбелязването върху нотариалната покана, същата е връчена на 27.09.2016 г. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК като е отбелязано, че адресът е посетен многократно на 02.08.2016 г.; на 06.08.2016 г.; на 26.08.2016 г. и на 04.10.2016 г., но лицето не е открито на адреса и след като не е намерено лице, на което да се предаде поканата е залепено уведомление на входната врата на апартамента на пощеската кутия на ап.

11 по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

Няма спор по делото, че на 24.11.2016 г. от заявителя „ПИБ“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Б.С.Д., по повод на което е образувано ч.гр.д. № 67251/2016 г. на СРС, 118 с-в, за вземанията по Договор за кредит – овърдрафт № 000OD-R-008061/05.12.2012 г..